Решение № 14258 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12625/2012 г.
ВАСIII отделение30.10.2013 г.докладчик Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4443 от 30.07.2012 г. по адм. дело № 16/2011 г. на Административен съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14258 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12625/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Румяна Кирилова Георгиева и Георги Стоянов Георгиев, и двамата от гр. София, подадена чрез адв. Нели Виодорова, срещу решение № 4443 от 30.07.2012 г., постановено по адм. дело № 16/2011 г. от Административен съд - София град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната и връщането му за ново разглеждане. Ответникът - областният управител на област София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била заповед № РД-15-179/08.12.2010 г. на областния управител на област София, с която е постановен отказ да бъде разгледано искане с вх. рег. № 94 ЕЕ/16 от 31.01.2005 г. и 94 ЕЕ/16 от 17.03.2005 г. по същество като подадено след изтичането на срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Румяна Кирилова Георгиева и Георги Стоянов Георгиев, конституирани в хода на производството на мястото на починалата на 17.03.2011 г. Еленка Асенова Баждарова, срещу тази заповед. За да постанови този резултат, съдът е обусловил категоричен извод, че подаденото заявление за обезщетение с вх. № РД-97-00-3495 от 19.03.1998 г. обратно на защитната теза на жалбоподателите, касаело единствено имота по акт № 724/01.11.1950 г., но не и този, описан в акт № 723/01.11.1950 г., представляващ имот пл. № 1664, кв. 22, в. з. Горна баня. Твърдението в тази насока за едновременност на искането за обезщетение по реда на ЗОСОИ и за двата имота не почивало на обективни данни по преписката или на доказателства, представени в хода на съдебното производство. Напротив, видно от писмото на район "Овча купел" - СО от 12.07.2006 г., на което се позовавала защитата на жалбоподателите, искания и за двата имота били отправяни многократно от 1993 г. насам, но до кмета на СО по друг реституционен закон ЗВСОНИ. По тези искания били постановени откази за деактуване и на двата имота със заповеди № РД-57-233/13.05.2003 г. и № РД-57-286/22.06.2005 г. Нямало и данни преписката да е изпратена служебно от кмета на СО или по искане на заявителите на областния управител на област София за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Индиция за обратното не представлявали и подаваните лично от Еленка Баждарова молби с вх. № 94ЕЕ/16 от 31.01.2005 г.; вх. № към 94ЕЕ/16 от 31.01.2005 г. и вх. № към 94ЕЕ/16 от 17.03.2005 г. В нито една от тях не се съдържало конкретно твърдение, че приживе съпругът й Георги Димитров Баждаров е подал заявление до областния управител по реда и условията на ЗОСОИ за имота, описан в акт № 723/01.11.1950 г. С първата от тях се искало издирване на преписката по заявление с вх. № РД-97-00-3495 от 19.03.1998 г., образувана по искане на съпруга й Георги Баждаров, без да се сочи имотът, описан в акт № 723/01.11.1950 г., като на същия ден била подадена и втората молба, с която се сочел другият имот - този по акт № 724/01.11.1950 г. Имотът, описан в акт № 723/01.11.1950 г. за първи път конкретно бил заявен от Еленка Баждарова в третата нейна молба с вх. № към _"ЕЕ/16 от 17.03.2005 г. С тези съображения, съдът е приел фактическите изводи на административния орган, че преди 2005 г. не е било подавано искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за имота, отчужден по ЗОЕГПНС, за който имот е бил съставен акт № 723/01.11.1950 г., поради което и отправеното до областния управител искане е било подадено след изтичането на преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. Решението е правилно. Съдът е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства. Обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните. Изяснил е напълно фактическата обстановка и е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Законът за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти е приет в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои одържавени имоти (ЗВСВОНИ) и е влязъл в сила на 21.11.1997 г. Този закон е специален и предвижда реда и условията за обезщетяване на собственици, или правоприемници на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСВОНИ, които не могат да им бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. С разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от същия закон законодателят е предвидил срок, в който правоимащите да заявят своите претенции - една година от влизането на закона в сила пред съответния компетентен да разгледа претенцията административен орган. В случая, както правилно е приел и решаващият съд, този срок не е бил спазен, поради което изводите му, че правото на касаторите да искат обезщетяване по реда на ЗОСОИ е погасено, са правилни. От данните по делото не може да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателите, че с подаденото през 1998 г. заявление е направено искане за обезщетяване и за двата имота. Заверено копие от заявление за обезщетяване с вх. № РД-97-00-3495 от 19.03.1998 г., подадено от Георги Димитров Баждаров, Меглена Димитрова Баждарова и Златка Димитрова Йосифова до областния управител на област София е приложено по преписката. Видно от неговото съдържание, търсеното обезщетение е за имот в кв. Горна баня, гр. София, представляващ ? от нива с площ от 2000 кв. м. в местността "Равнище" при съседи Михаил Цветанов и Божко Димитров. Това описание на имота съвпада със съдържанието на акт № 724/01.11.1950 г. относно площта и границите на имота, за който със заявлението от 1998 г. е претендирано и съответно получено обезщетение. Представените и пред настоящата инстанция писмени доказателства не променят установената от административния съд фактическа обстановка. Неоснователен се явява доводът, че е нелогично да е заявен само единият от двата имота, подлежащи на обезщетяване. След като административният орган се е произнесъл по искането за обезщетяване за имот с № 724/01.11.1950 г. заявителите са разполагали с възможността да обжалват заповедта или да поискат допълване на същата, като административният орган се произнесе и по въпроса за начина на обезщетяване и за другия заявен имот. Фактът, че такива постъпки не са били направени, говори за това, че по начало процесният имот не е бил включен в заявлението от 1998 г. Многократните искания, отправяни според жалбоподателите от 1993 г. насам и за двата имота, до кмета на СО по ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху имота, предмет на претенцията, не може да се приеме за надлежно искане по реда на ЗОСОИ, тъй като е направено не пред компетентния административен орган. Всякакви претенции, които не са заявени пред органите, посочени от чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОСОИ - министъра или ръководителя на ведомство, който упражнява правата на държавата в търговски дружества, в активите на които са включени имуществата по този закон или областните управители - във всички останали случаи, не могат да се приемат за искания по реда на ЗОСОИ. Заявяването пред кмета на район "Овча купел" на Столична община е и по реда на друг закон, като жалбоподателите са претендирали възстановяването му в реални граници, поради това, че същият не е застроен. По изложените съображения решението на Административен съд - София град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 221, ал. 2