Решение № 5561 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 538/2010 г.

Решение № 5561 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 538/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Пламен Петров Василев срещу заповед № К - 10271/08.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила, поради което моли нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител релевира доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. При обсъждане доводите на страните и приложените по делото доказателствата, се установи следното: Съгласно действащата към момента на издаване на административния акт правна норма, уредена в разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, служебното правоотношение се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО, по инициатива на органа по назначаването. Държавните служители в МВР следва да имат изискващия се по чл. 69 от КСО трудов стаж, но не е необходимо да са навършили възрастта за пенсиониране. От представената по делото като писмено доказателство "справка за осигурителен стаж" се установява, че жалбоподателят има общ осигурителен стаж 28 г., 00 м. и 10 дни, от които 20 години, 07 месеца и 00 дни служебен стаж в МВР на длъжности за държавни служители. Следователно са налице условията на чл. 69, ал. 2 от КСО -служителят има повече от 25 г. трудов стаж, от които повече от две трети са действително изслужени във ведомството. Придобитото от жалбоподателя право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО е условието за прекратяване на служебното му правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Тази разпоредба овластява административния орган едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличието на осигурителен стаж, какъвто е и настоящия случай. Не е необходимо кумулативното условие възраст, както се изисква в чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Цитираното тълкувателно постановление № 6/2007 г. се отнася до прилагането на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, която представлява самостоятелно правно основание за прекратяване на служебното правоотношение от това по т. 13. По т. 2 се иска наличието на две кумулативни предпоставки - стаж и възраст, за да бъде прекратено служебното правоотношение на служител в МВР поради пенсиониране. В т. 13 на чл. 245, ал. 1 от ЗМВР се изисква наличието на условията по чл. 69 от КСО - 25 години стаж, от които 2/3 в изрично изброени държавни органи. Неоснователно е възражението за липсата на предложение до органа по назначаването тъй като в закона към момента на издаване на заповедта няма нормативно задължение за изготвяне на такова, респ. няма задължение за запознаване на служителя със същото. Изискуемата от закона "инициатива" може да е изразена устно или чрез друго - конклудентно действие. С оглед на горното неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че не е запознат с предложение, респективно със започване на административното производство, и не е участвал в това производство, тъй като такова задължение на административния орган не е нормативно определено. В чл. 268 от Правилника за приложение на закона за министерството на вътрешните работи е предвидена само правна възможност, а не и задължение, като е записано, че при прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, от определени органи може да се прави предложение. При наличието на условията по чл. 69 от КСО и при упражнена инициатива на органа по назначаване за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, служителя не участва в процедурата по издаване на заповедта с така посоченото правно основание. В жалбата като основание за отмяна на оспорената заповед се поддържа, че жалбоподателя е освободен от служба по време на отпуск по болест в нарушение на императивната разпоредба на чл. 248 от ЗМВР. В подкрепа на възражението си за нарушение на разпоредбата чл. 248 ЗМВР жалбоподателят е приложил към жалбата си болнични листове за отпуск поради временна нетрудоспособност. Това възражение е наведено едва в хода на съдебното производство. Доказателства във връзка с него са представени също едва пред съдебната инстанция. Болничен лист № 2281046 от 14.12.2009 г., с който поради заболяване на жалбоподателя се разрешава отпуск в размер на 3 дни - от 14.12.2009 г. до 17.12.2009 г., не е бил представен на дисциплинарно наказващия орган, който е и орган по назначаването. Обжалваната заповед, издадена на 08.12.2009 г. е била връчена на жалбоподателя по реда на чл. 246, ал. 2 от ППЗМВР, съгласно който, поради отказ на служителя да се запознае с нея, същата е била обявена в присъствието на двама служители от МВР, които са удостоверили това с подписите си. Този протокол като официален свидетелстващ документ не е оспорен от жалб. Василев надлежно по реда на чл. 193 ГПК във вр. чл. 144 АПК и притежава доказателствена сила относно направените пред съответните длъжностни лица изявления и извършените пред тях действия, в частност - че служителя Василев се е запознал със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, отказал е да я подпише и не се намира в законоустановен отпуск по време на запознаването с му оспорената заповед. В тази връзка съдът не цени показанията на разпитаните в съдебно заседание двама служители подписали протокола от 14.12.2009 г., които по съществото си не опровергават отразеното по същество в протокола, а от друга страна от тези показания не може да се направи единствен и категоричен извод, че отразеното в протокол не се е случило по начина, по който е описано, като още по-несъстоятелно и необосновано е твърдението им, че са подписали протокола "под натиск", какъвто едва ли би могъл да бъде оказан на отговорни служители в МВР. От друга страна, издаденият на датата на връчване на заповедта болничен лист също не опровергава материалната законосъобразност на заповедта в хипотезата на чл. 248 ЗМВР. Болничният лист не е бил представен на органа по назначаването в рамките на два дни след издаването му, с което жалбоподателят е нарушил чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността (обн. ДВ, бр. 4/2005 г). Доказателство в тази насока е обстоятелството, че копие на документа се представя на съда като доказателство едва в хода на съдебното производство. При връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание жалбоподателят не е декларирал същото обстоятелство на административния орган, като е допуснал нарушение и на Инструкция № IЗ-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в ДВ, бр. 74/07.09.2006 г., като удостовери писмено, че не се намира в законоустановен отпуск (чл. 25). Действително чл. 248 от ЗМВР въвежда забрана за освобождаване от служба на държавните служители, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Настоящият случая не попада в предвидените от нормата изключения. Въпреки това обаче, поведението на жалбоподателя, на когото с болничен лист е разрешен отпуск и който не уведомил за това работодателя си, нарушава принципа на законност в административния процес (чл. 4, ал. 3 от АПК), който изисква добросъвестно и законосъобразно упражняване на правата и свободите. Недобросъвестното упражняване на субективните права в случая не може да постави жалбоподателя под закрилата на разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР, тъй като освен нормативно закрепения в АПК принцип на законност би бил нарушен общия принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. При колизията в приложението на двете материалноправни норми, настоящата инстанция следва да даде приоритет на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от АПК, тъй като същата регламентира основно положение в административния процес. Ето защо възражение за неспазване на нормата чл. 248 от ЗМВР не следва да се приема за основателно. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган - министърът на вътрешните работи при спазване на материално-правните разпоредби и административно-производствените правила. Спазена е писмената форма при издаване на заповедта, като в съответствие с императивната разпоредба на чл. 269 ППЗМВР изрично са посочени правните и фактически основания за издаването й. Анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органа по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,