Решение № 2235 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13495/2012 г.

Решение № 2235 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13495/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник против решение № 127/25.09.2012 г. по адм. дело № 262/2012 г. на Административен съд - Перник. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по жалбата, Ива Милчева Иванова, от гр. Перник не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна.

С решение № 127/25.09.2012 г. по адм. дело № 262/2012 г. Административен съд - Перник е отменил заповед № 8931 от 20.07.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник, с която на Ива Милчева Иванова, от гр. Перник е отказано изплащането на еднократна помощ на лица и/или семейства, пострадали от земетресението на 22.05.2012 г. по реда на ПМС № 104 на Министерски съвет на Република България във връзка с чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Върнал е преписката на административния орган за произнасяне по молба-декларация вх. № 8931 от 14.06.2012 г. на Ива Милчева Иванова.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 16, ал. 1 ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.

По смисъла на цитираната разпоредба към момента на подаване на молбата-декларация трябва да са се случили събития, които лицето и семейството му не са очаквали или не са могли да ги предвидят. Тези потребности настъпват внезапно и неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства. Това са потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека, като са налице безспорни доказателства, че земетресението на 22.05.2012 г. е природно събитие, което не е могло да бъде предвидено и нарушава естествения ход на процесите по издръжка и задоволяване на нуждите на лицето, кандидатствало за социално подпомагане.

Законосъобразно съдът е приел, че липсват етапи от процедурата по чл. 16, ал. 1 ППЗСП - не е изготвяна социална анкета, поради което не е ясно как е извършена преценката, относно това следва ли да се отпусне поисканата помощ или не. Обоснован е извода на съда, че от административната преписка не става ясно какви са критериите, при наличието на които се постановява отказ. Няма извършена преценка в състояние ли е заявилото подпомагане лице, с оглед неговите доходи и възможности, да задоволи внезапно възникналата нужда. Помощта по чл. 16 ППЗСП е правна възможност, поради което за административния орган е налице задължение да прецени налице ли са предпоставките на правната норма и основанията за нейното отпускане, като мотивира своите действия.

С разпоредбата на чл. 3 на ПМС № 104 от 2012 г. е установен особен фактически състав, който поражда правото на еднократна помощ от 325 лв. Такова право имат лицата и/или семействата, пострадали от земетресението, които са включени в списъци на нуждаещите се лица или семейства, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. В тези списъци не могат да бъдат включвани лица и/или семейства, включени или вече получили помощи за възстановяване по Закона за защита при бедствия, а ако въпреки това са били включени и са получили еднократна помощ от 325 лв., тези лица и/или семейства са длъжни да възстановят изплатените им еднократни помощи по ПМС № 104 от 2012 г. - чл. 4 от това ПМС до отмяната му с § единствен на ПМС № 207 от 31.08.2012 г. (обн., ДВ, бр. 68 от 04.09.2012 г.).

Според чл. 3 на ПМС № 104 от 2012 г. еднократните помощи се изплащат чрез Агенцията за социално подпомагане въз основа на списъци на нуждаещите се лица или семейства, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. Съществено за процесния спор е, че еднократната помощ, отпусната по реда на постановлението, не изчерпва правната възможност за подпомагане на лицата и семействата с еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП.

Помощи на пострадалите лица и/или семейства от земетресението на 22.05.2012 г. са били отпускани:

1. От Междуведомствената комисия към Министерския съвет при условията, по реда и в размерите, определени със Закона за защита при бедствия и с правилника за организацията и дейността на тази комисия.

2. От дирекциите "Социално подпомагане" и в частност от Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник при условията, по реда и в размери, определени с:

а) ПМС № 104 от 30.05.2012 г. и

б) със Закона за социално подпомагане (ЗСП) и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

От доказателствата по делото е видно, че в процесния случай директорът на ДСП - гр. Перник не е спазил нито реда по ПМС № 104, нито този по ЗСП и ППЗСП и е издал отменения от Пернишкия административен съд отказ по неясен административнопроизводствен ред. Приел е молба-декларация по чл. 16 от ППЗСП като без да спази разписания процесуален ред за установяване основанията за получаване на еднократна социална помощ е отказал отпускането на такава по ПМС № 104 от 30.05.2012 г.

Предвид гореизложеното административният съд законосъобразно е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение