Решение № 12537 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7120/2021 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ Света София ЕООД против решение 2516 / 15.04.2021 г. по адм. дело 11997 / 2020 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 356 от Национален рамков договор за медицински дейности (НРД за МД) 2020 2022 г. и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен и се претендират разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба управителят на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е обсъдил всички фактически обстоятелства, обосноваващи направените изводи по спора като преценката им е в рамките на чл. 168, ал. 1 от АПК и е извършена съобразно критериите за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Не са налице пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 2516 / 15.04.2021 г. по адм. дело 11997 / 2020 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение Света София ЕООД против писмена покана РД-25ПП-232 / 31.10.2020 г. издадена от управителя на НЗОК, в частта в която под съответно означените т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 по отношение на лечението на пет здравноосигурени лица е прието, че не е спазено изискването на чл. 356 от НРД РД-НС-01-4 / 23.12.2019 г. за МД 2020 2022 г. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. За да постанови този резултат, съдът е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, ценил е с оглед всички обстоятелства по спора, приетото по делото заключение на назначената съдебно-медицинска експертиза и правилно е приел, че не са налице основания по чл. 146 АПК Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед РД-25-419 / 15.09.2020 г. управителят на НЗОК е разпоредил да бъде извършена проверка на "УМБАЛ Света София" ЕООД по изпълнение на индивидуален договор (ИД) 22-2441 / 26.02.2020 г. за оказване на болнична помощ (БП). Констатациите от проверката са били материализирани в протокол РД-25-419-1 / 07.10.2020 г. Протокол за неоснователно получени суми РД-25-419-2 / 07.10.2020 г. е бил съставен от лицата извършили проверката на основание чл. 76а, ал. 2 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО). С писмена покана РД-25ПП-232 / 31.10.2020 г. управителя на НЗОК разпоредил лечебното заведение да възстанови сумата от 9 484.00 лева, неоснователно получена сума от хоспитализацията на пет здравно осигурени лица (ЗОЛ). Съгласно т. 3 от заповед по контрол на изпълнението на договорите за лечебно заведение за оказване на болнична медицинска помощ (БМП), при проверката е било установено, че ЗОЛ е било хоспитализирано с история на заболяването (ИЗ) 208 на 07.01.2020 г. и дехоспитализирано на 10.01.2020 г. по клинична пътека (КП) 73.1 с основна диагноза [диагноза]. [диагноза]. Констатирано е, че пациентката е постъпила за оперативно лечение по КП 175 с ИЗ 391 на същия ден. В т. 4 при проверката е било установено, че ЗОЛ е било хоспитализирано с ИЗ 4064 на 16.04.2020 г. и дехоспитализирано на 21.04.2020 г. по КП 73.1 с основна диагноза [диагноза]. [диагноза]. Била е извършена втора хоспитализация по спешност на 21.01.2020 г. по КП 175. Необходимостта от оперативно лечение е била налице още при хоспитализацията с ИЗ 4064 по КП 73.1. В т. 5 при проверката е било установено, че ЗОЛ е било хоспитализирано с ИЗ 1667 на 07.02.2020 г. и дехоспитализирано на 10.02.2020 г. по КП 74 с основна диагноза [диагноза]. [диагноза]. [диагноза] с код по МКБ 10 К80.0. Била е извършена втора планова хоспитализация на 10.02.2020 г. с ИЗ 1788 по КП 175. Констатирано е, че пациентът е бил преценен за оперативно лечение в планов порядък. В т. 6 при проверката е било установено, че ЗОЛ е било хоспитализирано с ИЗ 293 на 08.01.2020 г. и дехоспитализирано на 13.01.2020 г. по КП 74 с основна диагноза [диагноза] с код по МКБ 10 К80.1. Пациентът е бил насочен за хирургично лечение, като е била извършена втора планова хоспитализация на 13.01.2020 г. с ИЗ 504 по КП 195. Доказано е, че основната диагноза по КП 74, индикира извършването на оперативно лечение, отразено в хоспитализацията на пациента по КП 195 с ИЗ 504. В т. 7 от заповед по контрол на изпълнението на договорите за лечебно заведение за оказване на БМП, при проверката е било установено, че ЗОЛ е било хоспитализирано с ИЗ 6529 на 17.06.2020 г. и дехоспитализирано на 22.06.2020 г. по КП 74 с основна диагноза [диагноза] с код по МКБ 10 К81.0. Пациентът е бил спешно хоспитализиран с ИЗ 6685 по КП 186 с основна диагноза [диагноза] на 22.06.2020 г. Доказано е, че основната диагноза по КП 74, индикира извършването на оперативно лечение, отразено в хоспитализацията на пациента по КП 186 с ИЗ 6685. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неточно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 356 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 г., сключен между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 г. при постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение, на изпълнителя на болнична помощ се заплаща само хирургичната КП. В случая са налице материалноправните предпоставки, визирани в цитираната норма - предвид доказаната диагноза в хода на лечението на пациентите с ИЗ 208, ИЗ 4046, по КП 73.1, ИЗ 1667, ИЗ 293 и ИЗ 6529 по КП 74. При първите два случая е било задължително хирургичното лечение. По отношение на третия случай, при съмнения за прогресиране на възпалителния процес, след процеждане на лечение е било нужно приемане в хирургично отделение и провеждане на оперативно лечение. В четвъртия случай на хоспитализация на ЗОЛ е установено, че при стихване на възпалителния процес на пациента е бил насочен към планово оперативно лечение. Последният случай се е касаел за две фази на заболяването, като се е наложило отделно лечение при първата и втората хоспитализация. По делото е била назначена съдебно-медицинска експертиза, въз основа на която и на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че при петимата пациенти са налице заболявания, които налагат лечение по различни КП, терапевтични или оперативни. Безспорно установено е, че те са хоспитализирани за оперативно лечение в деня на дехоспитализацията при завършена предходна КП. Разпоредбата на чл. 356 от НРД за МД 2020 2022 г. има за цел да не се заплащат медицински дейности, които са в нарушение на правилата на медицинската технология на лечение каквито са клиничните пътеки. По тези съображения сумите за проведеното терапевтично лечение по петте клинични пътеки, при първата хоспитализация, в общ размер на 9 484.00 лева, са неоснователно получени. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции на касатора не следва да бъде уважена, а ответникът не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение