Решение № 36 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9426/2012 г.

Решение № 36 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9426/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Александър Александров Александров от гр. Велико Търново срещу решение № 307 от 25.06.2012 г. по адм. дело № 402 по описа за 2012 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 10 от 23.03.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - РУСО - гр. Велико Търново. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Велико Търново, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Със заявление № 11701/16.04.2004 г. Александър Александров Александров е отправил искане за отпускане на добавка към пенсията му на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Поради осъждането му от ВТОС с присъда по НОХД № 3334/1963 г. за опит за бягство през граница. Изтърпял е 10 месеца и е бил реабилитиран с Указ № 275 от 30.05.1964 г. С решение № 8 от 28.01.2006 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № 609 от 22.04.2005 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване отпускането на добавка към пенсията по чл. 9 от ЗПГРРЛ е било отказано. С решение № 12079 от 04.12.2006 г. по адм. дело № 6887/2006 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил решение № 250 от 17.05.2006 г. по адм. дело № 167/2006 г. на Окръжен съд - Велико Търново и вместо него е постановил друго по същество, с което жалбата на Александър Александров Александров против актовете на ТП на НОИ - Велико Търново за отказ за отпускане на добавката е била отхвърлена като неоснователна. В мотивите на решението си Върховният административен съд, шесто отделение, е приел, че разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ (изм. и доп. - ДВ, бр. 29 от 2005 г.) създава право на добавка към получаваните пенсии на лицата, осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по чл. 1, т. 11. В кръга на лицата по чл. 1, т. 11 (нова - ДВ, бр. 29 от 2005 г.) попадат тези, които са били осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. В мотивите на присъда № 177 от 18.12.1963 г. по НОХД № 334 по описа за 1963 г. на Великотърновския окръжен съд, с която Александър Александров е бил осъден за приготовление да излезе от границата на страната без разрешение от надлежните органи на властта, липсват данни за извършване на престъплението против обществения ред при обстоятелства, свързани с политическите убеждения на осъденото лице. Намерението на осъдения да напусне страната е било свързано с житейски проблеми (слаби оценки в училище, подправени документи, страх от родителите). Споделеното с трети лица желание да бъде обучен за диверсант и да се върне като такъв в страната, не е било мотивирано от политически убеждения. Диверсията представлява престъпление от общ характер против държавата, както при действието на отменения Наказателен кодекс, така и на основание чл. 106 от Наказателния кодекс от 1968 г. Твърденията за незаконна репресия по политически причини не са доказани и по изискуемия ред от чл. 4, ал. 3 във вр. с чл. 9, ал. 3 от ЗПГРРЛ. Поради това Александър Александров няма качеството на репресирано лице по чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ и не е носител на правото по чл. 9, ал. 1 от същия закон. Подадената от Александров молба за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на неблагоприятното за него решение е била разгледана от Върховния административен съд, петчленен състав, който я е отхвърлил с решение № 7647 от 17.07.2007 г., постановено по адм. дело № 3795/2007 г. С решение № 164 от 23.11.2007 г. по адм. дело № 389/2007 г. на Административен съд - Велико Търново, оставено в сила с решение № 8928 22.07.2008 г. по адм. дело № 174/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, е била отхвърлена жалбата на Александър Александров срещу заповед № СА-03-07-16 от 04.06.2007 г. на областния управител на област Велико Търново за оставяне без уважение на искането му за присъждане на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Налице са данни, че със заявление вх. № 1121/27.11.2009 г. Александър Александров отново е поискал от ТП на НОИ - Велико Търново отпускане на добавка към пенсията му по чл. 9 от ЗПГРРЛ, но с разпореждане № 1121 от 27.11.2009 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Велико Търново отпускането на добавката е било отказано. Със заявление вх. № 27565 от 11.11.2011 г. Александър Александров отново е поискал да му бъде отпусната добавка към пенсията на същото фактическо и правно основание "във връзка с измененията" на закона. Разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ, на чието основание лицето претендира добавка към пенсията, не са претърпели изменения. Разпоредбите са действащи в редакциите им, обнародвани в ДВ, бр. 29 от 05.04.2005 г. Към заявлението са приложени новоиздадени документи във връзка със същата твърдяна репресивна мярка и изтърпяването на наказанието, наложено с присъда № 177 от 18.12.1963 г. по НОХД № 334/1963 г. на Великотърновския окръжен съд: писмо № 1278 от 01.09.2011 г. от Поправителен дом - гр. Бойчиновци, удостоверение № 8682 от 10.10.2011 г. и писмо № 8871 от 13.10.2011 г. на ГД "Изпълнение на наказанията". По силата на чл. 299, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК спорът, разрешен със сила на пресъдено нещо, не може да бъде пререшаван от административния орган или от съда. В разглеждания случай спорът е бил разрешен с решение № 12079 от 04.12.2006 г. по адм. дело № 6887/2006 г. на Върховния административен съд. Влезлите в сила административни актове, а именно решение № 8 от 28.01.2006 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Велико Търново и разпореждане № 609 от 22.04.2005 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване за отказ за отпускане на добавка към пенсията по чл. 9 от ЗПГРРЛ са били обжалвани пред съда, поради което не могат да бъдат изменяни или отменяни от органите, които са ги е издали. Не е допустимо и възобновяване на административното производство по реда на чл. 99 от АПК, който е приложим само по отношение на актовете, които не са били обжалвани по съдебен ред. На основание чл. 106 от АПК в случаите, когато административният акт, съответно отказът да се издаде акт, е бил оспорен пред съда, за възобновяването се прилага глава четиринадесета "Отмяна на влезли в сила съдебни актове". Като са се произнесли отново по искането на Александър Александров за отпускане на добавка към пенсията на основание чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 11 от ЗПГРРЛ, без да съобразят, че по искане на същото лице на същото фактическо и правно основание има издадени административни актове, който са били обжалвани пред съда, органите на ТП на НОИ - Велико Търново са действали при липса на материална компетентност. Оспорените в производството пред Административен съд - Велико Търново административни актове: разпореждане № 9/06.01.2012 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за отказ за отпускане на добавка по заявление вх. № 27565/11.11.2011 г. и решение № 10/23.03.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново за отхвърляне на жалбата против разпореждането по реда на чл. 117 от КСО са нищожни. На основание чл. 168, ал. 2 от АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата на Александър Александров Александров от гр. Велико Търново е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго за прогласяване нищожността на оспорените актове на основание чл. 146, т. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,