Решение № 7064 от 13.7.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на З.Г.ТРЕЙД ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, [жк], [адрес], подадена чрез пълномощниците му адв. Хаджиева и адв. Сиракова, против Решение 1428/02.08.2021 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. д. 72/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р-22000119006251-091-001/18.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1858/08.12.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 26 705 лв.

С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав при констатирани съществени процесуални нарушения. С допълнителна писмена молба е представен списък на разноските във връзка със заявеното искане за присъждане на сторените разноски в двете съдебни производства.

Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Иванова и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 26 705 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на Благоевградския административен съд като валидно и допустимо.

Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган. Първата Заповед за възлагане на ревизията (ЗВР) Р-22000119006251-020-001/27.09.2019 г. (л. 35) е издадена от Х. Марков началник сектор, на когото със Заповед РД-01-818/10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП София (л.24) е възложено на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК да възлага ревизии, вкл. при отсъствието на В. Велкова. Доводи за нищожност на РА във връзка с така издадената ЗВР жалбоподателят не е навеждал пред административния съд.

След като подробно е изложил установените от приходните органи факти и е пресъздал приложимите норми на ЗДДС и ППЗДДС, както и заключението на вещото лице, прието по делото, първостепенният съд е мотивирал лаконично извода си за материална законосъобразност на РА. Правилно обаче е приел, че ревизираното дружество не е представило необходимите документи по чл. 9, ал. 2 ППЗДДС за доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от закона и по-конкретно - осъществени от него тристранни операции в качеството му на посредник. Не са представени документите, регламентирани в чл. 9, ал. 2, т. 4 от правилника, а именно - писмени потвърждения от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващи, че стоките са получени, в които са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество; име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

1. Видно от приетата съдебно-счетоводна експертиза (стр. 11-стр. 12) към 6 от процесните фактури са представени потвърждения, издадени от италиански дружества, които са различни от дружествата, посочени като получатели в издадените от З.Г.ТРЕЙД ЕООД фактури.

2. От германските данъчни власти са представени 6 фактури, издадени от Fever Auto GmbH на З.Г.ТРЕЙД ЕООД през 2017 г. и 2018 г., към които са приложени международни товарителници и потвърждения, издадени от З.Г.ТРЕЙД ЕООД, удостоверяващи получаването на автомобилите в България в гр. Благоевград от българското дружество, така както е посочено в издадените от немското дружество фактури, а именно основание за неначисляване на ДДС вътреобшностна доставка. Немското дружество декларира според данните от VIES системата ВОД към българското дружество по всички, издадени от него фактури, а не тристранни операции.

3. Представените от З.Г.ТРЕЙД ЕООД едва с възражението против ревизионния доклад потвърждения не съдържат задължителни реквизити по чл. 9, ал. 2, т. 4 ППЗДДС, а именно - име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество; име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

С оглед изложеното и тъй като жалбоподателят не е представил документ, издаден от италианската данъчна администрация, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава членка, в изпълнение изискването на чл. 9, ал. 1 ППЗДДС във вр. с чл. 62, ал. 3 ЗДДС, правилно с РА е прието, че на основание чл. 9, ал. 3 от правилника във вр. с чл. 62, ал. 2 от закона вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната и данъкът за него е изискуем от посредника.

Неоснователна е претенцията на жалбоподателя, че в този случай заедно с начисляването на ДДС той има право да приспадне веднага данъчен кредит в същия размер. Ако това беше така, то би се обезсмислил корекционният механизъм, регламентиран в чл. 62, ал. 4 ЗДДС. В този смисъл е и приетото в т. 44 от решението на СЕС от 22.04.2010 г. по съединени дела С-536/08 и С-539/08, X, Facet BV/Facet Trading BV, според което: "Предоставянето на право на приспадане в този случай би могло да лиши член 28б, A, параграф 2, втора и трета алинея от Шеста директива /чл. 41 Директива 2006/112/ от полезно действие, тъй като данъчнозадълженото лице, след като се е ползвало от право на приспадане в държавата членка, издала идентификационния номер, вече не би имало интерес да установи облагането на разглежданото вътреобщностно придобиване в държавата членка по пристигане на пратката или на транспорта. Едно такова решение би могло в крайна сметка да застраши прилагането на основното правило, според което при вътреобщностното придобиване се приема, че мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление, каквато е целта на преходния режим.

Необсъждането на това възражение от административния съд не може да бъде преценено като съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, доколкото това не може да доведе до различен резултат.

По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение