Решение № 17100 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12406/2018 г.

Решение № 17100 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12406/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Административен съд – Велико Търново срещу Решение № 91 от 3.07.2018 г. на Административен съд (АС) - Габрово постановено по административно дело № 108/2018 г. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно действие на АС Велико Търново, администратор на лични данни, изразяващо се в неправомерно обработване на лични данни – разкриване, разпространение, поддържане на публичен достъп до тях, чрез публикуване на трите имена на П. Запрянов в интернет сайта на АС Велико Търново по административно дело № 623/2017 г. на същия съд, АС Велико Търново е осъден в 3-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт да заличи данните на П. Запрянов от сайта си по повод административно дело № 623/2017 г. и съдът е осъден да заплати деловодни разноски. Касаторът обжалва съдебното решение като недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, тъй като тя е подадена след изтичане на законоустановения преклузивен срок. В подкрепа на становището си, че решението е неправилно сочи, че не се установява неправомерно обработване на данните на Запрянов и същите не са оповестявани по никакъв начин извън образуваното съдебно производство по административно дело № 623/2017 г. на АС Велико Търново за целите, за които са предоставени. Оспорва позоваването на съда на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, алтернативно да се отмени. Не претендира разноски. Ответникът по касация – П. Запрянов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмено становище. В писмена молба изразява становище, че решението следва да се обезсили, тъй като към настоящия момент личните му данни в обявлението са заличени. Моли касационната жалба да се отхвърли, а обжалваното съдебно решение да се отмени. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: На 28.08.2017 г. на сайта на АС Велико Търново е публикувана информация относно административно дело № 623/2017 г. на АС Велико Търново, до която всеки външен потребител има свободен достъп. В публикацията се съдържа информация за това, че П. Запрянов е подал жалба против конкретна нормативна разпоредба от подзаконов нормативен акт на Общински съвет Велико Търново, по повод на която е образувано административното дело пред АС Велико Търново. Установено е, че информацията е била налична на сайта на АС Велико Търново към датата на подаване на жалбата – 28.03.2018 г., към 14.05.2018 г. и към 3.07.2018 г. В Република България има само едно лице с имена П. Запрянов, което е установено от подадената информация от секретаря на Община Пловдив въз основа на направена справка от Национална база данни "Население". Публикуването на обявлението на интернет страницата на АС Велико Търново е направено въз основа на разпореждане от 28.08.1017 г. на същия съд, с което са конституирани страните по делото и същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. От правна страна съдът е приел, че процесното публикуване съставлява действие, извършено от името и за сметка на ответника, което не се базира на административен акт, нито на нормативен такъв. То не е направено въз основа на специално разпореждане на административен орган. Най-вече няма предвиждане нито в правните норми, нито в административен акт при тази публикация да се изписват трите имена на П. Запрянов. По отношение на възражението на ответника (настоящ касатор) за преклудиране на жалбата поради изтекъл срок за оспорване съдът е посочил, че не е налице изтичане на този срок, т. к. по делото не са налице данни, от които да е видно, че жалбоподателят е узнал за публикацията по-рано от деня, предхождащ датата, на която е подал процесната жалба. Изложил е съображения и, че действието все още не е преустановено, поради което жалбата е допустима. Приел е, с оглед чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), че АС Велико Търново се явява администратор на лични данни, вкл. досежно страните по дела, гледани от него. Приел е, че с оглед чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД пълното изписване на трите имена на едно физическо лице, които са и единствени, като конфигурация, в държавата, са лични данни, които са достатъчно индивидуализиращи в степен да се установи самоличността на лицето, подало жалба до съда и станало инициатор за съдебното производство. Тези данни са огласени извън съдебното производство и до тях достъп има всяко друго лице. Приел е, с оглед § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, че в случая е налице обработка на личните данни на Запрянов от АС Велико Търново, като оспорената част от тази обработка касае тяхното разкриване и разпространяване като форма и съдържание. Приел е, че за обработването на данните не е налице което и да е било от основанията по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, които дават право на администратора на лични данни да ги разпространява и разкрива публично, чрез публикация в сайта си и да ги съхранява там. Приел е, че АС Велико Търново е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД във вр. с чл. 64 ЗСВ, като не е предприел необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни на оспорващия, вследствие на което същите са били обект на неправомерен достъп и разпространение до неограничен кръг лица, посетили страницата на този съд. Решението е неправилно. Фактическата обстановка е установена правилно и относно нея не е налице спор между страните. Не е спорна датата на публикуване на обявлението по дело № 623/2017 г. на интернет страницата на АС Велико Търново – 28.08.2017 г., както и че публикацията съдържа информация затова, че П. Запрянов е подал жалба против конкретна нормативна разпоредба от подзаконов нормативен акт на Общински съвет Велико Търново. Правилно съдът е приел, че АС Велико Търново е администратор на лични данни и че жалбата, с която е сезиран е процесуално допустима. