Решение № 7358 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13309/2017 г.

Решение № 7358 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13309/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Р. С., гражданин на Иран, чрез адв. Д. Радославова, САК, против решение № 5547/03.10.2017 г., постановено по адм. дело № 8210/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. К. твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател А. Р. С., се явява лично и адв. Гитева, която поддържа касационната жалба, отправила е искане за спиране на настоящото производство във връзка с дело № С-56/2017, което е образувано по преюдициално запитиване от АССГ. Съдът е оставил без уважение искането за спиране на производството по адм. д. № 13309/2017 г. по описа на Върховния административен съд до решение по дело № С-56/2017 г. на СЕС. С. представя доказателства, а по същество моли да бъде отменено обжалваното решение на основания, посочени в касационната жалба. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от ст. юриск. Г. Миланова, която оспорва жалбата, а по същество твърди, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че е правилен извода на съда, че фактът, че жалбоподателя е общувал с християни не доказва, че спрямо него е било осъществено преследване по смисъла на ЗУБ. На следващо място е изложила, че извода на съда е правилен относно доказателствената стойност на свидетелството за водно кръщене, което е представено в хода на първоинстанционното съдебно производство. Сочи се че причините, поради които жалбоподателя е напуснал родината си имат икономически характер с оглед направените от него твърдения по административното производство пред ДАБ, че неговата крайна цел е Германия. Твърди, че съдът правилно е установил, че не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Р. С., гражданин на Иран срещу решение № 13660/10.07.2017 г. на председателя на ДАБ при МС. За да стигне до този правен резултат, административният съд е счел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и е съобразен с целта на ЗУБ. Съдът е установил, че липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че в Иран жалбоподателят е бил подложен на преследване. От представените данни за това, че е общувал с християни и е изповядвал християнство не се е установило и не се е доказала тезата му, че би бил подложен на преследване, както и че смяната на религията - от мюсюлманска, в християнска е причина да бъде преследван в Иран. За удостоверяване на последното обстоятелство е представен "Свидетелство за водно кръщение", подписан с дата 23.02.2017 г. от И. К., като пастор от християнска църква "Мисията". Съдът е преценил, че доказателствената стойност на този частен документ, преценена с оглед чл. 180, чл. 181, ал. 1 ГПК. Съдът е намерил за недостатъчна да обоснове извод за "основателни опасения от преследване, основани на раса", по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В случай, че чужденецът се завърне в Иран възникването на такива опасения задължително би било свързано с демонстриране от негова страна на религиозни убеждения, различни от религията на мюсюлманите - шиити, към която е причислен С. Административния съд е достигнал до извода, че в настоящия случай не се установило по отношение на жалбоподателя да е налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. От изявленията на лицето е видно, че не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Чужденецът изрично е заявил, че не е бил арестуван в Иран, не е имал проблеми с властите и не е бил преследван с оглед етническата си принадлежност, религията си или по политически причини, съответно няма основание да се страхува от преследване, което да е основание за предоставяне на статут на бежанец. Видно от представените с административната преписка доказателства и с оглед на заявеното при проведеното интервю, лицето е напуснало страната си по произход, за да достигне крайната си цел- Германия, но е бил задържан от властите в България, поради което е подал молба за закрила тук, което пък създава убеждение, че желанието му да напусне Иран по- скоро се основава на причини от икономически характер. На следващо място административния съд е приел, че съгласно изложеното въпреки че не е необходимо кандидатът да е персонално застрашен, за да се ползва от защитата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то в колкото по-голяма степен кандидатът е в състояние да докаже, че е конкретно засегнат поради обстоятелства, свързани с личността му, толкова по-ниска степен на насилие е необходимо да бъде установена, за да му бъде предоставена закрила, и съответно колкото по-малко той е в състояние да докаже, че лично би бил обект на насилие, толкова по-голяма степен на безогледно насилие следва да бъде установена. В конкретния случай лицето е заявило, че самият той и членовете на семейството му не са били обект на насилие под каквато и да е форма. Преценени от Административния съд като лаконични са сведенията, които дава чужденецът за себе си и за семейството си, а именно, че в бежанската му история липсвала конкретика относно живота в страната му по произход преди и след въоръжения конфликт, не дава информация относно родния му град и близките му, въпреки посвещението му в християнската религия чужденецът се е затруднил да посочи основополагащи характеристики на християнската религия. Съгласно чл. 13 от ЗУБ изложеното следва да се вземе предвид при преценка на обстоятелствата, които представляват основания за предоставяне на закрила. Настоящият състав на Върховния административен съд, състав на четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - С. град. О. АССГ е заключил, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и е съобразен с целта на ЗУБ. Съдът е разгледал доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон. Съдебното решение е постановено след обсъждане на бежанската история на жалбоподателя С. и на релевантния за предоставяне на бежански и/или хуманитарен статут - въпрос за сигурност на страната на произход. Обосновано с установените факти и обстоятелства, административният съд е приел, че не са налице предвидените в чл. 8 от ЗУБ, респективно в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ материално-правни предпоставки за предоставяне статут на бежанец или на хуманитарен статут. В обясненията си чужденецът твърди, че е изповядвал християнството, но не е имал лично проблеми по повод това и не му е оказвано насилие в държавата си по произход. Обясненията му не обосновават и извод, че той е бил изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен конфликт /чл. 9/. При постановяване на съдебното решение са преценени всички относими факти, свързани както с личното положение на молителя, така и с държавата Иран. В тази връзка е съобразена информацията за сигурността и актуалната обстановка в страната - военна, обществено-политическа и икономическа, съдържаща се в справка на Дирекция "Международна дейност", като основателно е прието, че наличието на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ не е завишено. По делото не се сочат доказателства за нарушаване правата на жалбоподателят по чл. 76в, ал. 1 от ЗУБ, като липсват данни той да е потърсил съдействие или помощ от страна на Върховния комисар на ООН за бежанците и на други правителствени или неправителствени организации. При издаване на съдебното решение първоинстанционният съд не е допуснал логически грешки, нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което решението се явява правилно и законосъобразно. Друг довод, изложен от жалбоподателя чрез адв. Д. Р. в жалбата е, че чужденецът би бил преследван, ако се върне в родината си поради промяна на религията му в християнска. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателят представя пред касационната инстанция справка за актуалната ситуация в И. Р. И., изготвена от "Център за правна помощ - глас в България". По делото липсват данни, че чужденецът действително е променил религията си в резултат на негова дълбока убеденост и осъзната решимост. В този смисъл само и единствено представеното свидетелство за водно кръщение подписано от пастор И. К., не доказват действителна промяна в религиозната му принадлежност, още повече, че свидетелството за кръщение е от 23.02.2017 г., а на проведеното на 25.01.2017 г. с чужденеца интервю, същият се определя като мюсюлманин - шиит, но е бил подал молба в българска църква за приемане на християнството. Състоянието на религиозните свободи в И. Р. И., както и изведения извод за нетолерантното отношение към изповядването на християнството, съгласно справката, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на чужденеца, ако не се установи, че той е напуснал държавата по произход поради основателен страх от преследване. В настоящия случай обаче жалбоподателят не е предоставил информация, от която да се направи заключение за осъществена по отношение на него сериозна, будеща основателен страх, репресия, както и за съществуването на реална опасност от тежки посегателства. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение