Решение № 11405 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3320/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), с ново наименование Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) - §6, ал. 1, § 7, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията срещу Решение 509/30.01.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 8428/2022 г. С обжалваното решение е отменена Заповед ДС-218/22.02.2022 г. на председателя на КПКОНПИ, с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), е прекратено служебното правоотношение със Ю. Ангелов, считано от 23.08.2022 г. и КПКОНПИ е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че към момента на издаване на заповедта са изпълнени предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. намалена е числеността, предвидена за изпълнение на длъжността юрисконсулт в отдел Правен, дирекция АПИО и при запазване на общата численост на цялостната структура е увеличена числеността за изпълнението на друга длъжност главен юрисконсулт в отдел Правен, дирекция АПИО. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е тълкувал приложимата материалноправна норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Твърди, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е разпределил доказателствената тежест и не му е указал да ангажира доказателства, че наличието на свободни бройки за длъжността главен юрисконсулт е от съществено значение за решаване на делото. Сочи, че ако са му били дадени такива указания, то е нямало да бъде лишен от възможността да представи доказателства за опитите на административния орган да назначи служители на тази длъжност. За неоснователни счита и мотивите на съда, че е налице злоупотреба с право. Сочи, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и при допускане на съдебната експертиза, тъй като в закрито заседание се е произнесъл с определение, с което формулирал задача извън предметния обхват на поисканата от жалбоподателя и без да даде възможност на насрещната страна да изрази становище или да постави задачи. Твърди, че изводите на съда, че има пълно съвпадение на основните цели на длъжностите, пълно съвпадение в областите на дейност и в преките задължения на трите длъжности, не присъстват в заключението на вещото лице. Излага подробни съображения, че първоинстанционното решение е необосновано поради противоречие в изложените от съда мотиви, което е резултат от формално-невалидни и непоследователни заключения, които не са логически следствия от приетите за установени по делото факти. Оспорва изводите на съда, за противоречие на заповедта с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Димитрова, юрк. Раева и юрк. Вуков. Ответникът по касация Ю. Ангелов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представляващия ответника адвокат претендира присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представя списък на разноските. Ответникът се представлява от адв. Вучков. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: Със Заповед ДС-209/31.07.2020 г. на председателя на КПКОНПИ Ю. Ангелов е назначен на длъжност юрисконсулт в отдел Правен на дирекция АПИО в КПКОНПИ, считано от 03.08.2020 г. Съгласно длъжностното разписание на КПКОНПИ, в сила от 08.08.2022 г., в дирекция АПИО има отдел Правен с 4 щатни бройки за длъжността главен юрисконсулт, 3 щатни бройки за длъжността старши юрисконсулт и 3 щатни бройки за длъжността юрисконсулт. В другите отдели на същата дирекция няма длъжности главен юрисконсулт и юрисконсулт. Според поименното длъжностно разписание, в сила от 08.08.2022 г., в отдел Правен на дирекция АПИО има три вакантни позиции за длъжността главен юрисконсулт, а длъжностите старши юрисконсулт и юрисконсулт са изцяло заети. Със Заповед РД-06-565/18.08.2022 г. на председателя на КПКОНПИ е утвърдено, считано от 23.08.2022 г., ново длъжностно разписание в Комисията, според което две щатни бройки за длъжността юрисконсулт и за длъжността младши юрисконсулт в отдел Правен на дирекция АПИО се трансформират в длъжности главен юрисконсулт. Промените в длъжностното разписание са мотивирани с Доклад ЦУ-01-9359/18.08.2022 г. на главния секретар на КПКОНПИ, според който директорът на дирекция АПИО е направил предложение с Доклад ЦУ-01-9358/18.08.2022 г. за извършване на трансформация на една щатна бройка за длъжността юрисконсулт и една щатна бройка за длъжността младши експерт в две нови щатни бройки за длъжността главен юрисконсулт. Промяната е мотивирана с необходимостта от назначаване на главни юрисконсулти с висока експертиза и професионален опит с оглед обезпечаване на длъжностите в отдел Правен свързани с осъществяване на процесуално представителство, изготвяне на становища и разработване на предложения за решаване на правни проблеми по конкретно възникнали казуси. Според длъжностното разписание на КПКОНПИ, в сила от 23.08.2022 г., в отдел Правен на дирекция АПИО има 6 щатни бройки за длъжността главен юрисконсулт, 3 щатни бройки за длъжността старши юрисконсулт и 2 щатни бройки за длъжността юрисконсулт. Според това длъжностно разписание 5 от позициите за длъжността главен юрисконсулт са вакантни. С оспорената Заповед ДС-218/22.02.2022 г. на председателя на КПКОНПИ, считано от 23.08.2022 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Ю. Ангелов. Съдът е установил, че в копието на заповедта връчено на г-н Ангелов е допусната техническа грешка, при изписване на месеца на нейното издаване вместо 08 е записано 02. Съдът е приел за безспорно, че независимо, че тази фактическа грешка не е поправена, заповедта е издадена през месец август 2022 