Решение № 13799 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8106/2009 г.

Решение № 13799 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8106/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от "ДИНАМИК" - ООД - гр. Габрово касационна жалба чрез процесуалния му представител адв. Иванов срещу решение № 216 от 29.04.09 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 533/08 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 716/02.04.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с решение № 212/05.06.08 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно начисления ДДС в размер на 173 085.84 лв. по фактура № 34/29.06.2007 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е потвърдил РА на правно основание, което е различно от посоченото в него, като е възприел за вярно правното основание, определено от Директора на Дирекция "ОУИ" в потвърдителното му решение. По този начин е влошено положението на жалбоподателя. Неправилен е изводът на съда, че жалбоподателят не е доказал, че продажната и фактурирана цена на процесните машини при продажбата им на "Еврокарб" - ООД е пазарната им цена. Заключението на вещото лице не е необосновано и предложените от него цени не са произволни, както е прието в мотивите на обжалваното съдебно решение. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП - оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител юрк. Русева в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Велико Търново е бил РА № 716/02.04.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с решение № 212/05.06.08 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Съдът е отхвърлил жалбата на "ДИНАМИК" - ООД - гр. Габрово срещу частта от РА, в която за данъчния период м. юни 2007 г. е доначислен ДДС в размер на 173 085.84 лв. по фактура № 34/29.06.2007 г., издадена на "Еврокарб" - ЕООД - гр. Габрово. Определен е резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 172 621.15 лв. и лихви - 18 145.89 лв. За да постанови този резултат той е изложил в решението си изключително подробни мотиви. От фактическа страна безспорно е установено, че страните по сделката са свързани лица. "ДИНАМИК" - ООД продава на "Еврокарб" - ЕООД машини с продажна цена 955 349 лв. и ДДС по фактурата - 191 069.79 лв. Придобивната цена на същите машини е 1 820 777.82 лв., като ползваният от "ДИНАМИК" - ООД данъчен кредит е в размер на 364 155.64 лв. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗДДС, данъчната основа е пазарната цена при доставка между свързани лица. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС, пазарна цена е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на същия кодекс, а именно: а) метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) метод на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) метод на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) метод на транзакционната нетна печалба; д) метод на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите (Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., обн. Дв, бр. 70 от 29.08.2006 г.). Съгласно чл. 20 от ППЗДДС, пазарната цена по чл. 27, ал. 3 от закона се определя към датата на възникване на данъчното събитие за доставката. По делото е изслушана и приета основна и допълнителна СТЕ. В основното заключение вещото лице посочва, че съгласно чл. 5 от цитираната наредба, методите за определяне на пазарни цени се прилагат въз основа на сравнение между контролираната и съпоставима неконтролирана сделка. Тъй като не са налице сделки за покупко-продажби на аналози на процесните машини, е невъзможно определяне на пазарна ценя по предвидените в наредбата методи. От допълнителното заключение се установява следното: 1. За системи за вакуумно покритие с периферни устройства, марка "Platit", модел П 80 и периферията към нея не могат да се определят пазарни цени по метода на сравнимите неконтролирани цени на независими търговци и по метода на пазарните цени, тъй като липсват данни за такива сделки между български търговци. Затова пазарната цена е определена на базата на цената, на която производителят фирма"Platit" е изкупила машината, коригирана с разходите за демонтаж и транспорт; 2. По отношение на преса "DORST", модел TRA - 6, поради липсата на сделки за такива употребявани преси, пазарна цена по метода на сравнимите неконтролирани цени на независими търговци и по метода на пазарните цени не може да се определи. Определената цена е на базата на разходите, след като е отчетено овехтяването; 3. За електро-искова машина и вертикален машинен център с контролна система "FANUC" отново е посочено, че не се констатират сделки за покупко-продажба на такива употребявани машини с участието на български контрагенти. Няма данни за нормата на брутната печалба на продавача от чуждестранен произход, поради което е неприложим методът на пазарни цени. Вещото лице е определил пазарните цени като е взел предвид цени на оригинали, възможно най-близки до оценяваните машини, които след актуализация спрямо годината на първоначалната експлоатация се ползват като аналози. Оценката се извършва по метода на разходите, като се отчита натрупаното овехтяване. В с. з. вещото лице заявява, че за тези две машини е използвал оферти от интернет от края на 2007 г. и началото на 2008 г. Впоследствие е установено, че ползваните оферти от сайтове в Интернет са от 2009 г. Правилен е изводът на съда, че така определените от вещото лице в допълнителното му заключение цени не представляват пазарни цени, определени по който и да е от методите, визирани в § 1, т. 8 от ДР на ДОПК и Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. и поради това, същите не могат да се вземат предвид. С оглед на това, законосъобразно съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал тезата си, че продажните цени на машините, посочени в процесната фактура съответстват на техните пазарни цени. Както е посочено в основното заключение, съгласно чл. 5 от Наредбата, методите за определяне на пазарни цени се прилагат въз основа на сравнение между контролираната и съпоставима неконтролирана сделка, а такава съпоставима неконтролирана сделка не е установена. Неоснователен е доводът на касатора за неспазване от съда на ДИРЕКТИВА 2006/69 (ЕО на СЪВЕТА от 24 юли 2006 година за изменение на Директива 77/388) ЕИО по отношение на някои мерки за опростяване на процедурата за начисляване на данък добавена стойност и за подпомагане на борбата срещу избягване на данъчно облагане, и за отмяна на някои решения за предоставяне на дерогации и по конкретно на определението за "пазарна цена", съдържащо се в чл. 7 от същата. Според чл. 6 на директивата, за да се предотврати избягването на данъчно облагане, държавите-членки могат да предприемат мерки, които да гарантират, че данъчната основа по отношение доставката на стоки или услуги е пазарната цена. Опцията се прилага само по отношение доставките на стоки и услуги между лица, които са в семейни или други близки лични връзки, връзки на управление, собственост, членство, финансови или правни връзки, определени от държавата-членка. За тези цели правни връзки могат да включват взаимоотношения между работодател и служител или семейството на служителя, или други тясно свързани лица. Според чл. 7, по смисъла на настоящата директива "пазарна цена" означава общата сума, която клиентът, за да получи въпросните стоки или услуги в този момент, на същия маркетингов етап, на който се извършва доставката на стоки или услуги, би трябвало да заплати, при условията на лоялна конкуренция, на независим от него доставчик на територията на държавата-членка, в която доставката подлежи на облагане. Когато не може да бъде установена подобна доставка на стоки или услуги, "пазарна цена" означава, по отношение на стоките, сумата, която е не по-ниска от покупната цена на стоките или на подобни стоки, или, при отсъствието на покупна цена, себестойността, определена по време на доставката; по отношение на услугите означава не по-ниска от пълната себестойност за данъчнозадълженото лице за предоставяне на услугата. " В случая е налице втората хипотеза, когато не може да се установи подобна доставка на стоки между независими търговци и продажната цена не може да бъде по-ниска от покупната цена стоките, както е прието и в обжалваното решение. Неоснователен е и доводът, наведен в касационната жалба, че с решението на Директора на Дирекция "ОУИ" е влошено положението на жалбоподателя. Макар да е променено правното основание, размерът на начисления ДДС не е променен. С оглед на така изложените съображения, решение № 216 от 29.04.09 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 533/08 г., в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение