Решение № 140 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4751/2009 г.

Решение № 140 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4751/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на "Глоболинжинеринг" ООД, със седалище и адрес на управление град София против решение от 10.02.2009 година, постановено по адм. дело № 6358/2008 година на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Патентно ведомство (ПВ) на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Глоболинжинеринг" ООД срещу решение № 267/8.07.2008 година на специализиран състав на отдел "Спорове" на ПВ. По делото е установено, че производството пред административния орган е образувано по заявление на жалбоподателя с вх. № 108728/21.05.2004 година за регистрация на патент за полезен модел, впоследствие потвърдено със заявление вх. № 1078/7.12.2006 година. Заявлението е разгледано от експертизния отдел "Машиностроене, строителство, електротехника и електроника", който със становище от 25.04.2007 г., на основание чл. 75д, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) е дал възможност на заявителя да представи промени в претенциите, съобразно изложените мотиви. Това становище е съобщено на заявителя на 27.04.2007 година, чрез неговия представител по индустриална собственост, като в тримесечния срок той не е внесъл промени в заявката. С решение от 20.08.2007 година експертизният отдел е прекратил производството по заявката, което решение е обжалвано пред отдел "Спорове" на ПВ. Със заповед № 90/29.01.2008 г. и заповед № 518/8.07.2008 година председателят на ПВ е назначил специализиран състав, който е разгледал жалбата и с решение № 267/8.07.2008 година е потвърдил решението на експертизния отдел за прекратяване на производството по заявката. При така установените фактически обстоятелства, АССГ е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспореното решение, като издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Обсъдена е разпоредбата на чл. 75д, ал. 2 от ЗПРПМ, съгласно който "когато се констатират несъответствия на заявката за регистрация на полезния модел, заявителят се уведомява и му се предоставя тримесечен срок за становище или за внасяне на промени в заявката. По молба на заявителя, този срок може да бъде продължен еднократно с три месеца" - чл. 75з от закона. Според АС така предвидения срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на заявителя да коригира заявката си, респективно да внесе поправки и уточнения в претенцията си. Като правна последица на неспазване на предвидения срок от заявителя, законодателят е предвидил прекратяване на производството по искането за регистрация. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Оплакването, което се прави в касационната жалба е за неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗПРПМ във връзка с нормите на чл. 75д, ал. 1 и 3 от същия закон. Според касаторът с изтичането на тримесечния срок за отговор по чл. 75д, ал. 1 от ЗПРПМ не се погасява правото на заявителя да отговори и да представи необходимите документи, тъй като той може да упражни правото си на жалба пред отдел "Спорове" по реда на чл. 55, ал. 1, т. 3 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 75д, ал. 2 и 3 от ЗПРПМ, когато се констатират несъответствия на заявката, заявителят се уведомява, като му се предоставя тримесечен срок за становище и/или внасяне на промени в заявката. Ако в този срок заявителят не отговори, възрази неоснователно, или не отстрани недостатъците по ал. 1, т. 1, се взема решение за прекратяване на производството. Следователно, като санкция за неспазване на тримесечния срок по ал. 2 от закона, законодателят е предвидил прекратяване на производството по подадената заявка. Обжалването на решението за прекратяване може да се извърши пред отдела по спорове по административен ред. В този смисъл оплакването на касатора, че след като е предвидено обжалване по административен ред на решението за прекратяване, то срокът по чл. 75д, ал. 3 не е преклузивен и дори след изтичането му заявителят може да отстрани нередовностите на заявката си, е неоснователно. След като е предвидена санкция за неспазване на тримесечния срок и тя е прекратяване на административното производство, не би могло да се дава нова възможност на заявителя за отстраняване на нередовностите на заявката си или за вземане на становище. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 75д, ал. 4 от ЗПРПМ, която предвижда отказ от регистрация при неотстраняване на несъответствия на заявката по ал. 1, т. 2 и 3 от същия текст. Прекратяването на производството дава възможност на заявителя на подаде нова заявка за същото искане, докато при отказ това не е възможно, което води до различна степен на правните последици при двете хипотези. Предвид на изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани пред касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,