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по просрочена жалба. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД (всички позовавания на ЗЗЛД в настоящото решение са в относимата редакция на закона към ДВ бр. 85 от 24.10.2017 г.) при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за подсъдност. Сезирането на съда с жалба срещу актове и действия на администратора на лични данни, с които се нарушават права по ЗЗЛД не е обвързано с преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК за подаване на жалба срещу индивидуален административен акт - в тази насока са напр. Определение № 13241 от 31.10.2018 г. по адм. д. № 12826/2018 г. на ВАС, Определение № 11715 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10476/2018 г., Определение № 13190 от 30.10.2018 г. по адм. д. № 12606/2018 г. на ВАС, Определение № 927 от 23.01.2019 г. по адм. д. № 13512/2018 г. на ВАС. В чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД е предвидено, че в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му засегнатото физическо лице има право да сезира Комисията за защита на лични данни (КЗЛД). Съдебната практика приема, че при липсата на изрично уредени срокове в чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, в които лицето следва да реализира правото си на жалба пред съда, както и при отсъствие на нарочно препращане към процесуалните срокове в Административнопроцесуалния кодекс, следва, че лицето би могло да упражни правата си по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД в срокове, които са установени в чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД. Обратното би означавало да се приеме, че процесуалното право по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД не е обвързано със срок, с оглед неприложимостта на сроковете за оспорване по АПК, което би означавало да се създаде привилегирован, различен процесуален режим за засегнато лице при обжалване пред съда, в сравнение с установените срокове за сезиране на комисията. По делото е безспорна датата, на която е публикувано обявлението – 28.08.2017 г. Няма категорични данни, че на дата, различна от посочената от Запрянов в жалбата му до първоинстанционния съд – 27.03.2018 г., същият е разбрал за публикацията. Поради това следва да се приеме, че той е узнал за публикацията на сочената от него дата, а считано от нея, жалбата подадена на 28.03.2018 г., е в срок. Представените от касатора доказателства – жалба вх. № 1131/23.02.2018 г. и Обявление по дело № 623/2017 г. не водят до различен извод, тъй като от тях не се установява датата, на която Запрянов е узнал за публикуваното обявление на страницата на АС Велико Търново. В така представената жалба се сочи, че Запрянов е узнал за публикуване на обявлението по дело № 623/2017 г. на интернет страницата на ВАС, а не на страницата на АС Велико Търново. Ответникът по касация изразява становище, че решението следва да се обезсили, тъй като към настоящия момент личните му данни в обявлението са заличени. В тази връзка следва да се посочи следното: Оттеглянето на административния акт и прекратяването на незаконните действия или бездействия на административния орган се отличават по своето правно естество и последици. Оттеглянето на административния акт го заличава в правния мир, както и породените от него правни последици, с обратна сила, т. е. отпадат придобитите права и създадени задължения, докато прекратяването на незаконните действия или бездействия на административния орган има действие занапред. При първата хипотеза правните последици са десезиране на съда с правния спор поради липса на предмет и е налице основанието по чл. 159, т. 3 АПК за прекратяване на производството, а при втората - за жалбоподателя вече не е налице правен интерес от търсената съдебна защита, което е абсолютна пречка по чл. 159, т. 4 АПК за продължаване на съдебното производство. Общото в двете хипотези е, че засегнатите лица имат право на разноски и могат да претендират обезщетение за претърпените вреди. Тези обстоятелства обаче са релевантни, когато предмет на проверка е оспорване законосъобразността на административния акт или действие. В случая предмет на проверка от съда е дали са нарушени правата на засегнатото лице при обработване на личните му данни от действия на администратора на лични данни и по какъв начин. Релевантно е дали изобщо са публикувани лични данни, съставлява ли това действие нарушение при обработване на личните му данни и ако се установи нарушение, тогава анонимизирането на личните данни в по-късен момент би имало значение за основателността и размера на претенцията за обезщетение. За допустимостта на сезирането на съда по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД законодателят е поставил като единствено условие да не е налице висящо производство пред Комисията за защита на личните данни за същото нарушение. Ето защо, всеки субект, който счита, че са нарушени правата му по този закон в резултат на обработване на личните му данни, по начин, който не е в съответствие със законовите