Решение № 299 от 6.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 302/2009 г.

Решение № 299 от 6.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 302/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. С. И. срещу въззивна присъда № 190 от 16.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 3007/08 г.на Софийски градски съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, са релевирани основанията по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намира следното: С въззивния съдебен акт е отменена присъда от 25.06.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 3837/03 г. на Софийски районен съд и постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия З за извършено престъпление по чл. 157, ал. 1, пр. I-ро НК и му е наложено наказание при условията на чл. 54 НК - лишаване от свобода една година и шест месеца "условно", с тригодишен изпитателен срок и "обществено порицание". С първоинстанционната присъда, подсъдимият З. С. И. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 157, ал. 1, пр.II-ро НК. Жалбата на подсъдимия И е неоснователна. Касационната инстанция намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати, изтъкнатите в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила. На касатора е осигурен справедлив и безпристрастен процес, съгласно изискванията на чл. 6 от ЕКПЧОС. Въззивната инстанция, в съответствие със задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, е посочила обстоятелствата, които са приети за установени, въз основа на какъв доказателствен материал и правните съображения за взетото решение. Изтъкнати са съображения, за противоречието в показанията на разпитаните свидетели, относно правно значимите факти по делото. Този довод е изтъкнат и пред въззивната инстанция и правилно е отхвърлен като неоснователен. Събраният, по предвидения процесуален ред доказателствен материал, е подложен на съвкупна и внимателна преценка. При непротиворечиво установената фактическа обстановка, на базата на събрания доказателствен материал, законосъобразен е изводът на решаващия съд, че с деянието си подсъдимият И е осъществил както от обективна, така и от субективна с. състава на чл. 157, ал. 1, пр.II-ро НК. Наложеното на подсъдимия И наказание не е явно несправедливо, по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Решаващият съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства в тяхната взаимна връзка и обусловеност, високата степен на обществена опасност както на деянието, извършено от него, ниската на дееца. За постигане целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, определеният размер на наказанието лишаване от свобода е в достатъчен обем и по-голямо снизхождение не може да се проявява. Липсват законовите предпостави за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 НК - нито смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни, нито едно от тях има изключителният характер, изискващ се от закона. Не е налице и кумулативно предвидената предпоставка - и най-лекото, предвидено наказание да е несъразмерно тежко. Съобразена е и настъпилата законодателна промяна в хода на продължителния наказателен процес. В санкционната част на правната норма е предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години, а с изменението й с Д.в., бр.92/02 г. - от две до осем. Въззивният съд е взел предвид това и индивидуализирал наказанието при условията на чл. 2, ал. 2 НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение