Решение № 5610 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8129/2015 г.

ВАСII отделение11.05.2016 г.докладчик т Галя Костова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1238/1.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2738/2014 г. по описа на Административен съд Варна. ОСЪЖДА "Колор Хаус Строй" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Ангел Кънчев" № 60, ЕИК 200758381,представлявано от управителя Тодор Станков ДА ЗАПЛАТИ на МП "Варна Запад" разноски за касационната инстанция в размер на 300 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 5610 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8129/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Колор Хаус строй" ЕООД, представлявано от адв. Димитрова, надлежно упълномощена от управителя Станков, против решение № 1238/1.06.2015 г. по адм. д. № 2738/2014 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на деловодни разноски. Ответникът, началник МП "Варна Запад", Митница Варна, представляван от юрк. Шулева в представени писмени бележки поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил оспорването на касатора "Колор Хаус строй" ЕООД срещу решение към ЕАД № 11BG002002H0099630/01122011, изх. № 32-64506/19.06.2014 г. на началника на МП "Варна Запад", потвърдено с Решение № 32-85609/29.07.2014 г. на началника на митница-Варна, с което са установени за доплащане държавни вземания в размер на 3379,79 лв, от които 2816,49 лв конвенционално мито и 563,30 лв ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че първоначално посочения произход Малайзия на декларираната от оспорващия за режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление" стока -стъклофибърна мрежа 216000 кв. м. с нето тегло 31320 кг е неверен, като действителния й произход е Китай. Това обстоятелство съдът е приел за безспорно доказано от приложения доклад от мисията на OLAF в Малайзия във връзка с разследване на фактите относно случаи на заобикаляне на антидъмпинговото мито върху китайски мрежести тъкани от фибростъкло от Малайзия и установяването, че стоки от този вид са доставени от Китай в пристанище Кланг, Малайзия, където са само претоварени, без каквато и да е било допълнителна обработка, която да им придаде произход от тази държава в обхвата на Общата система за преференции, при което размера на дължимото конвенционално мито да е в размер на 3,5 % вместо 7 %. По тези съображения е възприет извод, че наложената ставка 7 % върху основата за изчисляване на вземанията А00 правилно е определена в размер на 5632,99 лв, при което правилно са начислени за доплащане държавни вземания /допълнително мито и ДДС/ в посочения от административния орган размер. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. По отношение на декларирания внос по ЕАД 11BG002002Н0099630/1.12.2011 г. е била извършена проверка по реда на чл. 78 от Закона за митниците /ЗМ/, приключила с решение изх. № 9300-702/1.08.2012 г. на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, потвърдено с решение № К 47-300-1/29.08.2012 г. на началника на Митница Варна. Със същото на "Колор Хаус Строй" ЕООД е определено антидъмпингово мито в размер на 50616, 47 лв лв. и ДДС в размер на 10123,29 лв. Това решение е било предмет на съдебен контрол в производството по адм. д. № 3642/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, който с решение № 176/4.02.2014 г. е отхвърлил жалбата. С решение № 1741/17.02.2015 г. по адм. д. № 4648/2014 г. Върховният административен съд е оставил в сила първоинстанционното решение. В двете съдебни решения предметът на оспорване е ясно посочен, изложени са и мотиви относно приложимостта на общностни разпоредби, предвид установяването, че произхода на стоката е невярно посочен в ЕАД. Влязлото в сила съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо, задължително е за страните, за съда който го е постановил и всички съдилища и учреждения в страната, от което следва, че фактическите установявания и правни квалификации, изложени в мотивите на това решение имат сила и относно последващо издадения административен акт, предмет на оспорване в настоящето първоинстанционно производство. При извършена повторна проверка, изрично незабранена от закона, при нови обстоятелства, установени в рамките на 3-годишен срок от датата на осъществения внос, с обжалваното решение началникът на МП "Варна Запад", въз основа на вече установеното антидъмпингово мито в размер на 50616,47 лв лв., е определил допълнително задължение за конвенционално мито, 2816, 49 лв и ДДС 563,30 лв. Решението съдържа изложение на безспорно установената при повторната проверка фактическа обстановка, изрично е посочен размера на антидъмпингово мито, установен с предходното административно решение, влязло в сила към датата на постановяване на първоинстанционното съдебно решение. Съдът е обсъдил издадения предходен административен акт, потвърден с влязло в сила съдебно решение, след което е очертал предмета на спора в рамките на процесното решение, а именно правилно ли е определено допълнително конвенционално мито и допълнителен размер на ДДС. Решаващ за налагането на конвенционалното мито е произходът на внесената стока. При проведено международно разследване по изготвен финален доклад на OLAF e установено, че стоката е с произход Китай и само е претоварена от Малайзия. След като преференциалния произход на стоката от Малайзия не се установява, а се потвърждава нейния произход от Китай, правилно е било начислено конвенционално мито 7%, вместо 3.5 % /т. е допълнително 3,5 %/. Съгласно чл. 179 ГПК, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, докладът представлява официален свидетелстващ документ, тъй като е издаден от длъжностно лице на Европейската служба за борба с измамите по установените за това форма и ред, след разследване, предвидено в европейското законодателство. В чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от OLAF е предвидено, че докладите от разследването представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябвало a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. Регламентът има пряко и непосредствено действие за всички субекти на държавите-членки. Изразът "където използването на тези доказателства е признато за необходимо" визира правомощието на съответните административни или съдебни органи да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси, с оглед конкретната доказателствена нужда. Този израз не визира изискване за законодателна намеса на държавата-членка на национално ниво, още повече предвид непосредственото и пряко действие на регламента. След като преференциалният произход на стоката от Малайзия е опроверган и се потвърждава нейния произход от Китай, правилно е било начислено конвенционално мито допълнително в размер на 3,5 % и съответния допълнителен размер на ДДС. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила. При този резултат, на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор, без явяване, в размер на 300 лв. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение

Цитирани разпоредби

2