г. От Заповед РД-06-544/11.08.2022 г. на председателя на КПКОНПИ е установено, че длъжността главен юрисконсулт в отдел Правен изисква притежаването на достъп до класифицирана информация на ниво Секретно. Такова ниво на достъп е необходимо и за длъжностите главен юрисконсулт, старши юрисконсулт и юрисконсулт в отдел Производства по конфликт на интереси, дирекция Конфликт на интереси, както и за длъжността юрисконсулт в отдел Процесуално представителство към дирекция Конфликт на интереси. Ю. Ангелов не притежава достъп до класифицирана информация на ниво Секретно. По делото като доказателства са представени длъжностни характеристики за длъжността юрисконсулт, връчена на Ю. Ангелов, и тези за длъжностите главен юрисконсулт преди 23.08.2022 г., старши юрисконсулт преди 23.08.2022 г. и главен юрисконсулт в дирекция АПИО след 23.08.2022 г. В хода на съдебното следствие съдът е изслушал и приел съдебна експертиза (СЕ), която е кредитирал като компетентно изготвена и съответстваща на писмените доказателства по делото. От СЕ е установено, че има незначителни разлики във функциите и задълженията на длъжността юрисконсулт преди 23.08.2022 г. сравнени с тези за длъжностите старши юрисконсулт и главен юрисконсулт в дирекция АПИО след 23.08.2022 г. Установено е, че има разлики относно изискванията за заемане на длъжностите, тъй като за длъжността юрисконсулт липсва изискване за професионален опит, докато за длъжността старши юрисконсулт изискването е за 2 години професионален опит, а за длъжността главен юрисконсулт 4 години професионален опит. За безспорно съдът е приел, че Ю. Ангелов не притежава изискуемият за длъжността главен юрисконсулт 4 години професионален стаж, както и достъп до класифицирана информация на ниво Секретно. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на административния акт, без допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че спорът е материлноправен относно наличието на реално съкращаване на длъжността. В тази връзка е изложил съображения, че към 23.08.2022 г. е налице намаляване на щатните бройки за длъжността юрисконсулт и увеличаване на щатните бройки за длъжността главен юрисконсулт в отдел Правен на дирекция АПИО. Приел е, че намаляването на щатните бройки за дадена длъжност, която продължава да съществува като нормативно определена позиция и след съкращаване на щата, представлява съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съкращаването извършено чрез намаляване на щатните бройки за определена длъжност е насочено към оптимизиране на работата на съответната администрация и има за цел служебните дейности, функции и задължения да се изпълняват от по-малък брой служители. Посочил е, че извършването на промени в числеността на една административна структура е в правомощията на органа по назначаване, за което той разполага с оперативна самостоятелност. Необходимостта от тази промяна следва да е мотивирана, за да се прецени дали действително е необходима. След извършване на анализ на представените доклади от 18.03.2022 г., Заповед РД-06-544/11.08.2022 г., сравнение между длъжностите характеристики за длъжностите юрисконсулт, старши юрисконсулт и главен юрисконсулт и позовавайки се на приетата СЕ, решаващият съд е приел, че установената идентичност и близко сходство между функциите и задълженията на длъжностите юрисконсулт, старши юрисконсулт и главен юрисконсулт в отдел Правен, дирекция АПИО съответства на нормативното изискване на чл. 7, ал. 9 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Налице е разлика в изискванията за заемане на трите длъжности, утвърдени с длъжностните характеристики по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Приел е, че длъжностите не са еднакви. Разликата в изискванията за заемане на трите длъжности, придават легитимност на целта на изменението на щатното разписание назначаване на главни юрисконсулти с висока експертиза и професионален опит с оглед обезпечаване на длъжностите в отдел Правен, свързани с осъществяването на процесуално представителство, изготвяне на становища и разработването на предложения за решаване на правни проблеми по конкретно възникнали казуси. Независимо от това съдът е приел, че предприетото съкращаване не е съответно на целта на реорганизацията на администрацията по смисъла на чл. 145, т. 5, във връзка с чл. 6 АПК. В тази връзка е изложил съображения, че и преди и след процесното съкращение отдел Правен, дирекция АПИО е осъществявал дейността си при наличието на вакантни позиции за длъжността главен юрисконсулт. Това, както и наличието на вакантни длъжности за юрисконсулт в други дирекции на КПКОНПИ, съдът е приел, че води до извод, че съкращаването конкретно на заетата от жалбоподателя длъжност, вместо на вакантните идентични длъжности, представлява злоупотреба с право. Целено е съкращаване на конкретен служител, а не реорганизация на администрацията, извършена с цел оптимизиране на нейната дейност. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. При правилно установени факти съдът е достигнал до правилния извод, че в случая е налице отменителното основание по чл. 146, т. 5 АПК противоречие на оспорваната заповед с целта на закона. Изводите на съда са направени въз основа на пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, същите са логични и последователни и водят до извода, до който е достигнал, за да отмени оспорваната заповед. Решението не е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Доводите на касатора за обратното са неоснователни. Всички факти са правилно възприети от съда и това възприемане отговаря на събраните доказателства. Правните изводи кореспондират с реално доказаните факти. Съдът ясно и категорично, след задълбочен анализ на доказателствения материал, е достигнал до извода за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Към мотивите на решаващият съд настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и не следва да ги преповтаря. Противно на изложеното в касационната жалба решаващият съд, не е приел, че оспорената заповед е издадена при липсата на осъществени изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 АПК. Напротив съдът е приел, че предвид намаляването на щатните бройки за длъжността юрисконсулт, считано от 23.08.2022 г. и различните изисквания за заемане на длъжностите юрисконсулт, старши юрисконсулт и главен юрисконсулт, макар и при наличие на установена идентичност и близко сходство между функциите и задълженията на трите длъжности в отдел Правен, дирекция АПИО, е налице реално съкращаване. Съдът е отменил заповедта поради противоречието ѝ с целта на закона. Процесната заповед е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на чл. 6, ал. 1 АПК. Този принцип задължава административния орган да упражнява правомощията си добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел. Реорганизацията и вътрешното преструктуриране в отдели и дирекции е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и съответно не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но правото на органа по назначаване на оперативна самостоятелност не е абсолютно и самоцелно. Органът по назначаването е задължен да упражнява правомощията си добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквито са постигане на ефективно и ефикасно функциониране на администрацията, посредством оптимизиране на дейността ѝ. В този смисъл Решение 5550 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. 1033/2021 г. Извършената трансформация на една щатна бройка за длъжността юрисконсулт - тази заемана от жалбоподателя (сега ответник по касация) не е в съответствие на целите на закона и принципа за стабилитет на служебното правоотношение. Касационния жалбоподател, който е бил ответник в първоинстанционното производство, не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал по безспорен начин, че при извършеното съкращаване е спазена и целта на закона. Правилно решаващият съд е посочил, че недоказването на действителната необходимост от извършената реорганизация на администрацията, насочена към оптимизиране на дейността ѝ, при наличие на вакантни бройки за идентични длъжности, сочи че съкращаването е извършено самоцелно, тъй като дейността на административната единица продължава да се осъществява от увеличен брой служители на длъжност главен юрисконсулт при реална липса на такива и преди процесното съкращаване, поради наличието на незаети длъжности в същия отдел. Нещо повече, видно от представеното пред настоящата инстанция Поименно разписание на длъжностите на отдел Правен, в сила от 14.02.2023 г., в отдела продължава да има вакантни длъжности за длъжността главен юрисконсулт 2 щатни бройки, а две щатни бройки за заети по съвместителство. Представените доказателства за обявени конкурси не променят горните изводи. Поради таза причина не е съществено нарушение, както счита касаторът, неуказването му от страна на съда, че наличието са свободни бройки за длъжността главен юрисконсулт е от съществено значение за решаване на делото. Съдът не е допуснал съществено нарушение при допускането на СЕ, противно на становището на касатора. Поставената от съда задача е относима към правния спор и за отговора на поставения въпрос са необходими специални знания. В съответствие с чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК съдът може и служебно да назначи вещо лице. Процесуален представител на ответника е присъствал на заседанието, в което жалбоподателят е поискал допускане на съдебно счетоводна експертиза, като формулираната задача има за цел изясняване на същите относими към спора факти, както и задачата формулирана от съда. Съдът е прецизирал поставената задача в определението си от 24.10.2022 г. Видно от отразеното в протокола от проведеното на 20.10.2022 г. открито съдебно заседание, процесуален представител на ответника е възразил по искането за допускане на експертиза, с мотиви, че предвид представените доказателства такава не била необходима. Не са формулирани задачи към експертизата. В протокола е отразено, защо съдът е счел, че е необходимо допускането на поисканата експертиза предвид наведените доводи от страните в съдебното заседание за наличие, респ. липса на преминаване на функции от закритата длъжност на жалбоподателя в новооткритата длъжност на главен юрисконсулт. Правото на защита на ответната страна не е нарушено и съдът не е създал неравнопоставеност между страните, както се твърди в касационната жалба. Съдът е обявил, че по искането за допускане на съдебна експертиза ще се произнесе в закрито заседание, в срока за изготвяне на протокола за съдебното заседание, което е и направил. Правилни са изводите на АССГ, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция ответникът по касация се представлява от адвокат, като в договора за правна помощ на лист 50 от делото, е посочено, че представителството е безплатно на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Предвид изхода на спора са налице предпоставките за осъждане на ответника да заплати възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. На пълномощника на ответника по касация следва да се присъди възнаграждение в размер на 1000 лв., на основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение