Решение № 1247 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8161/2024 г.
ВАСОсмо отделение12.02.2025 г.докладчик Христо Койчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 735/24.06.2024г., постановено по адм. дело 50/2024г. на Административен съд Силистра.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Варна, срещу Решение 735/24.06.2024г., постановено по адм. дело 50/2024г., на Административен съд - Силистра, с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-03001923003027-091-001/11.12.2023г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП Варна, в частта изменена и потвърдена с решение 4/20.02.2024г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна, при ЦУ на НАП, в частта, с която на С. П. В. са определени за 2021г. следните задължения: 1. По чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 3 412лв. и лихва за забава в размер на 574.21лв; 2. За ДОО в размер на 287.22лв. и лихви за забава в размер на 61.43лв.; 3. За ЗЗО в размер на 155.25лв. и лихви за забава в размер на 33.21лв. и 4. За ДЗПО-УПФ в размер на 97.03лв. и лихви за забава в размер на 20.75лв. Касаторът, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно АС Силистра е приел, че не са налице основанията по чл. 122, ал. 1 т. 2 и т. 5 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред на РЛ. От извършената насрещна проверка на Еконт Експрес ООД и доказателствата към делото се установява, че С. В. е извършвал продажби на стоки на клиенти основно консумативи за компютри, които не са декларирани като приходи. Данните за всяка една извършена продажба са обобщени в предоставена от Еконт Експрес ООД таблица в електронен вид и от нея се установява номерата на изготвените товарителници, датата на подаване, подател адрес, подател телефон, вид на пратката, описание и др. Неправилно съдът е приел, че РЛ е получател само на 11 пратки на стойност 10 788лв., тъй като не са разгледани и обсъдени предоставените от куриерското дружество доказателства, вкл. и тези касаещи електронни изявления за изплатени суми, съдържащи данни за дата на приемо-предаване на суми и пратки. Тези електронни изявления са подписани от РЛ и не са оспорени пред съда. Установява се, че ревизираното лице е изпратило 79бр. пратки и са изплатени суми по 11бр. в размер на 10 788лв. Според данъчния орган лицето е извършвало търговска дейност, а не инцидентни продажби, с намерение тази му дейност да е източник на постоянни доходи. Сочи се, че РЛ е подало през 2023г. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ декларирайки получени през 2021г. доходи, но декларацията е неотносима към настоящия спор, тъй като реализирането на доходи от търговия с разнообразни стоки, изпращани чрез куриерска фирма , не са доходи получени по извънтрудови правоотношения и декларираните от РЛ доходи в подадената ГДД не са идентични с доходите, които лицето е следвало да декларира като доходи от търговска дейност по продажба на стоки. Неправилно съдът е приел, че за периода 22.01.-23.04.2021г. РЛ е получило като заем 12 500лв. от Д. М., тъй като липсват доказателства за възникнали заемни правоотношения между двете лица. Сочи се още, че тъй като е установено извършване на търговска дейност по занятие от РЛ то се дължат и вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО по ЗЗО. Моли се за отмяна на решението на АС Силистра и за отхвърляне жалбата на лицето срещу оспорения РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът С. В., чрез процесуален представител, в писмено становище по касационната жалба намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Решението е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост на касационната жалба, а по същество я намира за неоснователна. Върховния административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС - Силистра. е било образувано по подадена жалба от С. В. срещу Р-03001923003027-091-001/11.12.2023г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП Варна, в частта изменена и потвърдена с решение 4/20.02.2024г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна, при ЦУ на НАП, в частта, с която са му определени за 2021г. следните задължения: 1. По чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 3 412лв. и лихва за забава в размер на 574.21лв; 2. За ДОО в размер на 287.22лв. и лихви за забава в размер на 61.43лв.; 3. За ЗЗО в размер на 155.25лв. и лихви за забава в размер на 33.21лв. и 4. За ДЗПО-УПФ в размер на 97.03лв. и лихви за забава в размер на 20.75лв. Ревизионното производство е проведено по особения ред установен с чл. 122-124 от ДОПК, тъй като органите по приходите са приели наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК. Основание за това е фактът, възприет в хода на ревизията, че ревизираното лице и извършвало търговска дейност чрез куриерска фирма Еконт Експрес ООД, като е изпращало различни видове стоки, за които е получавало заплащане, без да документира това заплащане и в разрез със счетоводното и данъчното законодателство не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Въз основа на представена в електронен вид таблица от куриерското дружество и доказателства за изпращане на стоки и получаване на парични суми за тях са направени изводи за наличие на доходи у едноличния търговец, които са основание да му бъдат определени задължения по ЗДДФЛ за 2021г., както и, че поради извършената търговска дейност по занятие, РЛ е упражнявало трудова дейност и следва да му бъдат определени и задължения като на самоосигуряващо се лице. При осъществената проверка на ревизионния акт АС - Силистра е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената от чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. Относно съответствието на ревизионния акт с материалния закон е прието, че са допуснати нарушения, обосноваващи отмяната му. Установено е от ревизиращия екип, че С. В. за периода 01.01.2024г. 31.12.2024г. е извършил 11бр. търговски продажби на стоки предимно компютърни компоненти, за които е получавал парични плащания от наложен платеж чрез Еконт Експрес ООД без да документира продажбите. Установено е още, че по банковите сметки на РЛ са постъпили суми от Д. М. в размер на 12 500лв., с липсващи доказателства за основанието за получаването им. В посочения период РЛ не е и подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ като не е посочило по този начин подлежащите на деклариране доходи. Тези изводи данъчния орган е извършил въз основа на представените от Еконт Експрес ООД документи, вкл. и с представена в табличен вид информация за изпратените и получени пратки от РЛ и за такива с наложен платеж. От дистанционната продажба на компютърни компоненти РЛ е получило през 2021г. 10 788лв. АС Силистра е приел за безспорно, че РЛ през 2021г. активно е ползвало услугите на куриерската фирма, като е изпратило 229 пратки,и е получило 265 пратки. От тези многобройни пратки обаче , според съда, се установява, че само 11 бр. са с наложен платеж в размер на 10 788лв. По отношение на останалите пратки не са представени доказателства да са свързани с получаване на финансов или имуществен еквивалент. Според първоинстанционния съд РЛ е извършило само 11 дистанционни продажби през 2021г., като липсва анализ на продажбите от страна на данъчния орган. Съдът е приел, че предмет на единадесетте продажби са различни компоненти за компютър и 1бр. конзола, което по своята същност сочи на инцидентни сделки, вместо на системна продажба. Съдът е посочил, че получените суми по платежите са били декларирани от РЛ преди образуването на ревизионното производство и предвид горното за липса на извършвана системна търговска дейност, води до извод, че лицето не е осъществявало търговска дейност без регистрация като ЕТ. Тъй като не се касае за търговска дейност, то доходите от тях не е следвало и да се декларират и не представляват укрити приходи. По отношение получените без посочено основание суми от Д. М., първоинстнционния съд е приел, че липсват доказателства свързващи получаването на сумите по банков път с изпращането на пратки до М.. Първите данни за такива пратки са от 15.02.2021г., като до тогава по сметката на РЛ са преведени 4 000лв. Установено е още, че РЛ е внасяло по сметка на М. в периода 09.01.-01.11.2021г. сума в размер на 31 934лв. по девет извършени вноски. АС Силистра е посочил, че обвързването на обмяната на парични средства между двамата с неподкрепени с доказателства твърдения за наличие на търговски отношения води до необоснованост на РА. В заключение е прието, че неправилно органа е преминал към облагане по особения ред, тъй като не са представени надлежни доказателства за укриване на доходи. Недоказването от страна на данъчния орган на недеклариран облагаем доход води и до липсата на предпоставките за установяване на задължения по КСО и ЗЗО. Предвид горното съдът е отменил РА в оспорената му част. Решението е правилно. Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и съобразно чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В конкретния случай за да издаде оспорения РА данъчния орган е формирал изводи за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК налице са данни за укрити приходи или доходи и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват. Горните изводи, според данъчния орган се обосновават на събрани от куриерска фирма Еконт Експрес ООД доказателства за изпращане на пратки от РЛ и получаване на парични суми срещу тях по наложени платежи изплатени на ревизирания, както и липсата на подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021г. в която да е посочил доходите си от търговска дейност, за каквито са приети получените суми по изпратените пратки. За да се приеме, че са налице посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК е необходимо да се установи дали РЛ извършва търговска дейност по смисъла на ТЗ и дали установяващи тези стопански операции, а не дали получените от дейността приходи са били декларирани по съответния ред, тъй като това попада в обхвата на т. 1 от чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка правилни са изводите на АС Силистра, че извършваните продажби на компоненти за компютър през 2021г. от страна на РЛ чрез куриерска фирма Еконт Експрес ООД не може да се приеме за търговска дейност. Такава дейност би била извършвана от лице, което макар и да не е регистриран от търговец ако се извършва редовно или по занятие срещу заплащане. Данъчния орган сочи, че РЛ извършва тази дейност редовно, като базира своето заключение върху представените от куриерската фирма доказателства за наличие през 2021г. на изпратени 229 пратки и получени 265 пратки. Но както правилно е посочил първоинстанционния съд, като това се съдържа и в решението на директора на дирекция ОДОП Варна само и единствено за 11бр. пратки има данни обвързващи тяхното изпращане с получаване на заплащане по тях от получателите. Правилно в тази насока АС Силистра е посочил че предвид периода от време 1 година, тези 11бр. продажби не могат да се определят като редовно, системно извършвана търговска дейност от страна на РЛ, обезпечена от налични при него в достатъчна степен количества от стоки за продажба компютърни компоненти. За да се приеме, че РЛ извършва редовна търговска дейност следва дейността му да е системна, непрекъсната, постоянна, като получавания доход следва да е за продължителен период от време и да е основен източник на доход за лицето. С оглед горното и доказването единствено на платени 11бр. пратки за срок от 1 година на стойност 10 788лв., правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая РЛ не е осъществявало дейност от която да е получавало укрити доходи, подлежащи на облагане. Установено е още, че РЛ е подало ГДД през 2023г. за доходите си по тези 11бр. пратки за 2021г., като наведения довод в касационната жалба, че това деклариране не е идентично с реализираните укрити доходи по изпратените пратки, тъй като са декларирани като други доходи, не кореспондира с доказателствата по делото, с оглед посоченото по-горе. Правилно РЛ е декларирало тези доходи като такива с друг произход а не като от търговска дейност, тъй като не е развивало такава. Правилни са и изводите на съда относно получените от лицето Д. М. суми в общ размер на 12 500лв., тъй като липсата в банковите преводи на основание за техния превод, не води до извод за получени доходи без основание. Данъчния орган не е извършил съответните процесуални действия за да установи същността на тези парични средства, а е приел, че се касае за търговска дейност между двамата, въз основа на неподкрепени с доказателства доводи. Липсва основание за прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК по отношение РЛ тъй като последното нито е реализирало доходи от търговска дейност, които да укрие последните са декларирани правилно като такива от друг източник, нито данъчния орган е установил липсата на документи, даващи възможност за установяване на основата за облагане, тъй като е налична документацията касаеща изпращането на пратките по които впоследствие РЛ е получило парични преводи. Правилно АС Силистра е посочил, че недоказаното наличие на недекларирани доходи от РЛ влече като последица липсата на предпоставки за облагането му с допълнителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение