Решение № 5951 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12414/2017 г.

Решение № 5951 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12414/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Доспат, подадена от юрисконсулт Джамбазова, в качеството й на процесуален представител против Решение № 289/12.09.2017 г. по адм. дело № 218/2017 г. на Административен съд- Смолян (АС Смолян) в частта, с която е осъдена да заплати обезщетение, за претърпени имуществени вреди. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон е отхвърлил искането за установяване на нищожност на договора за адвокатското пълномощно. Намира, че адм. съд в нарушение на процесуалния закон е приел, че надлежното упълномощаване на адвокат Печилкова се е санирало. Ответникът "Доспатлес" ЕАД гр. Доспат в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Намира постановеното решение за правилно. Посочва, че пред адм. съд се е явил представителят на ищеца и е потвърдил извършените процесуални действия. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че административният съд законосъобразно е приел, че исковата претенция е основателна, доколкото по делото са осъществени и доказани всички материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на кмета на Община Доспат за настъпване на имуществени вреди за ищеца. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционният съд се е развило по искова молба на "Доспатлес" ЕАД гр. Доспат срещу Община Доспат за присъждане на обезщетение в размер на 600 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по оспорване на Наказателно постановление (НП) № 103/29.06.2016 г. на Кмета на "Доспатлес" ЕАД гр. Доспат пред Смолянският районен съд (СмРС). С обжалваното решение Община Доспат е ОСЪДЕНА да заплати на "Доспатлес" ЕАД гр. Доспат, обезщетение в размер на 600 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2017 г. до окончателното й заплащане, както и разноски в размер на 385 лева. Адм. съд в съдебния акт е посочил, че с Решение № 475 от 21.12.2016 г., постановено по АНД № 769/2016 г., по описа на Районен съд - Смолян е отменено като незаконосъобразно НП № 103/29.09.2016 г. на Кмета на Община Доспат, като това решение е влязло в законна сила на 11.02.2017 г. Установил е, че ищецът е бил представляван от процесуален представител адвокат Печилкова, която е приложила договор за правна помощ и съдействие от 04.10.2016 г., с който за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 600 лева. Адм. съд за да уважи исковата претенция е приел, че по делото не е спорно, че посоченото наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността на ищеца, е отменено като незаконосъобразно по съдебен ред от Районен съд– Смолян. С оглед изложеното, адм. съд е намерил за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление. Относно втората предпоставка- настъпили имуществени вреди е установил, че ищецът е платил договорен хонорар на адвокат за процесуално представителство по АНД № 769/2016 г. на СмРС, като доказателство за това е представения договор за правна защита и съдействие от 04.10.2016 г. Наличието на причинна връзка е аргументирал с това, че заплатеното възнаграждение е пряка последица от съставянето на процесното наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание, впоследствие оказало се незаконосъобразно. В заключение е приел, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АС Смолян намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана по основание и размер. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са директно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразният адм. акт на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Неоснователни са възраженията на касатора за липса на представителна власт на адвоката в производството пред районния съд. Основателно съдът е приел, че след като пълномощното не е оспорено пред районния съд, следва да се приеме за валиден документ. В случая договорът е сключен на стандартна бланка и има за предмет оказване на правна помощ и защита на законните интереси на ищеца във връзка с образуване и водене на дело по обжалване на процесното НП. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че адм. съд в нарушение на процесуалния закон е отхвърлил искането за установяване на недействителност на договора за правна защита и съдействие. Косвен контрол относно недействителност на гражданския договор в това производство е недопустим- чл. 203 и сл., чл. 128, ал. 1 от АПК, тъй като същият е осъществим по друг процесуален ред- чл. 124 и сл. ГПК, чл. 26 и сл. ЗЗД. Основателно адм. съд е приел, че договорът за правна защита и съдействие е валиден. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. В случая страните ясно и безусловно потвърждават неговото сключване, действие и последици - чл. 8, чл. 20а от ЗЗД. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административно- наказателното производство пред РС Смолян. Представен е договор за правна защита и съдействие от 04.10.2016 г., с който за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 600 лева. Договорът е представен своевременно– по съответното дело по обжалване на НП– пред РС, където дружеството е надлежно представлявано от процесуален защитник. Ангажираният защитник е осъществил процесуално представителство и предвид успешния изход от спора за страната е защитил надлежно нейния интерес. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Пред районния съд, е представено доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в договора по чл. 36, ал. 2 ЗА е отбелязано извършеното плащане. Плащането в хода на делото е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Фиксираната сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Тя кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от страната чл. 36, ал. 2, изр. второ ЗА. Решението на административния съд е правилно и следва да остане в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение