Решение № 13699 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7697/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на главна дирекция Изпълнение на наказанията, чрез гл. юриск. Василева като процесуален представител, против решение 999 от 22.05.2024 г., постановено по адм. дело 115/2024 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Й. В., лично и чрез пълномощника си адв. Вълканов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за настоящата инстанция разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните следните: С обжалваното решение е отменена заповед Л-197/12.01.2024 г. на главния директор на главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН), с която на М. Й. В. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр.с чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и със задължителните реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, без допуснати съществени нарушения на процедурните правила, като дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, при спазване на условията по чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 1, ал. 2 и ал. 12 ЗМВР, но в нарушение на материалния закон. Констатира, че в административният акт не са изложени съображения във връзка с изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, както и че не съдържа мотиви по отношение формата на вината пряк умисъл, при която се твърди, че е извършено нарушението и ясни аргументи за тежестта на нарушенията и има ли настъпили вредни последици от тях, както и без да се анализира поведението на държавния служител по време на службата му, поради което приема, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 АПК. Според съда дадената правна квалификация на деянията като тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с власт или доверие не съответства на установеното и е в противовес на фактическия състав по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР, като същото поведение на държавния служител е определено и като такова, несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, с което е направено незаконосъобразно смесване на отделни състави на дисциплинарни нарушения, с което дисциплинарно наказващият орган (ДНО) нарушава правилата за индивидуализация на нарушението. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 197, ал. 2 ЗМВР приема, че в случая описаното противоправно поведение на служителя е едно, поради което отнасянето му към две дисциплинарни нарушения е незаконосъобразно. В този смисъл счита дисциплинарното обвинение за неясно. Обосновава и извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед поради недоказаност от обективна и субективна страна на описаното дисциплинарно нарушение, което приема, че не се установява по безспорен начин от съвкупния доказателствен материал и не може да се направи еднозначен извод за умишленото поведение на оспорващия в уговорките за намиране на мобилен телефон, нож и шило, съответно за поставянето им в спалното помещение на лишения от свобода И. И., както и организацията по извършването на тези действия. По тези съображения отменя оспорената заповед на основанията по чл. 146, ал. 2 и т. 4 АПК. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. С оспорената заповед видът на наложеното дисциплинарно наказание е определен при условията на чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР, като е прието, че са извършени две тежки нарушения на служебната дисциплина, за които следва да се наложи едно общо наказание уволнение. В обстоятелствената част на административния акт е посочено, че на 11.09.2023 г. и 21.09.2023 г. жалбоподателят е създал необходимата организация за намиране на мобилен телефон, нож и шило и поставянето им в матрака на леглото в спалното помещение на лишения от свобода И. И., за да да бъде спрян от работа, като целенасочено и преднамерено ръководи част от действията на лишените от свобода Л. Л. и С. А., а на 26.09.2023 г. лично заедно с мл. инспектор Г. С. участва при намирането на забранените вещи и предмети. Поведението на служителя е квалифицирано като такова, съставляващо злоупотреба с власт или доверие по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР и като несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Незаконосъобразно съдът приема, че след като противоправното поведение на жалбоподателя е едно, то отнасянето му към две дисциплинарни нарушения е неправилно. Няма нормативна забрана едни и същи действия, които покриват фактическия състав на две нарушения да бъдат квалифицирани на различни основания, предвидени в закона. В този смисъл съдът неправилно приема за нарушена разпоредбата на чл. 197, ал. 2 ЗМВР, според която за едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. В случая за двете констатирани тежки дисциплинарни нарушения се предвижда едно и също наказание - уволнение. Отделно от това неправилно съдът обсъжда действията на служителя в контекста на неизпълнение на служебните задължения, очертани с нормативен акт, административен акт, разпореждане на ръководителя или с длъжностна характеристика. Поведението му не е квалифицирано като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, поради което съображенията на съда в насока на неясно обвинение и невъзможност да се изведе волята на ДНО за какво точно нарушение е привлечен към отговорност В., е неправилен. Предвид изложеното не се установява приетото нарушаване на правилата за индивидуализация на нарушението. Оспорената заповед изрично се позовава на чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР, като са изложени мотиви, че и за двете установени тежки нарушения на служебната дисциплина се предвижда еднакво по вид наказание. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда за постановяване на оспорената заповед в нарушение на материалния закон. Приложените по делото доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност. Направеното заключение, че от събраните такива не се установява по несъмнен начин, че М. В. извършва посочените в заповедта дисциплинарни нарушения е необоснован. Съдът се позовава на показанията на разпитания в съдебно заседание лишен от свобода И. И., без същите да бъдат обсъдени в съвкупност с всички приети по делото доказателства. От мотивите на решението не става ясно въз основа на какви доказателства съдът приема за оборени констатациите на дисциплинарно наказващия орган при положение, че представените с административната преписка не са обсъждани в цялост. Единствено е посочено, че ДНО обосновава своите изводи при противоречиви показания на лишените от свобода С. А. и Л. Л.; при видеозаписи, които са без звук и от които не може да се направи еднозначен извод за умишленото поведение на жалбоподателя в уговорките за намиране на мобилен телефон и поставянето му в спалното помещение на лишения от свобода И. И.; при игнониране на съдържащите се данни в писмените обяснения и жалба на това лице и при необсъждане на писмените сведения на В. В., М. М. и Р. М.. Така изложените съображения сочат на липса на мотиви, обосноваващи материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. От съда не са коментирани дадените в хода на дисциплинарното производство сведения от двамата лишени от свобода С. А. А. и Л. А. Л., които не съдържат противоречия относно участието на наказания служител в организацията по намирането и поставянето на мобилен телефон и нож на посочените в оспорената заповед дати в спалното помещение на посоченото лице. Не са обсъдени и сведенията на М. М. инспектор социална дейност и възпитателна работа, И. С. главен надзирател, мл. инспектор В. В., Р. М. надзирател, И. С. надзирател, С. Д. гл. надзирател, А. В. лишен от свобода, докладни записки от мл. инспектор А. П. и мл. инспектор В. Г.. Липсват правни изводи относно това извършени ли са от служителя вменените му дисциплинарни нарушения и осъществени ли са фактическите състави на чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. Изводът на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на материалния закон с оглед дадената правна квалификация по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР и за двете нарушения е неправилен. Тази разпоредба е относима единствено към основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, поради което не е налице приетото незаконосъобразно смесване на отделни състави на дисциплинарни нарушения. По отношение на нарушението, изразяващо се в злоупотреба с власт или доверие, квалифицирано по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР, съдът единствено посочва, че не съответства на установеното и е в противовес на фактическия състав по тази норма, като изводът му е направен без анализ на доказателствата по делото и при липса на фактически установявания. Съдът се произнася и при неизяснена фактическа обстановка. Не е даден отговор на въпроса възможно ли е от приложените по делото видеозаписи от охранителни камери да се установи дали действително на посочените дати между служителя и двамата лишени от свобода са провеждани разговори. От съда е извършен оглед на информацията, находяща се на диск 1 и диск 2, представени като част от административната преписка, въз основа на които е направена констатация, че са без звук, но липсва съпоставка между данните в тях и сведенията на двете лица относно съдържанието на тези разговори. Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК редовно събраните в производството пред административния орган доказателства, имат сила и пред съда, като той може да разпита като свидетели лицата, дали сведения в дисциплинарното производство, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. В случая за изясняване на обективната истина е следвало да се разпитат като свидетели двамата лишени от свобода С. А. А. и Л. А. Л., вкл. огледът на веществените доказателства да се извърши в тяхно присъствие, което е от значение за проследяване на механизма на деянието и за преценката дали действията на жалбоподателя са осъществени по начина, по който е описано в заповедта. Ето защо изводът на съда, че дисциплинарното нарушение не е доказано от обективна и субективна страна е незаконосъобразен и необоснован. Настоящият състав не споделя заключението за неспазване изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Изводът е направен без надлежна проверка относно материалната законосъобразност на оспорената заповед въз основа на всички събрани по делото доказателства, а именно дали служителят извършва посочените в заповедта нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР и чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР (чл. 3, т. 5-7, чл. 42, ал. 2 и ал. 3, чл. 16 и чл. 21 от Етичния кодекс) във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Нарушенията по тези текстове съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение. В случай на доказване, че служителят е извършил такива по смисъла на цитираните разпоредби, законодателят не предвижда правни възможности за преценка на административния орган за налагане на друг вид дисциплинарно наказание. Направеното в този смисъл възражение в касационната жалба е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая събраните доказателства са обсъдени частично, като липсват фактически установявания в резултат на цялостната им преценка, което прави изводът относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед необоснован. Необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и произнасянето на съда при неизяснена фактическа обстановка обуславя извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това препятства настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за правилност на обжалваното решение. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да разпита като свидетели С. А. А. и Л. А. Л., както и да извърши повторен оглед на приетите по делото записи от системата за видеонаблюдение на затвора в тяхно присъствие, да съпостави данните в показанията с видеозаписите, да изследва действията на жалбоподателя като хронологическа последователност във времето, както и да проследи механизма на извършването им, като при необходимост назначи видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, след което да провери съответствието на оспорената заповед с материалния закон и да изложи мотиви за това. По исканията за разноски на страните за настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 Върховният административен съд, второ отделение,