Решение № 13075 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1655/2012 г.

Решение № 13075 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1655/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Лукойл - България Бункер" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Тодор Александров" № 42, подадена чрез процесуалния му представител адв. Петров, срещу решение № 3938/12.08.2011 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 3377/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 115/24.03.2011 г. на директора на Агенция Митници, потвърждаващо решение № Л 47-0495/13.01.2011 г. на и. д. началника на Митница Столична за възстановяване на акциз в обжалваната му част. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че жалбоподателят е заплатил акциза за изнесените количества гориво по трите процесни митнически декларации за износ на лицензирания складодържател "Лукойл - България" ЕООД по фактура № 7000165114/8.11.09 г. и АДД № 5500031018/8.11.09 г., издадени от същото дружество. Неправилен е изводът на съда, че акцизът е заплатен за гориво, което не е изнесено, тъй като то е с друг код. Определяща за индивидуализацията на партидата е фирмената техническа документация, която съответства на спесификацията на изнесеното гориво. Този факт се потвърждава от експертизата, извършена от специализираната лаборатория "Сейтбол - България" ЕООД и митническата лабораторна експертиза. Изпълнени са и двете кумулативни изисквания на чл. 26, ал. 1 от ЗАДС и чл. 24, ал. 2 от ППЗАДС за възстановяване на акциза - същият е платен и изнасянето на стоката е осъществено. Претендира се отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на директора на Агенция Митници. Ответникът по касационната жалба - директорът на Агенция Митници оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Станков. Претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна с всички законови последици. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № 115/24.03.2011 г. на директора на Агенция Митници, потвърждаващо решение № Л47-0495/13.01.2011 г. на и. д. началника на Митница Столична за възстановяване на акциз в обжалваната му част, в която е отказано възстановяване на акциз в общ размер 47 647.80 лв. за 79 413 л. гориво - газьол за извънпътна техника. От фактическа страна по делото е установено следното: С митническа декларация /МД/ за износ № 10ВG004208А0000850 от 7.08.2010 г. е изнесено гориво 10 004 л., описано с код по КН 27101941 с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.05 %. С МД № 10ВG004208А0000885 от 14.08.2010 г. е изнесено гориво 59 509 л., описано с код по КН 27101941 с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.05 %. С МД № 10ВG004208А0000909 от 18.08.2010 г. е изнесено гориво 9 900 л., описано с код по КН 27101941 с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.05 %. "Лукойл - България Бункер" ЕООД е закупило гориво за извънпътна техника от "Лукойл - Нефтохим Бургас" АД по фактура № 70251 от 3.11.09 г. Задължението за начисляване на акциз е възникнало при заявката за бункероване по фактура № 7000165114 от 8.11.09 г. с издател "Лукойл - България" ЕООД. Издаден е АДД № 5500031018/8.11.09 г. и е начислен акциз с код по КН 27101945. Акцизът е начислен при напускане от данъчния склад на горивото, собственост на дружеството - жалбоподател, което се съхранява по договор за влагане в Петролна база Русе. Същата е лицензиран данъчен склад на "Лукойл - България" ЕООД. Дължимият акциз е деклариран и заплатен от "Лукойл - България" ЕООД за "газьол за извънпътна техника" с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0.05 %, но непревишаващо 0.2 % с код по КН 27101945. Митническият орган е приел, че няма доказателства, установяващи внасяне на акциз за изнесеното гориво с код по КН 27101941, поради което не е налице основанието на чл. 26 от ЗАДС за възстановяване. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че е безспорно установено плащане на акциз за енергийни продукти, но с код по КН 27101945, а предмет на износа са такива с код по КН 27101941. Не са представени доказателства, установяващи по категоричен начин идентичност на енергийните продукти, за които е платен акцизът и тези, които са изнесени. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за допусната техническа грешка, поради възприетата практика за материална отчетност в данъчния склад. За жалбоподателя е била налице възможността да извърши корекция на тарифния номер по реда на чл. 71 и чл. 72 от ЗМ. По аргумент на чл. 126б, ал. 1 от ППЗМ удостоверените с документа данни се приемат за точни. Приет е за правилен и законосъобразен изводът на митническия орган, че не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 1 от ЗАДС и чл. 24, ал. 2 от ППЗАДС за възстановяване на платения акциз. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, намира за неправилен изводът на съда за липсата на доказателства, установяващи идентичност на закупеното от жалбоподателя от "Лукойл - Нефтохим Бургас" АД по фактура № 70251 от 3.11.09 г., съхранявано по договор за влагане в Петролна база Русе, представляваща лицензиран данъчен склад на "Лукойл - БЪЛГАРИЯ" ЕООД, за което е възникнало задължение за начисляване на акциз при заявката за бункероване по фактура № 7000165114 от 8.11.09 г. и АДД № 5500031018/8.11.09 г. с издател "Лукойл - България" ЕООД и изнесеното с процесните три МД за износ. Според представената по делото фирмена техническа спесификация на "Лукойл - Нефтохим Бургас" АД продаденото гориво е с норма на съдържание на сяра до 0.09 %. За същото е изготвен отчет за изпитване и декларация за съответствие на качеството на течните горива № 398/2.11.09 г. след проведено изпитване в специализираната лаборатория "Сейтбол - България" ЕООД - гр. Бургас. Представена е митническа лабораторна експертиза по заявки № № 06 и 09 от 23.11.09 г. за изпитване на стоката, описана в декларация за съответствие на качеството на течните горива № 398/2.11.09 г. във връзка тарифното класиране на стоката. Видно от експертизата, пробите са взети от МТ "Нефтяник 1". Представен е протокол за маркиране от 12.03.2010 г. за маркиране на газьол - извънпътна техника, натоварен на МТ "Нефтяник 1", цитиран в МД за износ. Според заключението на същата, пробата представлява тежко масло, газьол с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.05 %. С оглед на така представените документи следва да се приеме за установено, че както закупеното от "Лукойл - Нефтохим Бургас" АД, съответно складирано в данъчния склад, така и изнесеното гориво, е със съдържание на сяра, непревишаващо 0.05 %. Основателен е доводът на касатора, че горивата с тарифен код по КН 27101941 имат една и съща акцизна ставка, както тези с тарифен код по КН 27101945 - 600 лв. за 1000 л. и внесеният акциз е в нормативно определения размер. При извършените проверки в хода на административното производство не са констатирани несъответствия по отношение на количеството закупено, съответно съхранявано гориво и изнесеното такова. Не са налице данни и за друго закупено, съответно съхранявано в данъчния склад гориво, извън това от "Лукойл - Нефтохим Бургас" АД по фактура № 70251 от 3.11.09 г., което да е възможно да бъде да бъде изведено от лицензирания данъчен склад и изнесено с МД за износ. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че акцизът е внесен за горивото, което е било закупено, респ. съхранявано, а след това предмет на износ с процесните МД, като разликата в посочените тарифни кодове в МД и АДД № 5500031018/8.11.09 г. с издател "Лукойл - България" ЕООД може да бъде възприета като такава от техническо естество без да обуславя извод за различие на стоките. В този смисъл са и решение № 2922/28.02.2012 г. по адм. д. № 12536/2011, решение № 2926/28.02.2012 г. по адм. д. № 12790/2011 г., решение № 7449/28.05.2012 г. по адм. д. № 12693/2011 г. на ВАС, осмо отд. Предвид така изложените съображения решението на АССГ на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК следва да се отмени като неправилно и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на директора на Агенция Митници. При този изход на спора разноски на жалбоподателя за двете съдебни производства не следва да се присъждат, тъй като няма заявено такова искане и съответно - представени доказателства, които да ги установяват. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,