Решение № 6259 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Калеро 2019 ООД, [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Демерджиев, срещу решение 1450 от 17.02.2025 г., постановено по адм. дело 1955/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед 22ОА-1295 от 22.06.2022 г. на кмета на Община Пловдив и е осъдено да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния представител юрк. Паланова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Калеро 2019 ООД срещу заповед 22ОА-1295 от 22.06.2022 г. на кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик, да премахне незаконен строеж Надстройка тоалетни и склад с приблизителни размери 6.80 м. х 4.20 м. и приблизителна височина 2.50 м., находящ се върху открита тераса, разположена на покрива на съществуваща сграда с идентификатор 56784.521.1262.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, разположена в имот с идентификатор 56784.521.1262, съставляващ УПИ І - парк, кв. 130 по плана на Централна градска част /ЦГЧ/, гр. Пловдив. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 4/25.02.2022 г., в който е посочено, че собственик на процесния строеж е Калеро 2019 ООД, както и че строежът съответства на предвижданията на действащия подробен устройствен план /ПУП/, но е изграден без одобрени проекти и разрешение за строеж, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, както и в предвидената от закона форма с посочване на изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Прието е от съда също така, че дори да се приеме наличието на формални нарушения, то не следва да бъдат квалифицирани като съществени, доколкото липсата на окомерна скица към издадения констативен акт не препятства възможността да бъде конкретизирана частта, съставляваща незаконен строеж, респективно безспорно е изяснен предметът на принудително изпълнение. Според съда констатираното непосочване индивидуализиращите белези на настройката по никакъв начин не възпрепятства възможността за коректна и безспорна идентификация на незаконния строеж, тъй като параметрите и обема му са подробно описани , в имота няма друг строеж със сходни характеристики и местоположение, а и видно от заключението на трите съдебно-технически експертизи в процесната заповед са описани едни и същи характеристики на незаконния строеж. Административният съд приема още, че основанията за издаването на процесната заповед са подробно описани в мотивите за нейното издаване, позовавайки се на установеното с редовно съставен констативен акт 4/25.02.2022 г. Съдът квалифицира процесната надстройка - тоалетни и склад, находяща се върху открита тераса, разположена на покрива на съществуваща сграда, като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за разрешаването на който е необходимо да бъдат одобрени по надлежния ред инвестиционни проекти и да бъде издадено разрешение за строеж, каквито не са представени по делото, поради и което правилно строежът е определен за незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Доколкото в представените по делото документи, акт - образец 16 и разрешение за ползване, не е описана процесната надстройка, съдът не приема за недоказани твърденията на жалбоподателя, че изградените върху откритата тераса на имота тоалетни и склад били неразделна част от въпросната открита тераса, открит бар и др. и били неразривно свързани с него. В тази връзка съдът кредитира заключението на вещото лице Х., което също прави преглед на заснеманията от Google Earth и Google Street View, съгласно които към 2012 г. терасата е използваема, а слънцезащитните конструкции на терасата са съществували чак към август 2015 г., както и не кредитира свидетелските показание на св. Г., че в периода от 2002 г. - 2012 г. на терасата са съществували процесните тоалетни и склад, тъй като са в противоречие със снимките от посочените по горе приложения. Съдът кредитира и заключението на вещото лице инж. Б. в частта установила по категоричен начин от одобрената проектна документация на част ВиК за Заведение за хранене - снекбар Симфония , че тоалетна и мивка на покрива на заведението на кота +2,90/+3,40 не са били предвидени, като в голяма част не кредитира заключението на вещото лице инж. Р.. Позовавайки се и на трите съдебно-технически експертиза съдът приема за безспорно установено по делото, че процесната постройка представлява строеж, за който не е представено разрешение за строеж, не са представени документи доказващи съгласуване на извършения строеж с Министерство на културата, доколкото процесната сграда попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност Историческа зона Филипопол Тримонциум Пловдив , както и не е приложена по делото надлежната документация, от която да бъде установено процесните тоалетни дали са били предвидени и одобрени с проект /преработки/. Прието е от съда още, че безспорно е установено, че собственик на строежа е жалбоподателят и той правилно е определен за адресат на заповедта, както и че процесният строеж не отговаря на изискванията за търпимост по смисъла на ЗУТ, а именно да са изпълнени двете кумулативно свързани условия, дадени в §16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ - изпълнение на строежа до 31.03.2001 г. и съответствието му с нормите и правилата, действали към годината на построяването му или по ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Неоснователни се явяват доводите на касатора, че в оспорената заповед има неяснота относно обекта на премахване. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Точно описание на процесния строеж се съдържа и в констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед, като обстоятелството, че липсва окомерната скица към констативния акт не сочи на неясен предмет и невъзможност за индивидуализация на подлежащия на премахване обект. Липсата на посочен в констативния акт период на извършване на строителството не съставлява също така съществено нарушение на административните правила, доколкото в административната преписка се съдържат доказателства, от които може да се установи периода на изграждането на процесния обект. Правилно административният съд е приел също така, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По отношение възражението на касационния жалбоподател, че той не е извършител на строежа и оспорената заповед е следвало да се издаде срещу Община Пловдив собственик на земята, следва да се има предвид, че дори и да се приеме, че дружеството не е извършител на процесния строеж, то безспорно същият правилно е определен за адресат на оспорената заповед. Адресати на заповедите по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в съответствие с § 3, ал. 1 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекция за национален строителен контрол, могат да бъдат две категории лица, чиято връзка със строежа е фактическа и/или правна неговият извършител и носителят на правото на собственост или на ограничено вещно право върху строежа или терена, на който е изграден този строеж, като компетентният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатирания незаконен строеж. Доколкото касационният жалбоподател не оспорва обстоятелството, че същият е собственик на процесния строеж, то и правилно е определен за адресат на оспорената заповед. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е изградена върху открита тераса надстройка на съществуваща сграда с идентификатор 56784.521.1262.1, представляваща тоалетни и склад с приблизителни размери 6.80 м. х 4.20 м. и приблизителна височина 2.50 м., които факти не са оборени в първоинстанционното производство от жалбоподателя касатор в настоящото съдебно производство, и се потвърждават от приетите по делото съдебно-технически експертизи. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване надстройка тоалетни и склад, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо одобряването на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая по делото не се установява строителни книжа за така изграденото да са издадени, поради и което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. По делото не се установява също така, че процесната надстройка е била предвидена по някой от одобрените проекти и разрешения за строеж за изграждането на сграда с идентификатор 56784.521.1262.1, включително и по одобрени екзекутиви, като в тази връзка се явяват неоснователни възраженията на касатора, че липсата на такива книжа следва да се приеме като неизпълнение на нормативно разписано задължение на общинската администрация да съхранява одобрени проекти. От приетите по делото като доказателства строителни книжа, включително и протоколи - образец 16, единствено се установява, че е одобрено обособяване на покрива на сградата на покривна тераса с площ от 730 кв. м. към ресторанта, както и изграждането с лека конструкция на бар - плот на тази тераса. В нито един от представените проекти и протоколи - образец 16 не се съдържат фактически установявания за изграждане върху покривната тераса на склад и тоалетни. В този смисъл и за административния орган, както и съда, не е съществувало задължението да изследва в случая наличието или не на допуснати съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, както и да извършва преценка в случая приложима ли се явява нормата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, каквито доводи се излагат в касационната жалба, още повече, че доказателствата по делото сочат на изграждане на процесния строеж няколко години след издаване на строителните книжа и изграждане на сградата. В тази връзка следва да се има предвид също така, че обратно на твърденията на касатора, правилно и съответно на съвкупността от събраните доказателства съдът не е кредитирал заключението на вещото лице инж. Р. в частта му, че извършеното строителство представлява отклонение от одобрения инвестиционен проект. Нещо повече, този извод на вещото лице е в противоречие с посоченото преди това от него в заключението по т. 2 от отговорите на въпросите, а именно: За Тоалетна и склад , предмет на обжалваната заповед няма изрично описание за наличието им в протоколите за въвеждане в експлоатация. Не може да се установи дали такива са били част от одобрените преработени проекти или част от представените на приемателните комисии одобрени екзекутивни проекти, както и дали реално те са били построени по време на огледа на тези приемателни комисии. . Неоснователно се явява и възражението на касатора, позовавайки се на заключението на вещото лице инж. Р., че в случая не е налице надстрояване . Обстоятелството, че с изпълненият строеж не е нарушена допустимата височина на сградата до билото 5.50 м., и в документ по делото се сочи, че сградата е двуетажна, не обосновават извод, че изграденото на място не представлява надстройка на съществуваща сграда . Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпими нито по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, с оглед установения по делото период на изграждане след 31 март 2001 г. Относно времето на извършване на строителството правилно са съобразени от административния съд представените по делото писмени доказателства и констатираното от вещото лице арх. Х. въз основа на изображения в Google Earth и Google Street View, които безспорно установяват, че към 2012 г. процесният строеж не е бил изграден. Правилно първоинстанционният съд не кредитира също така показанията на свидетеля Г., сочещи различен период на изграждане на процесната надстройка /2002 г. 2012 г./, доколкото същите не кореспондират с останалите приети по делото писмени доказателства, като дори и да се приеме, че строежът е съществувал от 2002 г., то същият отново не попада в законоустановените срокове по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Неоснователен се явява в тази връзка доводът в касационната жалба, че е налице една от предпоставките за признаване на процесния строеж за търпим , тъй като се установява по делото, че същият съответства на предвижданията на действащия ПУП. Това обстоятелство би било относимо към предмета на спора само в случай, че процесният строеж е изграден преди 31 март 2001 г., което безспорно не се установява по делото. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите по делото три съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите доказателства. Неоснователно се явява възражението на касатора, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил заключението на вещото лице инж. Р.. Видно от мотивите на съдебното решение съдът изрично е посочил в коя част кредитира заключението на вещото лице инж. Р., както и защо не кредитира същото в цялост. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че правилно съдът не е кредитирал в цялост заключението на вещото лице инж. Р., доколкото същото по отношение на част от въпросите не кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. Обстоятелството, че жалбоподателят не е бил съгласен с констатациите на част от вещите лица не обосновава извод за необоснованост и неправилност на самото експертното заключение, както и на поставеното съдебно решение. Съдебният акт е и с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пловдив е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,