Решение № 1452 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8793/2020 г.

Решение № 1452 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8793/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Космос Ком 13" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Киров против решение № 226/27.05.2020 г. по адм. дело № 645/2019 г. на Административен съд- Монтана. С доводи за допуснато нарушение на материалния закон се иска отмяна на решението със законните последици. Ответникът началник на РДНСК – Монтана, чрез юрк. Аврамов, оспорва основателността на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател на заповед № ДК-19-М-2/09.12.2019 г. издадена от началника на РДНСК-Монтана, с която на основание чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 във връзка с чл. 178, ал. 5 и ал. 1 от ЗУТ е забранено ползването и експлоатацията на неприетия по установения ред строеж "Стационарен ски влек тип "Котва"-"КОМ", находящ се в поземлени имоти с идентификатор 03928.151.3, 03928.151.11 и 03928.149.3 по КК на гр. Берковица и е наредено на "Космос Ком 13" ЕООД вземане на мерки за охрана, обезопасяване и опразване на обекта. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган /заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на началник на ДНСК/, при наличие на изискванията по чл. 178, ал. 1 във връзка с ал. 5 ЗУТ, тъй като при извършените проверки е установено фактическо ползване на съоръжението, без да е проведена изискуемата процедура по въвеждането му в експлоатация от органите на ДНСК по ал. 2, чл. 177 ЗУТ, с оглед категорията на строеж - III категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗУТ във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Обсъдено е заключението на приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза, във връзка с останалите доказателства по делото, сочеща на наличие на строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ, с издадено през 1999 г. РС за реконструкция на ски влека, като са изложени подробни доводи и за неприложимост на режимите за търпимост по § 16 и § 127, ал. 1 от ЗУТ. Изложени са доводи и за липса на изпълнение изискванията на чл. 272, ал. 1 от Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация на въжени линии (отм.); за приемането на ски съоръжението от Държавна приемателна комисия, преди издаване на разрешително от органите на държавен технически надзор. Извършеното приемате като техническа годност на съоръжението пък от комисията, назначена със заповед на кмета на Община Берковица, е възприето за ирелевантно, предвид категорията на строежа и във връзка с нея – компетентността по ал. 2, чл. 177 ЗУТ на органите на ДНСК. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Оспорената заповед е издадена на основание нормите на чл. 178, ал. 5 и ал. 1 ЗУТ, визиращи правомощие на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице да постанови забрана ползването на строеж, когато се ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 ЗУТ. В случая е приложима именно тази хипотеза, тъй като е безспорно обстоятелството, че процесния строеж е III категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗУТ във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, т. е. следва да бъде въведен в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че за процесния строеж не е проведена тази процедура по въвеждане в експлоатация от компетентния орган, поради което решаващият правен извод на административният съд, че са налице материано-правните предпоставки на чл. 178, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗУТ е правилен – обектът е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и се ползва без да е въведен в експлоатация, въпреки, че подлежи на въвеждане съобразно категорията си /не попада в изключенията по ал. 2 и ал. 3, чл. 178 3УТ/. При наличие на тези предпоставки, изводите на съда, че оспорената заповед е издадена на съответно правно основание и при безспорно изяснена фактическа обстановка досежно ползването на съоръжението преди да е въведено в експлоатация са законосъобразни. Настоящият състав споделя изводите на решаващия съд за неприложимост на изключителните хипотези на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, тъй като първата хипотеза е относима единствено до извършени преди 7.04.1987 г. строежи, а втората в периода от обнародване на ЗУТ на 2.01.2001 г. до 31.03.2001 г. /по § 127, ал. 1/. Процесният строеж не подада в нито един от периодите по § 16, ал. 1 или по § 127, ал. 1, а за останалите строежи, изградени в периодите по ал. 2 и ал. 3 на § 16 не е регламентирана защитата, че "не подлежат на забрана за ползване". Обоснован е и извода на първоинстанционният съд, че забраната на ползването на строежите е временна мярка - чл. 178, ал. 8 ЗУТ, която съдържа и превантивен елемент, който в случая е от особенна важност с оглед вида на строежа – съоръжение, предназначено за масово ползване от неограничен кръг субекти. Предвид изложеното и тъй като не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна. С оглед своевременно заявената претинция за разноски от процесуалният представител на ответника, касаторът дължи юрк. възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лв, определен по реда на чл. 78, ал. ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение