Решение № 7671 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4758/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на здравеопазването, чрез процесуалния му представител юрк. Цветкова, против решение 1182 от 22.02.2024г., постановено по адм. д. 6034/2023г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменена заповед РД 15 726 от 09.06.2023г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на М. М. А., заемащ длъжност началник отдел на отдел Център за споделени услуги , Дирекция Човешки ресурси при Министерство на здравеопазването, считано от 09.06.2023г., поради съкращаване на длъжността. С решението Министерство на здравеопазването е осъдено да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за материална незаконосъобразност на заповедта, поради липса на реално съкращение на длъжността. Напротив навежда съображения, че поради неправилно тълкуване на правните норми и съдебната практика, съставът на АССГ е достигнал до неправилно решение. Навежда съображения за това, че след приемане на новото длъжностно разписание от 09.06.2023г. са били налице предпоставките по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл., а именно заеманата от жалбоподателя длъжност е престанала да съществува като нормативно определена позиция, тъй като с това длъжностно разписание двата отдела, съществували в дирекция Човешки ресурси , на единия от които жалбоподателят е бил началник са престанали да съществуват, както и поради това, че от доказателствата, включително приетата по делото съдебна експертиза е установено, че длъжността не съществува и като система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта. Претендира разноски. Ответникът М. М. А., чрез процесуалния си представител адв.Нейкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, адресат на оспореното съдебно решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаването - в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията за форма с посочени фактически и правни основания за издаването й, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът принципно е приел, че за да е налице реално съкращаване на длъжността е необходимо да са налице комулативно дадени следните две предпоставки: длъжността да не фигурира като наименование, нормативно определена позиция, в щатното разписание и като съвкупност от функции, задачи и задължения, утвърдени в длъжностна характеристика. Посочил е и че реорганизацията и вътрешното преструктуриране в отдели и дирекции е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаване и не подлежи на контрол за законосъобразност, като упражняването на тези правомощия следва да е добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквато е постигането на ефективно и ефикасно функциониране на администрацията, посредством оптимизиране на дейността й. От фактическа страна е установил, че със заповед РД 15 724 от 09.06.2023г. на министъра на здравеопазването е утвърдено ново длъжностно разписание, с което са закрити отдел Център за споделени услуги , на който началник е бил жалбоподателят, и отдел Човешки ресурси в дирекция Човешки ресурси и да трансформирани длъжностите началник отдел съответно в длъжностите главен юрисконсулт , заемана по служебно правоотношение и главен специалист , заемана по трудово правоотношение. Приел е обаче, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като не съответства на посочените изисквания, като е посочил, че е недопустимо прилагането на чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл при запазване, респективно увеличаване на щатните длъжности от посочения вид. Приел е, че при осъществяване на реорганизация в рамките на оперативната самостоятелност на органа, следва да се спазва принципа на чл. 6 АПК, като следва да бъдат изложени мотиви в рамките на самостоятелността кои длъжности се запазват и кои се съкращават, каквито в настоящия случай не са изложени. Приел е, че от доказателствата, включително приетата по делото експертиза е установено, че липсва цялостно преминаване на системата от функции и задължения, характерни за длъжността заемана от жалбоподателя към някоя от съществуващите към 09.06.2023г. длъжности в дирекция Човешки ресурси . Приел е обаче, че в Устройствения правилник на МЗ, действащ към 09.06.2023г. в компетенциите на дирекция Човешки ресурси е било предвидено изпълняването на функции по споделени услуги, като е посочил, че тези задължения и правомощия са отпаднали с изменението на правилника от ДВ бр. 85/20.10.2023г. В тази връзка е приел, че в случая закриването на отделите в дирекция Човешки ресурси и в частност отдела Център за споделени услуги не съответства на основанието по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл, тъй като от действалия Устройствен правилник на МЗ към дата 09.06.2023г. не следва такова заличаване на самостоятелните функции на двата отдела. Приел е и че последвалото изменение на правилника от м. октомври 2023г., с което са отпаднали тези функции е неотносима към настоящия случай, тъй като законосъобразността на административния акт съобразно чл. 142 ал. 1 АПК се преценява с оглед на действалата към момента на издаването му нормативна уредба. По тези съображения е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е неправилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДСл орган, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неправилен и в противоречие със закона е изводът на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради това, че не съответства на материалноправните норми и целта на закона. Неправилно съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл. по следващите съображения За да бъде съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика вече да не съществува. В случая от събраните в хода на производството доказателства, включително приетата по делото експертиза, се установява наличието на тези две предпоставки. Налице е първата законова предпоставка, а именно длъжността, на която е бил назначен М. А. началник отдел Център за споделени услуги към дирекция Човешки ресурси не съществува вече като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на Министерство на здравеопазването съгласно заповед РД 15 724 от 09.06.2023г. на министъра на здравеопазването, като щатната бройка за началник отдел е трансформирана в такава за главен юрисконсулт . Поради това се установява първата хипотеза на първата предпоставка, а именно длъжността вече не фигурира като наименование и нормативно определена позиция, а не във втората хипотеза, тъй като се установява, че общата численост на дирекция Човешки ресурси е запазена на 15 бройки. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че е налице и втората предпоставка, за да се приеме наличието на основанието по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСЛ, а именно длъжността, заемана от жалбоподателя пред първата инстанция като съвкупност от функции, задължения и изисквания, съгласно длъжностната характеристика да не съществува вече. Наличието на тези две предпоставки са условие за наличие на правното основания по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл. Правилно съдът е посочил, че реорганизацията и вътрешното преструктуриране на отдели и дирекции, каквото е направено в случая, е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган по назначаването и не подлежи на контрол за законосъобразност. В случая предмет на контрол е имал ли е съответния административен орган право да действа в рамките на оперативната си самостоятелност. В случая правилно съдът е установил, че към датата 09.06.2023г. в правомощията и функциите на дирекция Човешки ресурси по Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването е предвидено, че дирекцията Човешки ресурси изпълнява функциите на звено по осъществяването на споделени услуги в системата на здравеопазването, като тези вменени функции на дирекцията са отпаднали с изменение на Устройствения правилник на МЗ от ДВ бр. 85 от 20.10.2023г. Това обаче не е основание да се приеме, че към датата на издаване на оспорената заповед не е заличена като нормативна позиция длъжността, както и че не са отпаднали тези функции. Това е така, тъй като посочените функции общо на звено по осъществяване на споделени услуги са възложени с правилника на дирекцията, а не на нормативно определен такъв отдел, както и поради това, че е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган да определи в рамките на тази дирекция в какъв обем такива функции ще се осъществяват. В случая от доказателства се установява, че тези функции, които са били въведени с длъжностната характеристика за длъжността на жалбоподателя, като съвкупност от задължения и задачи, не са възпроизведени в новите длъжностни характеристики и неговата длъжност, включително с управленските функции като система от функции, задължения и изисквания не съществува към момента на издаване на заповедта. Най накрая неправилен е извода на съда за това, че оспорената заповед е издадена в противоречие с чл. 6 АПК и при превратно упражняване на власт. Действително със заповед на министъра на здравеопазването от 09.06.2023г. е променено щатното и длъжностното разписание, като предходното такова е от 05.06.2023г., в което длъжността на жалбоподателя съществува. В случая обаче от доказателствата се установява, че тази промяна в щатните разписание е направена в резултат на смяна на министъра на здравеопазването, поради и което в случая не може да бъде обоснован извод, че промяната в структурата е извършена с оглед на личността на жалбоподателя, а напротив навежда на извод на промяна с оглед на промяна във визията за управлението. Предвид изложеното е неправилен извода на съда, че не са налице предпоставките, за да бъде изпълнен съставът на чл. 106 ал. 1 т. 2 от ЗДСл. Напротив предвид изложените съображения настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл и при спазването на целта на закона. Като е достигнал до обратен извод, съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта на министъра на здравеопазването. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски, които следва да бъдат присъдени в размер на заплатената държавна такса и на основание чл. 143 ал. 3 АПК в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Искането на ответника по касация М. А. като неоснователно с оглед изхода на делото не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,