Решение № 5201 от 23.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 360/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д., от гр.София, подадена чрез пълномощника адвокат З. Г. против решение 5270 от 09.10.2020 г. по адм.дело 13199/2019г. на Административен съд-София-град, в частта, с която е оставено в сила решение 2153-21-84 от 22.03.2018г. на Директор на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане [ЕГН]/4 от 21.12.2017 г. на Ръководител ПО, с което е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст относно зачетения осигурителен стаж. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил съраните по делото доказателства във връзка със зачитането на осигурителния стаж за спорните периоди. По подробно изложените в жалбата, в допълнението към същата и становище съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ- София-град чрез юрисконсулт Д. В. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Д. Д. срещу решение 2153-21-84 от 22.03.2018г. на Директор на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане [ЕГН]/4 от 21.12.2017 г. на Ръководител ПО, с което е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст относно зачетения осигурителен стаж. Съдът е приел, че пенсията на Д. е изменена при наличие на съответните за това предпоставки и спазване изискванията на чл.99, ал.1, т.2, б.д от КСО. Приел е, че корекцията се е наложила във връзка с неправилно зачетен осигурителен стаж за спорните периоди. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх.2113-21-10128/17.11.2017г. Д. Д. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.З от КСО, към което е представил изискуемите документ съгласно чл.2 от НПОС. С разпореждане [ЕГН]/1 от 22.11.2017г. на Ръководител ПО на Д. е отпусната лична пенсии за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл.68, ал. З от КСО, считано от 16.11.2017г. - датата на придобиване право на пенсия. Пенсията е отпусната в минимален размер съгласно чл.70, ал. 10 от КСО до определяне на действителния й размер по реда на КСО. С разпореждане [ЕГН]/4 от 21.12.2017г. на Ръководител ПО", личната пенсия за ОСВ на Д. е изменена на основание чл.99, ал.1, т.2, б."д" във връзка с чл. 10, ал.2 от ППОС и определен действителен размер 207,12 лв. от датата на отпускането й. Размерът на пенсията е определен по реда на чл.70 от КСО при следните данни: зачетен осигурителен стаж 25 години, 11 месеца и 5 дни от трета категория труд и 6 месеца и 8 дни от втора категория; общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд по реда на чл.104 01 КСО е 26 години и 7 месеца; от индивидуален коефициент 0.853, изчислен по реда на чл.70. ал.3-5 КСО от осигурителния доход на Д. за периода 19.09.1986г. 24.09.1989г. 13528,00 лв. и от 01.01.1997г. до 31.10.2012г. - 21074.53 лв.. от които от 01.01.1997г. до 30.06.1999г. - 2157706.67 лв. /неденоминирани/ и от 01.07.1999г. до 31.10.2012г. 18916,82 лв.; процентни добавки по чл.70, ал.1 от КСО за определяне размера на пенсията /за 26 години и 7 месеца х 1,126%/; доход за изчисляване размера на пенсията 692.01 лв., получен като средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията /11.2016г.- 10.2017г./ - 811.27 лв. е умножен по ИК 0,853. Разпореждане е обжалвано и с Решение 2153-21-84 от 22.03.2018г. на Директор на ТП на НОИ София-град град, предмет на настоящото производство, е потвърдено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните е правен и е свързан с начина по който е била определена категорията на зачетения на Д. осигурителен стаж, както и размера на осигурителния стаж за времето през което работника е полагал труд при различни работодатели. Първоначалната претенция на Д. е свързана с частта относно осигурителния стаж в Геологопроучвателно предприятие гр.Варна, за времето на курс за преквалификация и размера на общия осигурителен стаж зачетен при отпускане на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. С последващи молби жалбата е оттеглена в частта относно признаване на трудов стаж за времето на преквалификация и осигурителния стаж в Геологопроучвателно предприятие гр.Варна. Първоинстанционният съд с оглед на събраните по делото доказателства е съобразил относимата към датата на подаване на искането за отпускане на пенсия правна регламентация- чл.68, ал.3 от КСО. Съобразено е обстоятелството, че в трудовата книжка 34 на Д. е отразен стаж от 02.12.1975 г. до 07.04.1976 г. положен във Фабрика за безалкохолни напитки. Същевременно по данни от военно - отчетническа книжка е отразена наборна военна служба от 25.03.1975г.-28.10.1977 г. Във връзка с другия спорен период като доказателство за осигурителен стаж за времето от 24.09.1979г.- 18.09.1984г., положен при осигурител Радиозавод гр.Велико Търново е представена надлежно заверена трудова книжка. В последната осигурителят е вписал положен трудов стаж в размер на 4 години 11 месеца и 18 дни. Извършеното надлежно оформяне на трудовата книжка не се опровергава от представено удостоверение образец УП-13 изх.5507-10-1076/07.09.2017 г. издадено от ТП на НОИ гр.Ловеч, тъй като видно от записа в забележка е посочено, че за периода м.03.1980 г. до м.06.1980 г. и м.10.1980 г. няма предадени разплащателни ведомости на поделение ИРТА" и в частност за Д., поради което претенцията му за зачитане на още 6 дни правилно е приета за неоснователна. Д. е оспорил съдържанието на това удостоверение, като с решение 1040- 10-16/06.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч жалбата е отхвърлена. В мотивите на решението е посочено, че след постъпване на жалбата е направена повторна проверка на разплащателните ведомости и лични досиета на Битова електроникаАД- гр.Ботевград за претендирания период м.09.1979 г.-м.09.1984 г. включително.В личните досиета няма данни за Д. Д.. Длъжностните лица изготвили удостоверението са вписали и всички забележки при изготвянето на образеца. Правилно първоинстанционният съд е приел, че продължителността на трудовия стаж отразен в удостоверението припокрива отразените трудови дни на лицето от разплащателните ведомости. Спазени са изискванията на разпоредбите на чл.9 от КСО и чл.38 и чл.39 от НПОС, като цитираното удостоверение образец УП-13 5507-10-1076/07.09.2017 г. е съобразено с данните от приетите за съхранение изплащателни документи. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителния стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 ,т. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3 документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първични документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията по обр УП 3 ( документ по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС ) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията по обр. УП 3, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. С оглед изложеното правилно административният орган не е зачел претендирания от Д. осигурителен стаж за посочените периоди. Неоснователно е оплакването, че са налице предпоставки за допускане повторно удостоверяване на претендирания период от 01.02.2007г. до 02.05.2007 г. Д. е представил удостоверение обр.УП-3 92/26.11.2012 г. издадено ЦДГ 19 Света София". В него осигурителят е посочил, положен трудов стаж на 6 часа в цитирания период и изчислен осигурителен стаж в размер на 02 месеца 04 дни и 04 часа. При зачитане на претендирания стаж административния орган е спазил разпоредбите па чл.9, ал.1, т. 1 от КСО и чл.38, ал.З от НПОС, като осигурителният стаж за периода, през които е работил при непълно работно време (6 часа) от 01.02.2007 г. до 02.05.2007 г. правилно е зачетен пропорционално на законоустановеното работно време в размер на 02 месеца 08 дни и 02 часа. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице изложените касационни основания. Първоинстанционният съд е направил правилен извод, че административният орган е преценил събраните по делото доказателства съобразно действащата нормативна уредба, и правилно е изменил размерът на отпуснатата пенсия. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, но само за касационното производство. Същото следва да бъде определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП в размер на 100,00/сто/лева. За първоинстанционното производство разноски не се дължат, тъй като директорът на ТП на НОИ -София-град не е претендирал такива, нито е направил своевременно искане за заплащането на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,