Решение № 7277 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10321/2010 г.

Решение № 7277 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10321/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на Поделение 32990, гр. Пловдив против решение № 167 от 18.06.2010 г., постановено по адм. д. № 157/2010 г. по описа на Административен съд гр. Смолян. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Стефан Цветанов Събински, в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 3Z-159/12.02.2010 г. на командира на Поделение 32990, с която на майор Стефан Цветанов Събински е наложено дисциплинарно наказание "строго мъмрене". За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като беседата с жалбоподателя не е проведена в срока по чл. 144, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) и не в присъствие на състава по чл. 144, ал. 2 от ППЗОВСРБ, като на беседата не са присъствали председателя или членовете на комисията, извършили служебната проверка и Събински не е запознат със събраните доказателства за нарушението му. Посочено е, че в протокола от служебната проверка, в нарушение на чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ, не е посочено конкретно за кои нарушения отговаря жалбоподателя, като липсва и конкретно предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, не е посочен и вида на дисциплинарното наказание. Направен е извод, че посочените нарушения са лишили военнослужещия от възможността да обсъди с членовете на назначената комисия по реда на чл. 142 от ППЗОВСРБ, констатациите по съставения протокол по реда на чл. 143 за резултатите от служебната проверка, което е препятствала възможността му да организира защита си в административното производство. Първоинстанционния съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и поради това, че същата не е издадена в предписаната в чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ форма, като в нея не са посочени разпоредбите и задълженията, които са нарушени. Решението е незаконосъобразно и необосновано. Изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е незаконосъобразен и необоснован. Съдът е извършил преценка за законосъобразност на административния акт като се е позовал на ППЗОВСРБ, който не е действал към момента на издаване на заповедта, с което е нарушил нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК. В настоящия случай са приложими разпоредбите на ППЗОВСРБ, обн. ДВ, бр. 44 от 12.06.2009 г и отменен на 30.03.2010 г. (оспорената заповед е издадена на 12.02.2010 г.). По несъмнен начин по делото е установено, че в резултат на получена информация за извършена фиктивна инвентаризация на вещевия и склада за "АВ" без реално броене на материалите компетентният орган е разпоредил да бъде извършена служебна проверка. В резултат на проверката е съставен протокол от 2.02.2010 г., съгласно чл. 162, ал. 1 от ППЗОВСРБ (отм.). На 12.02.2010 г. с майор Събински е проведена беседа относно извършеното от него нарушение на военната дисциплина и са изслушани устните му обяснения, след което е издадена и заповедта за дисциплинарно наказание. Действително в случая не е спазено изискването на чл. 163, ал. 1 от ППЗОВСРБ (отм.) беседата да се проведе в срок до 5 работни дни от получаване на протокола за извършената служебна проверка, но това не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Срокът е инструктивен и след като заповедта е издадена в преклузивния срок по чл. 166, ал. 2 от ППЗОВСРБ (отм.), то не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е могъл да изложи всичките си възражения в съдебното производство по оспорване на заповедта, поради което правото му на защита не е било нарушено. Незаконосъобразен е изводът на съда, че беседата не е проведена от оправомощените за това лице. Беседата е проведена от дисциплинарнонаказващия орган, а съгласно чл. 163, ал. 2 от ППЗОВСРБ (отм.) в беседата могат да вземат участие председателят и членовете на комисията за извършване на служебната проверка. Нормата е диспозитивна и присъствието на последните не е задължително. За проведената беседа е съставен протокол, в който майор Събински саморъчно е отбелязал, че с него е проведена беседа за нарушенията констатирани с протокола от комисията и е дал обяснения по случая. На беседата са присъствали и заместник командира на поделението полковник Попов и подполковник Пенов. Протоколът от извършената служебна проверка е изготвен съобразно изискванията на чл. 162, ал. 1 от ППЗОВСРБ. Индивидуализиран е извършителя и допуснатите конкретни нарушения. Действително в него не е посочено конкретния вид дисциплинарно наказание, което следва да се наложи, но по арг. от чл. 164 от ППЗОВСРБ даденото предложения за конкретен вид дисциплинарно наказание не обвързва дисциплинарнонаказващия орган. В правомощията на последния е да оцени събраните доказателства и обстоятелства, както и направеното предложение за наказание, но не е задължен да наложи предложеното от комисията дисциплинарно наказание. Последната е помощен орган и становището й не обвързва командира на поделението. Същият има право на преценка за вида на наказанието съобразно данните, които се съдържат в преписката. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че жалбоподателят не е запознат с доказателствата за извършеното нарушение. С протоколът от извършената служебна проверка майор Събински е запознат на 5.02.2010 г., което обстоятелство е удостоверил с подписа си. Фактът, че протоколът, с който е запознат жалбоподателя не носи подписите на членовете на комисията, е правно ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като военнослужещият е запознат с копие от протокола. Двата протокола са напълно идентични по съдържание, което жалбоподателят не е оспорил по предвидения за това в закона ред. Първият приложен по делото протокол съдържа подписите на членовете на комисията, като на него е отбелязано, че е екз. 1, а вторият е екз. 2, т. е. същият е препис на оригинала. Ето защо изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед са незаконосъобразни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че в заповедта не са изложени правните норми, които са нарушени от военнослужещия. Заповедта съдържа задължителните реквизити съобразно чл. 167, ал. 1 и 2 от ППЗОВСРБ (отм.). Дисциплинарното наказание е наложено за неосъществяване на контрол на комисиите, извършили инвентаризация на отбранителните продукти за 2009 г. В тази връзка е правилна и посочената квалификация на нарушението, изразяващо се в неизпълнение в пълен обем на задълженията по военна служба по смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 и 8, чл. 160, т. 5, 13, 16 и 20 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България вр. чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Цитираните правни норми са относими именно към извършеното от майор Събински нарушение, като чл. 152, ал. 1, т. 2 и 8 регламентира задължението на командирите да знаят постоянно количественото и качественото състояние на предоставените им ресурси и активи, като организират непрекъснат вътрешен текущ контрол в поделението и постоянно адаптират отчетните данни с тези на интегрираната информационна система, както и да планират и назначават с писмена заповед комисиите за проверка на активите и финансовите средства, да организират и контролират работата им, да утвърждават протоколите от проверките и вземат решения за отстраняване на допуснатите нарушения. Разпоредбите на чл. 160, т. 5, 13, 16 и 20 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България регламентират, че заместник-командирът на поделението по логистиката, каквато длъжност, заема майор Събински, освен общите задължения на командирите възлагат и задължения по организиране и контролиране експлоатацията, съхранението, ремонта, евакуацията и снабдяването с отбранителни продукти, както и воденето на отчета и отчетността им и организиране на ежегодната инвентаризация в поделението. С поведението си военнослужещия е нарушил цитираните норми, като не е изпълнил цитираните задължения по военна служба. Съгласно чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ нарушение на военната дисциплина е неизпълнение на задължение по военната служба. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ (отм.) и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган е законосъобразен. Обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,