Решение № 3320 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6609/2014 г.

Решение № 3320 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6609/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Производството по делото е образувано по жалба на "Булкаст" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Надежда", ул. "Кирил Дрангов" № 81, представлявано от управителя Ибрахим Юсеф, срещу Решение № 811 на МС от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София (обн., ДВ, бр. 2/7.01.2014 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждената част от имот № 68134.1368.2051, урбанизирана територия, намиращ се в землището на кв. Илиенци, район "Надежда", ЕКАТТЕ 99121, Столична община, в размер на 6870 лева. В жалбата се излагат доводи, че решението е нищожно и незаконосъобразно. Алтернативно обжалват и в частта относно определеното обезщетение за следния недвижим имот, описан в приложение № 1 към т. 1 на решението: пореден № 43, идентификационен № 68134.1368.2051, ЕКАТТЕ 99121, намиращ се в землище Илиенци, частна собственост, с обща площ 4,821 дка, от които отчуждени 0,163 дка, стойност на обезщетението 6870,00 лв., поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. е отчуждена част с площ 0,163 дка от имот № 68134.1368.2051, с обща площ 4,821 дка, урбанизирана територия, намиращ се в землището на кв. Илиенци, ЕКАТТЕ 99121, Столична община. По искане на жалбоподателя с определение от 5.06.2014 г. съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза на 2.12.2014 г., с която е определена пазарната стойност на отчуждената част от имота на жалбоподателя, като е посочено, че имотът попада в урбанизирана територия. Съгласно този вариант на експертизата стойността на отчуждената част от процесния имот е 2901 лева. В съдебно заседание на 3.12.2014 г. процесуалният представител на жалбоподателя е поискал допускане на допълнителна задача на вещото лице, което да изготви вариант, като използва всички приложени сделки по делото, отговарящи на изискванията на чл. 32 от ЗДС, и втори вариант, като изключи тези нотариални актове. Също така е поискал да му се даде възможност с писмена молба да направи искане за представяне на допълнителни пазарни аналози и да посочи допълнителна задача на вещото лице. На 10.12.2014 г. процесуалният представител на жалбоподателя е депозирал молба с посочване на допълнителните задачи на вещото лице. В тази връзка с разпореждане от 18.12.2014 г. на жалбоподателя е указано да внесе депозит за вещо лице в размер на 200 лв., което указание не е изпълнено. При така установеното съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е законосъобразно и жалбата ще следва да бъде отхвърлена като недоказана и поради това - и неоснователна. В тежест на жалбоподателя е да установи твърденията си за незаконосъобразност на определения размер на обезщетението за отчуждената част от недвижимия имот, с което последният не се е справил поради процесуална пасивност и невнасяне на депозит за вещо лице за допълнителна експертиза. Също така редно е да се посочи и че определеното от вещото лице в първоначалната (и единствена) съдебно-оценителна експертиза парично обезщетение за отчуждената част от процесния имот е по-ниско в сравнение с обезщетението, определено с оспорваното решение на МС, откъдето и следва, че и в този смисъл решението в обжалваната му част е законосъобразно. Настоящата инстанция счита изложените в жалбата доводи за нищожност на обжалваното решение също за неоснователни. Поради факта, че в АПК не съществуват конкретно определени основания за нищожност на административните актове, в практиката е възприет критерият, че такива са петте основания за незаконосъобразност, които са изброени в чл. 146 от АПК, но само тогава, когато нарушенията са съществени. Или казано по друг начин - порокът трябва да е толкова тежък порок, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Видно от доказателствата по делото, отчуждителната процедура, във връзка с която е издадено конкретното решение на МС, е спазена и основания за обявяване на решението за нищожно не се откриват. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв., на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в новата редакция на разпоредбите й. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,