Решение № 5592 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12393/2009 г.

Решение № 5592 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12393/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Сава Каров, в качеството му на процесуален представител на Деян Георгиев Джабаров, против решение № 788/13.07.2009 г., постановено по адм. дело № 695/2009 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се доводи за неправилност на решението като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Иска се неговата отмяна и произнасяне по същество като бъде отменена като незаконосъобразна процесната заповед. Направено е и искане за присъждане на разноските по делото. Ответните страни по - Николай Съботинов, в качеството му на полицейски орган, издал оспорвания административен акт, и началника на Първо РУ - Бургас, не се представляват и не представят отговор по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение Административен съд - Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на Деян Джабаров против заповед № 98/11.05.2009 г., издадена от инспектор Николай Съботинов към Първо РУ при Областна дирекция на МВР - Бургас, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК е заповядано задържането за срок от 24 часа на настоящия касатор. Въз основа на данните по административната преписка и установените обстоятелства в хода на делото, съдът е достигнал до извод, че заповедта е издадено от компетентен орган, в установената за това форма, същата е надлежно мотивирана, като административния орган е доказал твърдените от него обстоятелства относно съществуването на данни за извършено престъпление от страна на Джабаров, обусловили необходимостта от задържането му, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По въпроса за "данните" мотивирали полицейския орган да издаде своя акт, съдът изцяло е възприел, че съществуването им се установява от декларираното в план № 5327/08.05.2009 г., изявление, че Джабаров е установен за извършител на престъпление против собствеността, въз основа на "проведени комплексни оперативно-издирвателни мероприятия". Решението е неправилно и следва да бъде отменено като постановено при необоснованост на правните изводи относно съответствието на оспорвания акт с както с изискванията за неговото издаване, така за съответствието му с материалния закон. Предмет на съдебен контрол е заповед, издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Безспорно е между страните, а и настоящата инстанция счита, че заповед № 98/11.05.2009 г., издадена от инспектор Николай Съботинов към Първо РУ на МВР - Бургас е издаден от компетентен административен орган. Спорно е обаче, дали същата е издържана в предвидената от закона форма и в частност относно наличието на мотиви, даващи възможност за еднозначно възприемане фактическите и правни основания, обосновали заповяданото задържане респ. даващи възможност за адекватна защита от страна на адресата на акта и контрол за законосъобразност. Мотивите, представляващи посочване на фактическите и правните основание за издаване, в случая са налице единствено що са касае до посоченото правно основание, чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Посочване на фактически основание от страна на полицейския орган липсват, поради неопределеността на изложеното твърдение в акта, че Джабаров е "заподозрян в извършване на престъпление по чл. 195, ал., т. 3 от НК". Уличаването на едно лице в извършването на престъпление и последвалото задържане, следва да бъдат на първо място конкретизирани с твърдения в тази посока, а на второ да бъдат и подкрепени с данни, обосноваващи извод за тяхната основателност. В случая това не сторено, поради което съдът намира, че оспорваната заповед е издадена при липса на мотиви, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато от полицейския орган. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР заповедта за задържане трябва да съдържа задължителни реквизити, сред които името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и, т. н. Следователно по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено правното основание, но не е е необходимо да има посочване на конкретни обстоятелства като основание за задържането на лицето. Но за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, към административната преписка трябва да има данни, от които да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление, което в случая не е налице. Съдът не възприема и изводите на първоинстанционният съд, че представения по делото план № 5327/08.05.2009 г., установява данните въз основа на които, полицейския орган е формирал преценката си относно налагането на процесната принудителна административна мярка задържане са срок от 24 часа. Изявленията, съдържащи се в посочения план, че въз основа на проведени комплексни оперативно-издирвателни мероприятия е установен Джабаров като извършител на престъпление по чл. 195, установят косвено, че са проведени мероприятията, но по никакъв разумен начин те не мога да се приемат като данни, даващи възможност за непосредствена преценка относно съпричастността на касатора към дадено престъпно деяния, налагащо задържането му. С оглед изхода на делото и своевременно направеното с касационната жалба искане за присъждане на разноски и за двете инстанции, то настоящата инстанция, счита, че същото следва да бъде уважено в размер на 465 лева общо за двете инстанции, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор № 072312/12.05.2009 г. за първата инстанция в размер на 150 лева и държавна такса в размер на 10 лева, както и съответно за касационната инстанция - държавна такса от 5 лева и заплатено адвокатско възнаграждение по договор № 083699/12.04.2010 г. в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,