Решение № 526 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14092/2015 г.

Решение № 526 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14092/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба от Л. И. Б. и И. Б. И., от гр. С., срещу заповеди № № ЗС-526, ЗС-527 и ЗС-528, всички от 16.11.2015 г., с които на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост /ЗДС/ министърът на отбраната е наредил изземване от "У. -БГ" ЕООД гр. С., Л. И. Б. и "С. и Й." ЕООД гр. С. на части от недвижим имот, частна държавна собственост, в управление на Министерство на отбраната, като владян от Б. и държан от дружествата без правно основание. Иска се отмяната и като незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Ответникът, министър на отбраната, чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената пред съда заповед. Заинтересованите страни "У. -БГ" ЕООД гр. С. и "С. и Й." ЕООД гр. С., редовно призовани не се представляват по делото и не вземат становище по жалбата. Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК, от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Предмет на жалбата са три заповеди, постановяващи изземване на един и същи имот, върху който жалбоподателите твърдят притежавано право на собственост, при упражняването на което са сключили договор за отдаването му под наем на "У. -БГ" ЕООД гр. С. и "С. и Й." ЕООД, гр. С.. Изпълнението на която и да е от оспорените заповеди би накърнило твърдяното за притежавано право на собственост. С представения по делото акт за частна държавна собственост /АЧДС/ № 05494/29.08.2005 г., утвърден от Областният управител на О. С.-град е актуван, като държавен, магазин № 2 във вх...д "А", със застроена площ от 165.55 кв. м., заедно с прилежащите му общи части от сградата и от правото на строеж върху мястото, находящ се в гр. С., ж. к. "Д." 2, бл. ..., вх. "...", като върху имота е предоставено право на управление на Министерство на отбраната, Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната". В АЧДС е отразено наличието на съставен по-рано АДС с № 1521/18.09.1995 г. на ТОА "И.", също представен по делото, като с него е актуван, като държавна собственост, новопостроен жилищен блок в ж. к. "Д.", II ч., включващ и търговска част от 6 броя магазини. В административната преписка се съдържа и ситуация, изготвена от гл. специалист в сектор "Недвижими имоти" без дата и основание на изготвяне, на която са отразени шест броя магазини, находящи се в ж. к. "Д. -2", бл. .... Жалбоподателите са представили и са приети като доказателства по делото преписи от: нотариален акт № 99, т. 1, рег. № 10206, н. д. № 92 от 26.07.2000 г., за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, с който Л. Б. е призната за собственик на търговско помещение /магазин/, находящо се в партера на жилищна сграда, бл. ..., ж. к. "Д. 2" със застроена площ от 66 кв. м.; нотариален акт № 86, т. V, н. д. № 778/2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който И. К. продава на Л. Б. собствения си недвижим имот, а именно: търговско помещение /магазин/, с идентификатор 68134.1505.2372.1.41, находящ се в гр. С., район "И.", ж. к. "Д. 2" в осеметажна с идентификатор 68134.1505.2372.1., бл. ..., със застроена площ от 43 кв. м.; нот. акт № 98, т. 1, н. д. № 91/2000 г., за собственост върху недвижим имот, търговско помещение в партера на бл. ..., ж. к. "Д. 2", гр. С., с площ от 43 кв. м., придобит по давност от И. К.; схема № 33019 от 3.06.2013 г. на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.1505.2372.1.41, издадена от СГКК гр. С., съгласно която заснетия обект за търговска дейност, находящ се в гр. С., район "И.", ж. к. "Д. 2" бл. ..., ет. ..., е с площ от 43 кв. м., като в регистъра като негов собственик е записан И. К.; схема № 1390 от 13.01.2014 г. на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.1505.2372.1.42, издадена от СГКК гр. С., съгласно която заснетия обект за търговска дейност, находящ се в гр. С., район "И.", ж. к. "Д. 2" бл. ..., ет. ..., е с площ от 66 кв. м., като в регистъра като негов собственик е записана Л. Б.; доказателства във връзка с изграждане на жилищния блок, в който се намират търговските помещения, както и договор за наем с анекс към него от 1.07.2015 г. Договорът е сключен