Решение № 619 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2008 г.

Решение № 619 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е ал. 1 във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "б" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на "А" ООД гр. Ш. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено на 01.II.2008 г. по гр. д. № 522/2007 г. Ответникът по касационната жалба "Л" АД гр. Ш. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Варненският апелативен съд по въззивна жалба само на ответника е обезсилил решението на Шуменския окръжен съд от 31.VII.2007 г. по т.д. № 187/2007 г., с което "Л" АД е осъдено да заплати на "А" ООД 63850 лв. по иск с правно основание чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 от ЗС, ведносъс законната лихва, считано от 20.II.2007 г. до окончателното изплащане, както и 749.50 лв. мораторна лихва за периода 11.I.2007 г. до предявяването на иска и 8045 лв. разноски по компенсация, и е отхвърлен иска по чл. 86 от ЗЗД за разликата до предявения размер 1243.92 лв., и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с исковата молба се твърди, че страните са водели преговори и са имали обещание за продажба на ищеца на първи и втори етажи от битова сграда в кв. "И" в гр. Ш., построена в УПИ ХIХ кв.367. Във връзка с това ищецът със съгласието на ответника предприел действия за обособяване на обекта като самостоятелен, а в края на лятото на 2006 г. започнал и основен ремонт на помещенията на втори етаж. Извършил ремонт и на покрива на сградата и на склада, подменил дограмата, запълнил външните фуги на сградата. След завършване на ремонтните работи, на 15.ХII.2006 г. ответното дружество заявило на ищеца, че се отказва от договора, тъй като е намерило друг купувач. С оглед на това се претендират 63850 лв., представляващи увеличената стойност на ремонтираната от ищеца сграда. Съдът е приел, че първоинстанционния съд се е произнесъл по нередовна искова молба. С оглед уточнението на иска от ищеца пред въззивния съд е направен извод, че процесните суми се формират като сбор от отделните пера, представляващи претендирани подобрения, посочени в СТЕ по гр.д. № 13/2007 г. на ШРС. Първоинстанционното решение също е основано на заключението на СТЕ. Всяко претендирано подобрение е отделен иск, който следва да отговаря на изискванията на чл. 98 от ГПК (отм.), като е налице обективно съединяване на искове /отделните подобрения/. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по така предявените искове по отделно, а те не са и индивидуализирани в исковата молба. С направеното уточнение са индивидуализирани в известна степен, доколкото се твърди, че процесните подобрения по вид и стойност са възпроизведени в заключението на СТЕ. Но реда и логиката в процеса е в обратен порядък - подобренията следва да са описани по вид, местоположение и стойност в исковата молба, а задачата на СТЕ е да докаже извършването ими тяхната стойност. Непроизнасянето от първоинстанционния съд по предявените искове не може да се отстрани от въззивния съд, което налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане. Касационната жалба на "А" ООД срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за допуснати съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се несъобразяване с т. 4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ, предвиждащо, че когато за първи път пред въззивния съд се констатират нередовности на исковата молба, той я оставя без движение с указания ищецът да ги отстрани. Не е взето предвид, че в исковата молба подобренията са описани, че в съдебно-техническата експертиза, приета в предварително производство за обезпечаване на доказателства, са посочени по пера всички строително-монтажни работи, че експертизата е приложена към исковата молба и че в с.з. на 18.ХII.2007 г. именно въззивният съд е приел, че тя е част от исковата молба. Съдът е съставил привидни мотиви, позовавайки се на обстоятелството, че подобренията били възпроизведени в СТЕ, но не индивидуализирани в осковата молба. Освен това, не е съобразено че се претендира присъждане на сумата, с която се е увеличила стойността на сградата, а извършените подобрения по вид и стойност са предмет на доказване с оглед определяне размера на увеличената стойност. Именно по този иск се е произнесъл първоинстанционния съд. Въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено извън рамките на въззивната жалба. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за произнасяне по същество от въззивния съд. Претендират се и разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, преценявайки атакуваното решение съобразно заявените с касационната жалба оплаквания, намира, че то е неправилно. Незаконосъобразно и необосновано въззивният съд е приел, че претендираната сума 63850 лв. главница представлява сбор от стойностите на извършените от ищеца подобрения, претендирани по отделно по пера и, респективно, че произнасянето следва да е поотделно за всяко едно от тях. От изложените в исковата молба обстоятелства и петитум се налага извод, че не се претендират стойностите на самите подобрения, а се претендира присъждане на сумата, с която се е увеличила стойността на процесната сграда вследствие на подобренията й, по какъвто именно иск се е произнесъл първоинстанционния съд. Освен това, не е съобразено изявлението на процесуалния представител на ищцовото дружество пред въззивния съд в с.з. на 18.ХII.2007 г., че всички подобрения по видове и размер са описани в приложеното ч.гр.д. № 13/2007 г. по описа на ШРС, образувано по молба на ищеца за обезпечаване на доказателства, че още в обстоятелствената част на исковата му молба той се е позовал на приетата по посоченото дело съдебно-техническа експертиза и че претендира именно сумата, с която се е увеличила стойността на сградата вследствие на подобренията, определена по нея от вещото лице. Следователно, дори да се приеме, че исковата молба е била нередовна поради непосочването в нея на видовете подобрения и по размер, с уточнението пред въззивния съд нередовността е отстранена. Ето защо не е имало никаква пречка за произнасянето от въззивния съд по спора по същество. Като не е сторил това, а е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на ШРС за ново разглеждане, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Това налага касиране на решението и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество по предявените искове на основание чл. 218ж ал. 1 изр. 2 от ГПК (отм.), включително и по претендираните от страните разноски за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,