Решение № 14677 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2014 г.

Решение № 14677 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Казанлък срещу решение № 28 от 24.02.2014 г., постановено по адм. д. № 560 по описа за 2013 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отменена заповедта му с № 2494 от 20.12.2012 г. за прекратяване на публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на общински обект представляващ помещение в сградата на здравната служба в с. Кънчево и преписката му е върната за последващо процедиране съобразно разпоредбите на Наредба № 15 на Общинския съвет- Казанлък за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Със същото решение община Казанлък е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер 150 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Касаторът не оспорва констатациите на съда по проведения търг, но счита, че в правомощията на кмета на общината визирани в чл. 14, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗОС и чл. 21, ал. 1 от Наредба № 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, е включено и прекратяването на наемни правоотношения. Твърди, че оспорваната заповед е издадена в изпълнение на целите, посочени в чл. 11, ал. 1 ЗОС, като той се е съобразил с желанието на жителите на с. Кънчево, потребители на социалната услуга. Касаторът моли, решението на съда да се отмени, като се остави с сила заповедта му за прекратяване. Ответникът по касация не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че с решението си съдът правилно е установил фактите по спора относно проведения публичен търг за отдаване под наем на имота, който търг е проведен в съответствие с разпоредбите на Наредба № 15, приета от Общинския съвет - Казанлък. Прекратяването на търга от административния орган е незаконосъобразно според прокурора, защото писмото на жителите, с което е изразено недоволство от спечелилия търга участник не е основание за прекратяване. Прокурорът счита, че заповедта за прекратяване е издадена в нарушение на материалния закон и при липса на съответствие между посоченото в нея фактическо основание и разпоредените правни последици. Според него не са допуснати нарушения даващи основания за касационна отмяна на решението. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че със заповед № 2294 от 26.11.2012 г. кметът на община Казанлък е открил публични търгове с явно наддаване за предоставяне под наем на общински обекти, в това число и на помещение в здравната служба в с. Кънчево, подробно индивидуализирано. Търгът е проведен от назначената комисия, като явилият се участник в него ЕТ "ИППМП д-р Николай Николов", гр. Казанлък го е спечелил. Между страните не е имало спор относно спазването на разпоредбите на Наредба № 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, наричана в изложението само "Наредба № 15". Не се спори и относно това, че в резултат на получен списък с подписи от недоволни жители на с. Кънчево кметът на общината е издал оспорената заповед, с която е прекратил проведения публичен търг. Спорът е относно материалната законосъобразност на заповедта и описаните в нея фактически основания за издаването й. Съдът е изследвал детайлно описаното фактическо основание за издаването на заповедта, като е приел, че то не е съответно на посоченото материалноправно основание за издаването й. В оспорената заповед като фактическо основание за прекратяване на публичния търг е посочено постъпилото писмо с изразено недоволство от жителите на населеното място, в който се намира обекта на търга. Съдът е приел, че това фактическо основание не съответства на чл. 11, ал. 1 ЗОС, както и на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 15, след като е анализирал и съдържанието на посочените нормативни разпоредби. Съдът е посочил, че общественият интерес, който посочените норми визират като основание за упражняване на правомощията на общината трябва да бъде конкретно формулиран в мотивите на акта. В конкретния случай обектът е предназначен за задоволяване на здравните нужди на населението и целта му е да се отдаде под наем с това си предназначение на лекар, който според представеното удостоверение от Агенцията по вписванията има за предмет на дейността си като едноличен търговец извършването на индивидуална практика за първична медицинска помощ. Фактическото основание, посочено в заповедта не съответства на посоченото в нея. То не е съответно и на материалноправното основание, което е в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК. На следващо място съдът е посочил, че заповедта е издадена в нарушение и на целта на закона, поради това, че при провеждането на публичния търг са спазени всички материалноправни предпоставки визирани в Наредба № 15, а разпоредените със заповедта последици не са съответни на целта на материалноправните норми. По така изложените съображения съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, поради което я е отменил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването, че решението е необосновано. Решението е постановена след изпълнение на указанията на касационната инстанция, дадени в отменителното й решение № 17039 от 18.12.2013 г., постановено по адм. д. № 7268/2013 г. на Върховния административен съд. Всички събрани писмени доказателства са обсъдени подробно, като въз основа на тях са направени обосновани и правилни правни изводи. Неоснователно е и второто оплакване в касационната жалба, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изложеното фактическо основание за прекратяването на публичния търг в обжалваната заповед, правилно е преценено като несъответно на материалноправните норми, посочени в същата. Както правилно е посочил и съда общественият интерес, в чиято защита била издадена заповедта не е абстрактно понятие, а трябва да бъде формулиран във всеки конкретен случай. Писмото на жителите, в което се съдържа недоволство срещу участника, спечелил търга не може да служи за фактическо основание за прекратяването на публичния търг, защото последният е проведен при стриктното спазване на ЗОС и относимите към случая норми от Наредба № 15, обстоятелства по които не се спори между страните. Изразилите недоволство жители не са страни в правоотношението между административния орган и участника в търга, поради което полученото писмо е неотносимо към спора. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на чл. 14, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗОС и чл. 21, ал. 1 от Наредба № 15 относно правомощието на кмета на общината да прекрати наемно правоотношение. В случая такова наемно правоотношение не е възникнало, защото публичният търг не е довършен. Основанията за прекратяване на наемното правоотношение са разписани самостоятелно в чл. 15 ЗОС. Неоснователно е и позоваването на чл. 11, ал. 1 ЗОС, тъй като по делото е безспорно установено, че общинският обект е включен в Годишната програма, по предназначението си служи за задоволяване на здравни нужди и се отдава под наем тъкмо за задоволяване на тези нужди. Управлението на общинския обект е в интерес на населението на чиято територия се намира и е в съответствие със законовото изискването на чл. 11, ал. 1. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда като валидно, допустимо и съответно на материалния закон следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение