Решение № 564 от 2.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1851/2012 г.

Решение № 564 от 2.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1851/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения В. Г. Р. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 397/2011 г. по описа на Районния съд - Чирпан. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Твърди се нарушено право на участие в съдебното производство пред първоинстанционния съд и нарушение на чл. 279 НПК, тъй като съдът незаконосъобразно е приобщил обясненията от досъдебното производство. Оспорва се и правната квалификация на деянието по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, за което е наложено явно несправедливо наказание, както и съставомерността на деянието по чл. 339, ал. 1 НК. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа искането за възобновяване на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 15 от 22.05.2012 г. по н. о. х. д. № 397/2011 г. Районният съд -гр. Чирпан е признал подсъдимия В. Г. Р. за виновен в това да е извършил престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК е наложил наказание от две години и два месеца лишаване от свобода. Признал е подсъдимия за виновен и в това да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, за което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо, най-тежкото наказание от две години и два месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът е приложил чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК, групирайки други присъди, приложил е разпоредбата на чл. 68 НК и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. След изтичане на срока за обжалване осъдителната присъда спрямо В. Г. Р. е влязла в сила. Процесуално допустимото искане на осъдения е ОСНОВАТЕЛНО. На първо място се твърди, че съдебното производство незаконосъобразно е било проведено в отсъствието на подсъдимия, който не е бил редовно призован за нито едно съдебно заседание пред решаващия първоинстанционен съд при наличието на посочен адрес като местоживеене и затова съдът не е имал основание да го осъди задочно. При проверка на довода се установява, че на досъдебното производство осъденият е заявил конкретен адрес за призоваване, на който е бил намерен и се е явил за предявяване на разследването. След внасяне на обвинителния акт и образуване на съдебното производство, на подсъдимия неколкократно са били изпращани призовки на този адрес. Призовките са били връщани в цялост с отбелязвания, сходни по своя смисъл, че лицето не е намерено и е непознато, а мястото е вилна зона. По искане на съда подсъдимият е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 5474/2012 г. В съдебното заседание на 24.04.2012 г., решаващият съдебен състав е приел, че са налице предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК - подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес. Делото е било разгледано и решено в негово отсъствие, приключило с влязлата в сила осъдителна присъда, непроверена по касационен ред. При тези данни Върховният касационен съд намира, че съдът не е изпълнил задълженията си да осигури на подсъдимия реална възможност да упражни правото си да участва и да се защитава в процеса лично (чл. 55 НПК). В случая, макар и неколкократно да са били изпращани призовки за връчване чрез служител на съда, Чирпанският районен съд е използвал само една от възможностите за призоваване, уредени в чл. 178 НПК. Процесуалната разпоредба изрично предвижда и други начини за призоваване и връчване на съдебните книжа - (напр. чрез общински или кметски власти, или посредством начина, посочен в чл. 178, ал. 2 НПК). При положение, че съдът не е изпълнил стриктно процесуалните си задължения по призоваването от адреса, посочен от подсъдимия, чието присъствие поначало е било задължително, не е могъл да пристъпи към разглеждане и решаване на делото в отсъствие на подсъдимия, на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК (подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес и отсъствието му няма да попречи на разкриването на обективната истина ), а съответно и да го осъди задочно. Обявяването на подсъдимия за общодържавно издирване не изключва необходимостта съдът да прояви дължимата активност, за да бъде намерен подсъдимият. Данните от полицейските справки (от 20.02.2012 г. и от 2.05.2012 г. с абсолютно идентично съдържание - л. 37 и л. 67) също не подкрепят основанието по чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК, още повече, че полицейските органи във всеки от случаите, в които са се позовавали на връчена призовка, не са върнали на съда отрязък от нея, за да се провери дали призоваването е редовно или не. Въпреки че изложеното дотук е достатъчно да се уважи искането на осъдения за възобновяване на делото, основателни са и останалите доводи за допуснато съществено процесуално нарушение. Чирпанският районен съд незаконосъобразно е прочел обясненията на подсъдимия от досъдебното производство (като част от писмените материали). Разпоредбата на чл. 279, ал. 2 НПК позволява обясненията от досъдебното производство на подсъдимия, който отсъства, да се включат чрез прочитането им в доказателствения материал, подлежащ на съдебно обсъждане само ако обясненията са били дадени по същото дело в присъствието на защитник. При разпита на обвиняемия от съответния орган на досъдебното производство не е участвал защитник. Осъденият твърди, че тези обяснения са били поставени в основата на решаващите съдебни заключения. Доводът не може да бъде проверен, тъй като мотивите на Чирпанският районен съд не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК - липсват каквито и да било съображения въз основа на кои доказателствени материали са били приети за установени фактите и обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Отсъствието на такава част от мотивите не позволява на страните да разберат решението на съда по същество, а на Върховния касационен съд - да упражни контролните си правомощия и да провери дали съдът е изградил вътрешното си убеждение относно релевантните факти и обстоятелства единствено въз основа на процесуално допустими доказателствени средства, респективно и да отговори на довода, който се навежда от осъдения и неговия защитник. Предвид допуснатите съществени нарушения присъдата следва да бъде отменена по реда, предвиден за възобновяване, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Чирпанския районен съд от съдебно заседание. Това прави излишно да се обсъждат аргументите за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 425 НПК