Решение № 13911 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7210/2010 г.

Решение № 13911 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7210/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Атиа Резорт" ЕАД, представлявано от Хавиер Карлос Фернандо Валс и Екатерина Кръстева, както и процесуален представител срещу решение № 428 от 15.03.2010 г., постановено по адм. дело № 8379 по описа за 2009 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2000805705 от 24.04.2009 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1423 от 13.10.2009 г. на директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП относно определени задължения за м. 03.2008 г. - м. 06.2008 г. по ЗДДС, както и в частта за присъдените разноски. Твърди, че решението е нищожно - чл. 209, т. 1 от АПК както и неправилно поради наличие на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни доводи в касационната жалба в тези насоки. Иска решението да бъде отменено и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП взема становище за нейната неоснователност. Твърди, че решението е правилно и претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 2000805705 от 24.04.2009 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1423 от 13.10.2009 г. на директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП относно определени на "Атиа Резорт" ЕАД задължения за м. 03.2008 г. - м. 06.2008 г. по ЗДДС поради отказано право на данъчен кредит за тези два периода по доставки от шестима доставчика - "Гранд хотел София" АД, "Централ парк хотел" ЕООД, "Практикер" ЕООД, "К Енд Електроникс" ЕООД, "Амфора Хестион" ЕАД и "Арендал Десарайос Имобилиарос"С. Л. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден компетентен орган, няма допуснати нарушения на процедурата и няма достатъчно доказателства, за да се приеме, че доставки от тези дружества са били получени от касатора. Приел е, след като се е запознал с материалите по делото, че правилно е отказано признаването на данъчен кредит. Касаторът е посочил две основания подаване на касационната си жалба: първото е твърдението, че решението е нищожно, а второто, че решението е неправилно. По отношение на първото основание е навел твърдения за липса на каквито и да било решаващи мотиви за постановяване на съдебното решение. Посочил е, че решението е издадено, без дори привидно да бъде мотивирано, което счита, че е нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 146, т. 2 от АПК. Решението било бланково, без обсъждане на нито едно доказателство по делото, като не бил посочил дори, че е налице смяна на основанието, визирано в ревизионния акт и това, посочено от директора на Д "ОУИ" София в решението си. Нямало никаква преценка на доказателствата и това водело до нищожност на съдебното решение. Това твърдение от касатора не се възприема от настоящата инстанция. От формална страна решението отговаря на изискванията на чл. 236 от ГПК, приложим съобразно разпоредбата на чл. 144 от АПК, не както е посочил касатора - чл. 146, т. 2 от АПК, който текст касае основания за оспорване. Решението трябва да съдържа дата и място на постановяването му, посочване на съда ..., номера на делото ..., имената, какво постановява съда, в тежест на кого са разноските и подлежи ли на обжалване. В ал. 2 на същия текст е посочено, че съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение. За да е валидно то следва да бъде постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и подписано като изразява волята на съда по начин, който позволява да бъде изведена по съдържание тази воля. Обжалваното решение в настоящия случай изпълнява от външна страна всички тези изисквания. Поради което не е нищожно и в тази насока твърденията на касатора са неоснователни. Решението обаче е частично неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основателни са твърденията за липса на пълна и надлежна обосновка на съдебният акт, като тук вече могат да бъдат възприети твърденията на касатора за липса на обсъждане на всички относими към спорните въпроси доказателства. Както и поради това - за нарушение на материалния закон. Тъй като по делото са представени и събрани всякакви доказателства и съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК да налагат връщане на делото за ново разглеждане, следва да се разгледат всички поставени въпроси по същество и със следните мотиви: Преценка за законосъобразност и обоснованост е следвало да бъде направена от първата инстанция на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК на РА № 2000805705 от 24.4.2009 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1423 от 13.10.2009 г. на директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП относно определени на "Атиа Резорт" ЕАД задължения за м. 03.2008 г. - м. 06.2008 г. по ЗДДС поради отказано право на данъчен кредит за тези два периода по доставки от шестима доставчика - "Гранд хотел София"АД, "Централ парк хотел" ЕООД, "Практикер" ЕООД, "К Енд Електроникс" ЕООД, "Амфора Хестион" ЕАД и "Арендал Десарайос Имобилиарос" С. Л. За да определи като дължими сумите ДДС /поради корекция в ДДС за възстановяване/, издадени от посочените доставки за процесните периоди органа по приходите първоначално е посочил правно основание по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за доставките от "Амфора Хестион" ЕАД и "Арендал Десарайос Имобилиарос" С. Л. - чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС - за останалите доставки.