Решение № 222 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1161/2011 г.

Решение № 222 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1161/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 250/2010 г. на Апелативен съд Варна, е подадена касационна жалба от частния обвинител С. П. П. В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереник, с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Подсъдимия С. Н. Р., чрез защитника си намира жалбата изцяло неоснователна, а постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище, че не са налице правни пороци във връзка с анализа на доказателствата и са правилни изводите на съда за адекватни стъпки на лекуващия лекар, а от там и неоснователността на жалбата. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 20.12.2010 г. постановено по внохд. № 250/2010 г. на Апелативен съд Варна е потвърдена присъда по нохд. № 908/2009 г. на Окръжен съд [населено място]. С посочената присъда подсъдимия С. Н. Р. е признат за невиновен за периода 10.10.2006 г. до 17.10.2006 г. в [населено място], в качеството си на лекуващ лекар и началник отделение в Психиатрична клиника МБАЛ "Св. М.", да е причинил смъртта на П. С. П., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 123, ал. 1 НК. ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител С. П. П.: Доводите за съществени процесуални нарушения касаят, според повереника на частния обвинител преди всичко анализа и оценката на доказателствата по делото. Твърди се, че във въззивното решение изцяло са преповторени фактическите констатации на първоинстанционния съд, като не е посочено кои точно доказателства дават основание да бъдат споделени фактическите изводи. Не е отговорено и не са посочени основанията, поради които не се споделят доводите изложени във въззивната жалба на частния обвинител, както и на протеста /нарушен чл. 339, ал. 2 НПК/. Претендира се липса на мотиви, тъй като няма отговор и на направени констатации за процесуални нарушения на първоинстанционния съд, по събиране и оценка на доказателствата. Част от доказателствата са игнорирани, а част от изводите по фактите са на предположения, включително и извода за причината за смъртта на пострадалия. Липсва задълбочен анализ на петорната съдебно медицинска експертиза, заключението на която е в смисъл, че "причина за смъртта на П. е двустранна бронхопневмония развила се по време на болничния му престой, която не е била лекувана, както и че са налице много сериозни пропуски в лечението". Доводите са основателни. Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Последвалия анализ обаче е несъобразен с фактическото обвинение и предмета на доказване. Вероятно повлияни от професионалните спорове на множеството вещи лица и свидетели, съдилищата са неглижирали обстоятелството, че диспозицията на нормата на чл. 123, ал. 1 НК е бланкетна и се запълва от конкретни нарушения /подробно посочени в диспозитива на присъдата/, по които няма произнасяне нито в присъдата нито в решението. Подробното, дори детайлно обсъждане на заключенията на вещите лица, някой разпитани като свидетели, не може да замести отговора на обвинението, а именно налице ли са инкриминираните нарушения, налице ли е или не причинна връзка между тези нарушения, ако са налице и настъпилия вредоносен резултат. Няма как да бъде споделен извода - "лечението на пациента П. П. е било адекватно и са изпълнени всички изисквания на добрата медицинска практика. Липсва причинна връзка между предприетото лечение и настъпилия резултат. ", като се има предвид дори само категорично установеното, че при целия престой на П. в болничното заведение, не е изследван соматичния му статус, не са проведени задължителни изследвания, не е мерена температура, а за времето от 10.10.2006 г. - до 16.10.2006 г. липсват констатации за здравословното му състояние/няма отбелязвания в историята на заболяването/. Без коментар, в тази връзка външния вид на починалия, по време на дългия му престой в болнично заведение, който вид е в крещящо противоречие с "добрите медицински практики". Без коментар е и установеното, че пострадалия е "лекуван" от шизофрения, а е починал от бронхомневмония . По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените съдебни актове в нарушение на чл. 13 НПК и 14 НПК и нарушенията са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, а жалбата на частния обвинител основателна. В следствие на констатираните по горе процесуални нарушения, не е приложен закона който е следвало да бъде приложен. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение