Решение № 37 от 19.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1341/2017 г.

ВКСII търговско отделение19.03.2018 г.докладчик Татяна Върбанова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1008 от 18.05.2015 г. по в. гр. д. № 2337/2013 г. на Апелативен съд - С., Гражданско отделение, втори състав в обжалваната от Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" част, с която за началната дата на дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото в полза на Г. А. И. обезщетение за неимуществени вреди е определена датата 06.04.2008 г., вместо което постановява: За начална дата, от която се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото в полза на Г. А. И. общо обезщетение за неимуществени вреди определя датата 14.04.2009 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана от Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" част. ОСЪЖДА Г. А. И. да заплати на Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" разноски в размер на 214 лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 37 от 19.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1341/2017 г., II т. о., ТК, докладчик председателя Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 639 от 08.11.2017 г. настоящият съдебен състав е допуснал, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационно обжалване на решение № 1008 от 18.05.2015 г. по в. гр. д. № 2337/2013 г. на Апелативен съд - С., Гражданско отделение, втори състав само в обжалваната от Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" част - относно началната дата на дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото в полза на Г. А. И. обезщетение за неимуществени вреди. В сезиращата ВКС касационна жалба с вх. № 8916/29.06.2015 г. касаторът Н. поддържа, че в обжалваната част, с която за начална дата на дължимост на законната лихва върху обезщетението е определена датата на ПТП - 06.04.2008 г. въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 282, ал. 5, вр. с чл. 271, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 КЗ, както и чл. 107 КЗ. Предвид липсата на извънсъдебна претенция за процесните неимуществени вреди, тримесечният срок за произнасяне не е започнал да тече. Евентуално поддържа, че датата, от която Н. би се оказал в забава е 12.06.2015 г. или 12.06.2011 г. Първата посочена евентуална дата е свързана с момента на постановяване на въззивното решение и този на плащането на присъденото обезщетение, с оглед на което се поддържа принципното становище, че не се дължи законна лихва. Втората евентуална дата е опредена с оглед момента на приемането на тройната автотехническа експертиза и изтичане на 15-дневния срок за извършване на плащането по см. на чл. 107, ал. 1 КЗ. Релевираните в жалбата оплаквания се поддържат от процесуалния пълномощник на касатора в публичното съдебно заседание на 21.02.2018 г., с искане за касиране на решението в атакуваната част. Ответната страна - Г. А. И., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че въззивният съд правилно е присъдил законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от деня на ПТП, с оглед общите принципи на задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на доказателствения материал по делото е приел за доказано, че процесното ПТП, в резултат на което е загинал И. В. М. - син на ищцата, е причинено от водача на товарен автомобил "Д. ", който, навлизайки частично в лентата за насрещно движение, е предизвикал извършване на маневра от лекия автомобил, занасянето на последния по мократа настилка и последващ удар между двете превозни средства. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е отхвърлено като неоснователно. За начална дата на дължимост на определеното от въззивния съд обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - в размер на общо 100 000 лв. е определена датата на деликта - 06.04.2008 г. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване - за началната дата, от която следва да се начислява обезщетение за забава в размер на законна лихва върху дължимо от Н. обезщетение, становището на настоящия състав произтича от следното: Отговор на този въпрос е даден в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 207 от 15.01.2016 г. по т. д. № 3234/2014 г. на ВКС, I т. о. Според тълкувателните мотиви към това решение Н. изплаща на третото увредено лице обезщетение за претърпени вреди, както и законната лихва върху сумата след изтичане на определения от закона срок по чл. 271, ал. 5 КЗ (отм.), към който препраща чл. 282 КЗ. Отговорът на поставения по това дело правен въпрос е основан на особения статут на Бюрото, чиито задължения не са производни от отговорността на делинквента, както това е валидно за застрахователя. Прието е за неприложимо правилото на чл. 107, вр. с чл. 105 КЗ, тъй като се касае за права на трето за застрахователния договор увредено лице. В посоченото решение са изложени и съображения във връзка с регресното право на Н. срещу компенсационния орган в съответната държава - членка или срещу Гаранционния фонд в последната, ако МПС или застрахователят са неизвестни, както и срещу съответните институции, гарантиращи плащанията на освободени лица. Посоченото по-горе разрешение по реда на чл. 290 ГПК е възприето и в последваща, задължителна за долустоящите спрямо ВКС съдилища, практика на ВКС, Търговска колегия - така например, в решение по т. д. № 3456/2015 г., I т. о., в решение по т. д. № 3074/2015 г., II т. о. и др., която се споделя изцяло от настоящия състав на ВКС. С оглед изричното препращане в чл. 282, ал. 5 КЗ (отм.) към чл. 271 КЗ, следва да се приеме, че началният момент, от който при изплащане на обезщетение Националното бюро на българските автомобилни застрахователи дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, е след изтичане на срока по чл. 271, ал. 5, вр. с ал. 1 КЗ (отм.). Съобразно дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, жалбата на Н. е частично основателна. По делото няма спор, че ищцата не е предявила претенцията си по реда на чл. 271 КЗ (отм.), към който препраща чл. 282, ал. 5 КЗ (отм.) преди завеждане на иска по настоящото дело. Поради това, за начална дата, от която се дължи обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди с влязлото в сила въззивно решение, съизмеримо със законната лихва, следва да се приеме датата на депозиране на исковата молба - 14.04.2009 г. За неоснователни следва да се счетат доводите на касатора относно евентуалните дати, посочени в жалбата, считано от които следва да се присъди обезщетение за забава, с оглед неприложимостта на чл. 107 КЗ (отм.) и с оглед липсата на правораздавателни функции на Бюрото, както е възприето и в тълкувателната част от мотивите към решение по т. д. № 3234/2014 г., послужило като основание за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното по-горе и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която за начална дата на законната лихва върху общо дължимото на Г. И. обезщетение в размер на 100 000 лева е определена датата на увреждането - 06.04.2008 г. и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, за начална дата следва да се определи 14.04.2009 г. При този изход на делото на касатора се дължат разноски в размер на 214 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение