Решение № 4691 от 3.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределение Север АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез юрисконсулт Р. Георгиев, против решение 5799/13.10.2022 г., постановено по адм. дело 7830/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, с писмено становище и в съдебно заседание чрез юрк. Ненков, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Енерго-Про Продаждби АД, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Ответната страна А. Георгиева, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Решението е правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Електроразпределение Север АД против Решение Ж-450/29.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по т. II, т. 1, 2 и 3, с която на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и чл. 43, ал. 1 от Правилника за дейността на КЕВР и на нейната администрация, е дала следните задължителни указания на Електроразпределение Север АД: 1. В 6 (шест) месечен срок след получаване на решението Електроразпределение Север" АД да извърши необходимите мероприятия, като възстанови електрозахранването на обект с аб. 0111105039 до електромерно табло, монтирано до или на границата на имота; 2. В 7 (седем) дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 Електроразпределение Север" АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им; 3. В 3 (три) дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 Електроразпределение Север" АД да уведоми ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД. От фактическа страна по делото е установено, че производството пред КЕВР е образувано по жалба вх. Е-13-46-50/28.08.2020 г., подадена от А. Георгиева против Електроразпределение Север АД и Енерго-Про Продажби АД относно това, че обект с абонатен 0111105039 на адрес гр. Варна, местност Прибой, е с прекъснато електрозахранване и съответно се иска възстановяването му. Установено е, че абонатен 0111105039 е регистриран на В. Митев и при нормална схема, електрозахранването на обекта се е осъществявало от мачтов трансформаторен пост (МТП) 1549", въздушна кабелна линия НН от МТП до електромерното табло (ТЕМО 1М). МТП 1549 и въздушна кабелна линия НН от МТП до електромерното табло (ТЕМО 1М), които не са собственост на Електроразпределение Север АД. А. Георгиева закупила през 2017 г. имота, в който е разположен горепосоченият абонатен номер, поради което на 27.04.2018 г. същата подала в ЕРД заявление за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи с 48243. Във връзка с горното, на 30.04.2018 г. обектът е бил посетен от служители на енергоразпределителното дружество, които установили, че липсва въздушна кабелна линия НН от МТП 1549 до електромерното табло, което от своя страна е предпоставка за невъзможност да се снемат показанията на средството за търговско измерване (СТИ) с фабричен 1127021. В писма, изпратени от Електроразпределение Север АД и Енерго-Про Продаждби АД до КЕВР е посочено, че тъй като липсва електрозахранване на горецитирания обект, както и невъзможността за отчитане на консумираното количество електрическа енергия, ЕСД и ЕРД не могат да се изпълнят исканото от А. Георгиева встъпване в договорни отношения. С друго писмо е посочено още, че през 2014 г. в ЕРД е постъпило колективно заявление от кооперация Зеленика за безвъзмездно прехвърляне на изградените от тях през 1987 г. - 1989 г. електрическа мрежа и МТП 1549, но въпреки дадените указания за предоставяне на документи за собственост на мрежата, такива не са били представени. За съответния обект е посочено, че липсва консумация от ноември 2007 г., като по твърдения на Електроразпределение Север АД негови служители не са преустановили преноса на ел. енергия до обекта, а вероятно въздушната кабелна линия, захранваща обекта, е прекъсната от собственика на изградената мрежа ниско напрежение в района. След спазване на установената процедура е издадено оспореното Решение Ж-450/29.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на Електроразпределение Север АД са дадени задължителни указания в три точки, в която и част административният акт е оспорен, а на Енерго-Про Продаждби АД са дадени указания в две точки т. 4 и т. 5, в която част решението не е оспорено. Въз основа на така установеното, от правна страна е прието, че оспореното решение е прието от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалният закон. Съдът е изложил, че съгласно чл. 29, ал. 5 вр. с ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба 6/, СТИ за съответния имот следва да бъде монтирано до или на имотната граница, и то така, че кабелите след изходящите клеми да попадат в имотните граници на обекта, като в случая СТИ попада в границите на имота на А. Георгиева, но съгласно § 4, ал. 1 енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на ЗЕ трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на ЗЕ. Ал. 5 на същия параграф посочва, че възможността за изкупуване на енергийните съоръжения отпада, ако в предвидените за изкупуване срокове изградят собствени съоръжения в замяна на съществуващите. Административният съд приел, че реално Електроразпределение Север АД нито е закупил съответните елементи от преносната или разпределителната мрежа, нито е изградил собствени такива. Посочено е още че А. Георгиева не следва да подава заявление за проучване за присъединяване, тъй като веднъж вече обектът е бил присъединен, което е видно и от монтираното СТИ 1127021, поради което задължение е на електроразпределителното дружество да възстанови електрозахранването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Правилно е установена фактическата обстановка по делото. С жалбата, подадена до Комисията за енергийно и водно регулиране, А. Георгиева е поискала да бъде възстановено електрозахранването на обект с абонатен 0111105039. Установено е по делото, че в имота има монтирано СТИ, но реално липсва електрозахранване, по отношение на което не е изяснено как и кой го е прекъснал. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за несъответствие на отказа на Електроразпределение Юг ЕАД с приложимите разпоредби на чл. 120, ал. 1 ЗЕ и чл. 29, ал. 5 от Наредба 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи, определящи мястото на средството за търговско измерване до или на границата на имота на клиента. Правилото на чл. 29, ал. 5 от Наредба 6 изисква СТИ за имота на А. Георгиева да бъде монтирано на имотната граница, а то не е спазено. Обосновано е прието, че Електроразпределение Север АД не може да не изпълнява вменените му от ЗЕ задължения и да не прехвърля собствеността на дадените съоръженията по причина, че прехвърлителят не е представил всички документи.В случай, че дружеството не ги е придобило, то в 12-годишен срок е следвало да изгради собствени съоръжения в замяна на съществуващите. Законът за енергетиката е обнародван в ДВ. бр. 107 от 9 декември 2003 г., като в първата редакция на § 4, ал. 1 от ПЗР на същия закон се съдържа задължение енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 8-годишен срок от влизането в сила на този закон. През 2012 г. този срок е удължен на 12 години. В ал. 5 на § 4 от ПЗР е посочено, че задължението на енергийните предприятия да изкупят енергийните обекти по ал. 1 отпада, когато в предвидените за изкупуване срокове изградят собствени съоръжения в замяна на съществуващите. Посочените задължения произтичат първо от определения краен срок за изпълнението им, и второ от принципа, че тези съоръжения трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия. Също така, енергийните предприятия не могат необосновано да отказват да изкупят съответните обекти, като по делото няма данни Електроразпределение Север АД да е направило такъв отказ. Изложените аргументи от електроразпределителното дружество са били обсъдени както от КЕВР, така и от административния съд, който е изложил становище, че задължение на електроразпределителното дружество е да възстанови електрозахранването в имот с абонатен 0111105039. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че изложените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са обосновани, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изход на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационната инстанция определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение