Решение № 10261 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2009 г.

Решение № 10261 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на д-р Цветан Траянов Райчинов, в качеството на управител и представляващ "ДКЦ-1-Русе" ЕООД гр. Русе, и в качеството на физическо задължително здравно осигурено лице срещу т. 21; т. 37.6; т. 37.7; т. 65.3; т. 65.10; т. 166; т. 167; т. 168 и т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса (УС на НЗОК). Развиват се съображения за нищожност на акта поради липса на материална компетентност, а като евентуален довод и за частична незаконосъобразност, поради противоречие с материалния закон. На страната на жалбоподателя са присъединени чрез молби за встъпване Сдружение за развитие на българското здравеопазване и Български лекарски съюз, които чрез процесуалните си представители молят атакуваните текстове да бъдат отменени. Ответникът по делото - Национална здравноосигурителна каса чрез процесуалните си представители моли жалбата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита оспорването с предмет по чл. 185, ал. 2, пр. 2, вр. с ал. 1 от АПК за извършено от страни с пряк правен интерес и право на оспорване по чл. 186, ал. 1 от АПК. При тези обстоятелства жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди становищата на страните по спора и намира следното: По допустимостта на жалбата Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, В чл. 186, ал. 1 от АПК законодателят е регламентирал процесуалното право да оспорват подзаконов нормативен акт, предоставено на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати, или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения. Процесното Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК, публикувано в ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г., включва норми, регулиращи правоотношения в системата на здравеопазването и безспорно засяга права и законни интереси на лечебни заведения, техни съсловни организации и сдружения, както и интересите на здравно осигурените лица. Конституираните като жалбоподатели в процеса д-р Цветан Траянов Райчинов, в качеството на управител и представляващ "ДКЦ-1-Русе" ЕООД гр. Русе, и в качеството на физическо задължително здравно осигурено лице, Сдружение за развитие на българското здравеопазване и Български лекарски съюз попадат в кръга на засегнатите от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК лица и безспорно имат правен интерес от оспорване на норми, съдържащи се в акта. По тези съображения жалбата е процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по същество на оспорването. По основателността на жалбата С Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, издадено на чл. 55, ал. 3, т. 2и във връзка с чл. 55, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) приема правила и определя условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия, съгласно Приложение 1, неразделна част от решението, с направените корекции в хода на заседанието. В чл. 55, ал. 3, т. 2 от ЗЗО изрично е отразена правната възможност, в случай че НРД не бъде сключен при условията и в сроковете, определени в този закон, считано от 1 януари на съответната година, за която няма сключен НРД, се прилагат определените от Управителния съвет на НЗОК условия по ал. 2, т. 1, 2, 4, 6 и 7. Изчерпателно изброените текстове включват: т. 1 условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договорите с тях; т. 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45; т. 4 обема, цените и методиката за заплащане на помощта по т. 2; т. 6 документацията и документооборота и т. 7. списъците с медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща; условията за предписването и получаването на лекарствата, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. При приемане нормите от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01. 2009 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса се е съобразил с установената рамка на материална компетентност, което обстоятелство оборва твърдението на жалбоподателя за нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт. В жалбата се твърди незаконосъобразност на т. 21 от решението, която гласи: Всеки лекар може да работи в изпълнение на два договора с НЗОК, но не повече от един в лечебно заведение - изпълнител на болнична помощ, независимо от месторазположението на лечебните заведения, в които се оказва помощта. Лечебните заведения - изпълнители на болнична помощ, могат да сключват договор само за тези пътеки, за които имат специалисти, работещи на трудов договор на пълен работен месец (не по-малко от 160 часа месечно), с изключение на изискванията по Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време и случаите по т. 186.6. Така формулираният текст не е приет извън изяснената по-горе материалноправна компетентност на органа. Той не поставя органичения на възможностите за работа на лекарите, както и на лечебното заведение да съобразява натовареността и графиците на работещите в него лекари, тъй като са съобразени както с нормите на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), така и с нормите на Кодекса на труда (КТ). Не е нарушена разпоредбата на чл. 111 от КТ, регламентираща "Допълнителен труд при друг работодател", което представлява правото на работника или служителя да сключва трудови договори и с други работодатели, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор. Тълкуването на текста предполага, че основното и допълнителното трудово правоотношение следва да бъдат при различни работодатели, което е в съответствие с изискването на оспорения подзаконов нормативен акт "не повече от един в лечебно заведение - изпълнител на болнична помощ, независимо от месторазположението на лечебните заведения, в които се оказва помощта". Защитавайки интересите и здравето на работещите, законодателят е предвидил в нормата на чл. 113, ал. 1 от КТ максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване, което законосъобразно е възприето и в оспорения текст на решението на УС на НЗОК. Чл. 61 от ЗЗО урежда случаите, когато директорът на РЗОК може да сключи договор и с лекари и лекари по дентална медицина на извънболнична практика, които имат договор с болница, намираща се на същата територия. Оспорената нормата на т. 21 от решението не противоречи чл. 61 ЗЗО, тъй като ограниченията се отнасят до всеки лекар, който може да работи в изпълнение на два договора с НЗОК, но не повече от един в лечебно заведение- изпълнител на болнична помощ. А чл. 62 от ЗЗО съдържа условията, че директорът на РЗОК може да сключи договор за оказване на извънболнична медицинска помощ и с лекари и лекари по дентална медицина, работещи в болница, в случай че на същата територия няма достатъчно лекари на извънболнична практика от същата специалност и не се нарушава дейността на болницата. Несъстоятелни са оплакванията за нееднакво третиране на лекарите от болничните лечебни заведения с тези колеги, работещи в извънболнична медицинска помощ. В чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) се съдържат признаците, определящи проявните форми на пряка или непряка дискриминация. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗД не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й. В конкретния случай естеството на работата и особеността на лекарската професия предполагат различно времетраене за упражняване на дейността, което не представлява нееднакво третиране на лекарите от различните медицински заведения. В жалбата е оспорена нормата на чл. 37, регламентираща правото на Директорът на РЗОК да отказва сключването на договор при условията на т. 6. ако е наложена санкция "прекратяване на договор" за предходната година; и т. 7 - при липса на акредитационна оценка или оценка "лоша" - за цялото лечебно заведение, както и за отделните му структурни звена, в които се извършва дейността по клинични пътеки. Тези залегнали условия за сключване на договор между НЗОК и изпълнителите на медицинска и дентална помощ не противоречат на установената материална компетентност в чл. 55, ал. 3 от ЗЗО и не въвеждат санкционен елемент. Те са израз на предоставеното право на органа да гарантира на гражданите качествена медицинска помощ, съобразена с правилата за добрата медицинска етика от страна на изпълнителите на договорите. Ограничението е въведено и с нормативен акт от по-висока степен - Законът за бюджета на НЗОК за 2009 г., като текста на § 11 гласи - Директорите на районните здравноосигурителни каси осъществяват контрол и извършват плащанията в рамките на утвърдените им бюджетни сметки. Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ само при наличие на акредитационна оценка, различна от "лоша".. При същите съображения за поставяне на условия в рамките на предоставената законовата компетентност е приета и нормата на чл. 65 с текст - Лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия са регистрирани в РЦЗ, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат изброените в десет подточки условия. От жалбоподателя са оспорени подточка 3 с изискването за декларация за членство в БЛС с номер от националния регистър (УИН) по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗСОЛС, както и декларация, че не са с отнети права да упражняват медицинска професия в Република България - на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение към датата на подаване на документите; и подточка 10 - Копие на сертификат от Българската национална система за външна оценка на качеството (БНСВОК) по "Клинична лаборатория" или копие на сертификат за успешно приключил контролен цикъл по програмата за контрол на качеството на БНСВОК по микробиология, вирусология, паразитология, микология и инфекциозна имунология - в случаите, когато в структурата на лечебното заведение има съответния вид (видове лаборатории. В чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България е закрепена гарантираната от държавата достъпност на медицинската помощ и безплатното медицинско обслужване на гражданите при условия и ред, определени със закон. Делегирана е възможност за определяне със закон на условия за реализиране достъпност на медицинската помощ в защита интересите на пациентите. Установяването с оспорения подзаконов нормативен акт на визираните в т. 6.3 и 6.10 условия, на които да отговарят медицинските заведения, осъществяващи медицинско обслужване на гражданите, не е в противоречие с нормите от по-висока степен и не накърнява интересите, както на пациентите, така и на здравните заведения. С жалбата се оспорва нормите, установяващи регулативни стандарти за възлагане на специализирани медицински дейности, корекция на стандартите и цените в хода на изпълнение на договора, както следва:възлагане на специализирани медицински дейности, корекция на стандартите и цените в хода на изпълнение на договора, както следва: Т. 166 - Директорът на НЗОК утвърждава регионални регулативни стандарти (РС) за разпределението им за всяко тримесечие до края на месеца, предхождащ тримесечието, в зависимост от месечното разпределение и очакваното изпълнение на бюджета на НЗОК. Т. 167 - Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. Т. 168 - Регионалните и индивидуалните РС се определят съобразно Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение на УС на НЗОК. Т. 169 - Контролът по изпълнение на РС се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка; за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006. Така наречените "регулативни стандарти" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой на специализираните медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ. Формата на тяхното съществуване е заложена и в чл. 166 от НРД 2006 г. В компетентността на директора на НЗОК е, при спазването на установения с нормата ред, да утвърждава разпределението им за всяко тримесечие до края на месеца, предхождащ тримесечието, в зависимост от месечното разпределение и очакваното изпълнение на бюджета на НЗОК. Регулативните стандарти имат характеристика на прогнозна финансова рамка, поради което тяхното регулиране е въведено в чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК 2009 г. Той изрично регламентира правомощието на НЗОК, всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ да определя: т. 1. - броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2 и чл. 3, ал. 2; т. 2. - стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4 и чл. 3, ал. 4. Според ал. 2 на нормата - Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Оспорените текстове от решението на УС всъщност са в изпълнение на посоченото задължението по ал. 2 на чл. 4 от закона за бюджета на НЗОК 2009 г. да утвърди реда за разпределение броя на назначаваните специализирани медицински дейности от изпълнителите на медицински дейности, както и тяхната стойност. Законът за бюджета на НЗОК се приема за всяка година в различен обем в зависимост от финансовото положение на държавата и има едногодишно действие, Неговото спазване, респ. вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти, обезпечава финансовия ред на страната. При преценка на всеки бюджет трябва да се има предвид, че той е отражение на икономическото състояние на държавата. Всяко несъблюдаване на Закона за бюджета на НЗОК ще има за последица промяна на параметрите на приходната или разходната му част, които са плод на управленско решение и не могат да се контролират от съда. В смисъл са развитите съображения по Решение № 2, конст. д. № 12/2006 г. по описа на Конституционния съд. По изложените съображения Върховният административен съд в настоящия състав счита, че няма основание за отмяна на оспорените норми от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, същото е издадено от компетентен орган, в рамките на притежаваната от него материална компетентност и не противоречат на норми от по-висока степен.