правила, може да сезира съда с жалба по реда и на основание чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, без значение източника на нарушение – административен акт, административно производствено волеизявление или действие по чл. 21, ал. 5 АПК или фактическо действие. Предвидената правна възможност за физическите лица да сезират съда с жалба по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД не е обвързана с условие твърдяното незаконосъобразно действие да продължава към момента на подаване на жалбата. Предмет на проверка по съществото на спора в производството по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД е установяването дали актът или действието на администратора на лични данни е съответно на законовия регламент за защита на личните данни, и ако съдът установи нарушение да осъди администратора на лични данни да отстрани същото, ако все още продължава. В този смисъл Определение № 927 от 23.01.2019 г. по адм. д. № 13512/2018 г. на ВАС. Аргумент в подкрепа на становището, че жалбата е допустима дори и при подаването й действието да не продължава, е предвидената в чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД възможност в производството по чл. 39, ал. 1 физическото лице да може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. Ако се отрече правото на лицето при преустановено действие, да подаде жалба срещу това действие, ще означава да се отрече и правото му да иска обезщетение за неправомерно обработване на данните му. От доказателствата по делото се установява, че за същото нарушение пред КЗЛД няма образувано производство или влязло в сила нейно решение, така че условието за допустимост на жалбата по чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД е налице. Неправилно съдът е приел, че за обработването на данните не е налице което и да е било от основанията по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. АС Велико Търново в качеството на администратор на лични данни е обработил личните данни на Запрянов на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД (отм.); , който предвижда, че обработването е необходимо за нормативно установено задължение на администратора на лични данни - а именно задължението на АС да съобщи оспорването от Запрянов на подзаконов нормативен акт по реда на чл. 188 АПК вр. чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК в Държавен вестник и чрез поставяне на копие от обявлението на определеното за това място в съда и публикуване в Интернет страницата му. Въпреки, че в чл. 181, ал. 1 във връзка с ал. 2 АПК е посочено само, че е задължително съобщаването в Държавен вестник на оспорения акт или негова част и номера на делото, без да се споменават данни на оспорващия, публикуването на трите имена на оспорващия в обявлението в Интернет страницата на съда (без други данни, които да дават възможност за пълната му индивидуализация - ЕГН или пълен адрес) е необходимо, за да се индивидуализира оспорването и да се даде възможност на лицата по чл. 189, ал. 2 АПК да подадат молби за встъпване като страни по делото. Това е така, защото тези лица могат да издирят делото, по което желаят да участват по два начина - по номера на делото или по трите имена на оспорващия, предвид водените в съда азбучници. Особеностите на именната конфигурация на Запрянов и липсата на друго такова лице със същите именни данни в Национална база данни "Население" не сочат на допуснато нарушение от страна на администратора на лични данни, който ги е обработил в съответствие с целите по чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД (отм.);. Името може и да е уникално, но само то не създава уникална връзка с лице, което не е публична личност. В този смисъл е и съдебната практика – виж решение № 9776/25.06.2019 г. по адм. д. № 1547/2019 г. по описа на ВАС, решение № 8588/7.06.2019 г. по адм. д. № 9926/2018 г. по описа на ВАС, решение № 3962/19.03.2019 г. по адм. д. № 9631/2018. по описа на ВАС, Решение № 7851 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2018 г. В подкрепа на горното са и разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/. В съображение 20 от преамбюла на Регламента е посочено следното: "Макар настоящият регламент да се прилага, inter alia, спрямо дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да се определят конкретно операциите и процедурите по обработване на лични данни от съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните задължения, включително вземането на решения..... ". В раздел 5, Член 23 "Ограничения" от цитирания регламент изрично е посочено, че в правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12 - 22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12 - 22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира:... е) защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства". Съгласно разпоредбата на чл. 181 АПК, чиито систематично място е в раздел втори на Глава десета, оспорването на общи административни актове се съобщава по реда на чл. 181, ал. 1 АПК, чрез обявление в Държавен вестник. Същата разпоредба е приложима и при оспорването на нормативните актове по силата на чл. 188 АПК. Цитираните разпоредби са част от процедурата по оспорването на общите и нормативни административни актове и поради това в тези случаи съдилищата действат в изпълнение на своите съдебни функции. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което жалбата на П. Запрянов срещу действията на АС Велико Търново да се отхвърли. Касаторът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение