Решение № 1673 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5937/2012 г.

Решение № 1673 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5937/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Евроком България" ЕООД, чрез процесуален представител, против решение № 9/04.01.2012 г., постановено по адм. д. № 511/2010 по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 160901086/18.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 66/27.01.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който на дружеството е определен допълнително данък по чл. 195 от ЗКПО за 2007 г. в размер на 25875,63 лв. и лихви от 7228,06 лв. В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост на съдебния акт, алтернативно, че оспорваният съдебен акт е материално незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът излага, че лицензионната такса не е лицензионно възнаграждение и не попада в описаните в закона случаи. Поддържа, че партньорите му The Sportsman Media Group GMBH и Bwin Interactive entertaintment AG са представили необходимите документи за прилагане на СИДДО. Счита, че обжалваното решение е недопустимо и се позовава на факта, че съдът се е произнесъл по спор, по който има влязло в сила съдебно решение, без да се съобрази с него относно незаконосъобразността на становище по СИДДО, предмет на адм. д. 509/2010 г. по описа на АС-Пловдив. Касационният жалбоподател претендира обезсилване на решението, а при условията на алтернативност моли решението да бъде отменено и да се разгледа спорът по същество. Претендира направените от дружеството разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив Централното управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуален представител оспорва жалбата, изразява становище за неоснователност на същата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Относимите по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е установил, че с оспорения пред него РА на касационния жалбоподател е начислен данък при източника по чл. 195, ал. 1 ЗКПО в размер на 25875,63 лв. и лихви от 7228,06 лв. върху начислени през 2007 г. доходи в полза на чуждестранното лице The Sportsman Media Group GmbH. За същите са издадени фактури с предмет технически разходи по договор от 11.08.2006 г. и лицензионна такса. Съдът е описал сключеното лицензионно споразумение между BWIN Interaktive Entertainment AG - Виена като лицензодател, представлявано от The Sportsman Media Group GmbH - Мюнхен, и касаторът като лицензополучател. Тъй като лицензодателят притежава изключителните международни телевизионни права върху първа мъжка дивизия на Германската футболна лига - Бундеслига за сезон 2006/2007 и 2008/2009, е ангажирал The Sportsman Media Group GmbH за свой представител при продажбата на телевизионните права. Предмет на лицензионното споразумение е закупуване от лицензополучателя правата за излъчване на телевизионни предавания на мачове от Бундеслигата. Спорът по делото се свежда до правилното приложение на ДОПК и ЗКПО. Правилен е изводът на съда, че РА е обоснован административен акт, като при издаването му са обсъдени събраните по преписката доказателства и не е нарушен принципът на служебното начало при събирането и анализа им в хода на ревизионното производство. Следва да бъде отхвърлен доводът на жалбоподателя за необоснованост на РА, доколкото предмет на спор пред касационната инстанция е съдебният акт, а ревизионният акт е анализиран от първоинстанционния съд. Каза се по-горе, че касираното решение е постановено при задълбочено и всестранно обсъждане на събраните доказателства и на приложимите материално-правни норми. Правилно административният съд е приел, че като такъв по същество е длъжен да осъществи контрол върху прилагането на СИДДО, тъй като такова е законодателното разрешение в чл. 141, ал. 6 ДОПК. В тази връзка правилно съдът е приел, че независимо от прогласената нищожност на становището за прилагане на СИДДО, следва да се анализират обстоятелствата и предпоставките по прилагането на СИДДО. Обективираният краен съдебен извод в първоинстанционното решение е законосъобразен поради цялостно извършената съдебна проверка на спора и направените на базата на приложимото материално право изводи. Относно възражението на касатора - че The Sportsman Media Group GmbH не действа като местно лице - получател на дохода, а като посредник, който насочва дохода на друго лице, комуто е изгодата от този доход, разпоредбата на чл. 1, т. 4 ЗКПО определя, че на облагане по реда на закона подлежат доходите на местни и чуждестранни юридически лица от източник в Република България. Несъмнено е наличието на лицензионно споразумение по силата на което касационният жалбоподател е заплащал на The Sportsman Media Group GmbH (последното като представител на BWIN Interaktive Entertainment AG) правото да излъчва на живо и на запис, както и да заплаща технически разходи за описаните програми. Поради това безспорно е налице доход, реализиран в резултат на подписани споразумения между местното за България лице - "Евроком България" ЕООД и The Sportsman Media Group GmbH, като доходът представлява авторско и лицензионно възнаграждение. Несъмнено са налице подписани двустранни СИДДО както с Австрия, така и с Германия, за които държави съответните дружества са местни лица. Приложението на същите към конкретния облагаем доход обаче следва да стане по инициатива на заинтересованото лице, върху което тежи задължението да установи, в съответствие с изискванията на чл. 136 и сл. ДОПК, наличието на обстоятелства за прилагането на конкретните СИДДО. След като жалбоподателят черпи права от определени свои твърдения, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи верността им. В случая обаче, както правилно е приел първоинстанционният съд, не са представени необходимите доказателства за приложението на режима, определен в конкретните СИДДО към конкретния облагаем доход. Оттук следва, че жалбоподателят и настоящ касатор не се е справил с вменената му по закон доказателствена тежест и спрямо него следва да се приложат последиците от недоказването. Касационният жалбоподател твърди, че The Sportsman Media Group GmbH не е действителният получател на дохода, а само действа като представител, т. е. насочва дохода към друго лице. Същото това обстоятелство, с оглед специалните изисквания за приложимостта на конкретна спогодба, следва също да бъде установено от заинтересованото лице. В настоящия казус това не е сторено, поради което твърденията на касатора не могат да се кредитират като основателни. Не се споделя оплакването за неправилно приложение на чл. 12, ал. 5, т. 3 и т. 4 във връзка с § 1, т. 8 и т. 9 ЗКПО, тъй като цитираните норми обхващат записи на радио и телевизионни предавания, но не и предаване на живо, а видно от разискваното споразумение, са предоставени изключителни телевизионни права за предаване на живо или излъчване на запис. В този контекст настоящата инстанция счита, че изброяването на обектите на авторско право, предмет на търговско правоотношение в § 1, т. 8 ЗКПО не е изчерпателно, а примерно. Това би било в противоречие както със смисъла и съдържанието на чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за авторското и сродните му права, по силата на който аудио-визуалните програми са обект на авторско право, а също би било и в противоречие с § 2, т. 5 ЗАПСП съгласно която "излъчване на произведение по безжичен път" е излъчването му по радио или телевизия по наземен път, както и включването му в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация с оглед да бъде то прието, било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата. Законосъобразен е изводът на ревизиращия орган, че част от спорната сума съставлява авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, а друга част - възнаграждения за технически услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на същия закон. И двата вида плащания са облагаеми, като липсват основания за изключването им от данъчно облагане. Но най-вече, за целите на данъчното облагане авторските и лицензионни възнаграждения са плащания за всякакъв вид използване на авторско право (чл. 12, ал. 5, т. 3 и т. 4 във връзка с § 1, т. 8 ЗКПО). В настоящият казус, безспорно е налице плащане за използването или за правото на използването на авторско право. Несъмнено правото на излъчване по телевизията на футболните срещи на Бундеслигата представлява обект на авторско право, с ясно установен носител, страна по съответния договор за право на излъчване, като по силата на лицензионното споразумение страните са договори условията, при които това право ще се излъчва както на живо, така и на запис. При това положение няма съмнение, че чл. 195 ЗКПО се прилага както за авторски и лицензионни възнаграждения при живо излъчване, така и при повторното им възпроизвеждане, респ. излъчване на запис. Неоснователно оплакването, основано на примата разпоредбите на СИДДО над националноправните норми, уреждащи режима на данъчното облагане. Това твърдение е принципно вярно, но неотносимо към настоящият казус. Успоредно с това първоинстанционният съд е осъществил проверка за действието и приложимостта на материалноправните норми на СИДДО към казуса, като при проверката по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд намира съдебните изводи за правилни. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид гореизложеното решението на Административен съд - гр. Пловдив не страда от пороците, посочени в жалбата, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, но не е представляван в открито съдебно заседание от юрисконсулт, поради което, независимо от изхода на спора, разноски не му се дължат. По изложените съображения, Върховният административен съд, Осмо отделение,