между Л. Б. и И. И. като наемодатели и "У. -БГ" ЕООД и "С. и Й." ЕООД, в качеството им на наематели, за обект: търговско помещение - магазин, с идентификатор 68134.1505.2372.1.41 и 68134.1505.2372.1.42. Съгласно представения по делото препис от удостоверение за граждански брак, И. Б. И. и Л. И. Р. са сключили граждански брак на 25.10.1975 г. С писмо от 29.10.2015 г. до жалбоподателката Б. административния орган я уведомява, че владее неправомерно част от имот, държавна собственост и следва да го освободи, като не се установява по делото това писмо да е връчено на адресата му. С оспорената заповед № ЗС-527/16.11.2015 г. министърът на отбраната, на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е наредил изземване от Л. Б. на недвижим имот, частна държавна собственост, магазин № 2, вх. ..., бл. ... находящ се в гр. С., ж. к. "Д. - 2", в частта му, описана в нотариален акт № 99, т. 1, рег. № 10206, н. д. № 92 от 26.07.2000 г., както и в частта, описана в нот. акт № 86, том V, рег. № 14605, дело № 778/2013 г., като владян от нея без основание. От фактическа страна административният орган е приел, че този имот е държавна собственост, съгласно акт за частна държавна собственост от 29.08.2005 г., същият се владее от Богданова без основание, тъй като с оглед действащата нормативна уредба тя не би могла да придобие по давност частта от 66 кв. м., съответно е придобила от несобственик частта от 43 кв. м. от имота предмет на изземване. С оспорената заповед № ЗС-526/16.11.2015 г. министърът на отбраната, на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е наредил изземване от "У. -БГ" ЕООД, гр. С. на недвижим имот, частна държавна собственост, магазин № 2, вх. ..., бл. ... находящ се в гр. С., ж. к. "Д. - 2", в частта му, описана в нотариален акт № 99, т. 1, рег. № 10206, н. д. № 92 от 26.07.2000 г., както и в частта, описана в нот. акт № 86, том V, рег. № 14605, дело № 778/2013 г., като държан без правно основание. От фактическа страна административният орган е приел, че този имот е държавна собственост, съгласно акт за частна държавна собственост от 29.08.2005 г., същият се ползва от дружеството без правно основание, тъй като няма наемно-договорни отношения с Министерство на отбраната. С оспорената заповед № ЗС-528/16.11.2015 г. министърът на отбраната, на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е наредил изземване от "С. и Й." ЕООД, гр. С. на недвижим имот, частна държавна собственост, магазин № 2, вх. ..., бл. ... находящ се в гр. С., ж. к. "Д. - 2", в частта му, описана в нотариален акт № 99, т. 1, рег. № 10206, н. д. № 92 от 26.07.2000 г., както и в частта, описана в нот. акт № 86, том V, рег. № 14605, дело № 778/2013 г., като държан без правно основание. От фактическа страна административният орган е приел, че този имот е държавна собственост, съгласно акт за частна държавна собственост от 29.08.2005 г., същият се ползва от дружеството без правно основание, тъй като няма наемно-договорни отношения с Министерство на отбраната. При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Оспорените пред съда заповеди са издадени от компетентен по силата на посочената разпоредба орган - министър на отбраната, в изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК. Обжалваната пред съда заповед № ЗС-527/16.11.2015 г. е издадена при неправилно приложение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 80а от ЗДС, на която се основава оспорената пред съда заповед, е уредена специална хипотеза на изземване на държавни имоти въз основа на заповед на министъра на отбраната в случаите, когато тези имоти, предоставени за ползване и управление на Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, се владеят или държат без основание или на отпаднало основание от физическо или юридическо лице, или пък се ползват не по предназначение. В случая оспорената заповед се основава на владение без основание на държавен имот, предоставен за управление на министерство на отбраната. С представения по делото Акт за частна държавна собственост № 05494/29.08.2005 г., държавата се легитимира като собственик на магазин № 2 във вх...д "А", със застроена площ от 165.55 кв. м., находящ се в гр. С., ж. к. "Д." 2, бл. ..., вх. "...", върху който е предоставено право на управление на Министерство на отбраната. Налице е една от визираните в закона предпоставки за издаване на заповед за изземването му. Не се доказва по делото обаче приетото в заповедта, че част от този имот се владее без основание от жалбоподателката Б.. С представения по делото нотариален акт № 99 от 26.07.2000 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, тя се легитимира като собственик на частта от посочения в заповедта като собствен на Министерство на отбраната магазин от 66 кв. м., а съгласно нот. акт № 86 от 19.07.2013 г. е придобила правото на собственост върху търговско помещение от 43 кв. м., като част от същия магазин. Установи се по делото, че придобиването на собствеността от Богданова е станало по време на брака и с жалбоподателя Б.. Липсва законова предпоставка за издаване на обжалваната заповед, а именно, имотът предмет на изземване да се владее без правно основание, което обуславя незаконосъобразността на оспорената пред съда заповед. ЗС-527/16.11.2015 г. Несъстоятелни са доводите на ответника по делото, че жалбоподателите не се легитимират като собственици на имота, предмет на изземване, при изложени подробни съображения, преповтарящи изложеното и в оспорената заповед, а именно невъзможност за придобиването му давност и придобиване чрез покупко-продажба от несобственик. С посочените по-горе нот. актове жалбоподателите се легитимират като собственици на имота, предмет на изземване. Наличният спор за собственост между страните не може да бъде решен в настоящето производство по оспорване на заповед, издадена по чл. 80а от ЗДС, а още по-малко от административния орган, което той е сторил на практика със заповедта си. Следва да се отбележи, че частите от имота, предмет на изземване, са описани съгласно титулите за собственост на жалбоподателите, при положение, че е налице влязла в сила кадастрална карта, където те са нанесени със своите идентификатори. Незаконосъобразни се явяват и оспорените пред съда заповеди № ЗС-526/16.11.2015 г. и № ЗС-528/16.11.2015 г., като издадени при неправилно приложение на материалния закон. С тях е наредено изземване от посочените в тях дружества на същия имот, предмет на изземване и по заповед № ЗС-527/16.11.2015 г., по отношение на който имот, както бе посочено, е налице неразрешен спор за собственост между Министерство на отбраната и жалбоподателите Б.. Адресатите на тези заповеди са в наемни правоотношения с жалбоподателите, на които се основава правото им на държане на имота. Изземване на държания от тях по силата на сключен договор за наем имот би рефлектирало пряко върху заявеното и удостоверено за нуждите на настоящото производство право на собственост на жалбоподателите. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че оспорените заповеди № № ЗС-526, ЗС-527 и ЗС-528, всички от 16.11.2015 г., на Министъра на отбраната на Р. Б. са издадени при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, на които се основават, поради което следва да бъдат отменени. Жалбоподателите претендират разноски по делото в размер на 30 лева, заплатена държавна такса и в размер на 3530 лева адвокатско възнаграждение, заплатено по договор за правна защита и съдействие от 8.12.2015 г. в размер на 300 лева и по договор за правна защита и съдействие от 26.11.2016 г. в размер на 3230 лева. Ответната страна чрез пълномощника си по делото е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Според чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Във визирания текст законодателят предвижда, че съдът с решението си определя възнаграждението на адвоката съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет и осъжда другата страна да го заплати, като определеното възнаграждение не може да бъде по-ниско от предвидения минимален размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес възнаграждението е 500 лева. За осъществяване на процесуално представителство по административното дело в случая се дължи адвокатско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Този размер произтича от обема на извършените процесуални действия по образуване и разглеждане на делото, като в случая то не отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, основаваща заплащане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение