Решение № 3169 от 27.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Кръстанова, подадена чрез адв. Чавдаров, против Решение 743/13.10.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 273/2022 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопоризводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява становище, че процесното вземане по акта е погасено по давност. Счита, че многогодишният ангажимент не е бил прекратен с влязъл в сила административен акт, поради което за земеделския стопанин не възниква задължение за възстановяване на получената финансова помощ. Сочи, че не е съобщено на основание чл. 26, ал. от АПК за откриването на производството. Искането е за отмяна на решението и на акта. Ответникът Зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в депозирана по делото писмена защита, чрез юрк. Маршавелска, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на АС-Пазарджик да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С решението си Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на В. Кръстанова против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/3772#1 от 13.07.2020 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие - гр. София, с който жалбоподателят е изключен от подпомагане и му е установено публично държавно вземане в размер на 3662,53 лв., представляващо - 50% от общата изплатена сума по декларирана мярка 211 за кампании 2012, 2013 и 2014г. на основание чл.14, ал.1, т.3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони . Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. При тези фактически установявания съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и при спазване на предвидения затова процесуален ред. Относно допустимостта на жалбата е изведен извод, че жалбата е подадена в срок и при наличие на правен интерес, тъй като не са били налице основания за връчване на книжа по чл.18а, ал. 10 от АПК. Изложени са мотиви, че актът е законосъобразен, като издаден при правилно приложение на материалния закон. Посочено е, че са спазени условията и процента по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г., като по делото безспорно е установено, че Кръстанова е следвало да подаде заявление за плащане за 2015 г. в срок до 15.05.2015 г. и като не е сторила това е възникнало задължението да възстанови съответната парична сума. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда за допустимост на жалбата. Оспореният административен акт не е бил редовно съобщен на основание чл. 18а, ал. 10 АПК на 09.09.2020 г. на адресата, тъй като не са били налице предпоставките за връчването му чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления в ОД на ДФЗ Пазарджик. За да се пристъпи към съобщаване на акта по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, е необходимо да е невъзможно съобщаването му по реда на предходните алинеи. Връщането на препоръчаното писмо от адреса с отбелязване, че пратката не е потърсена, не обосновава извод за това, че е невъзможно връчването на акта по реда на чл. 18а, ал. 8, т. 1 АПК, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не може да се намери лице, което е съгласно да получи уведомлението, за да се премине към връчване по реда на ал. 9. Освен това административният орган изобщо не е приложил реда за съобщаване, регламентиран в ал. 9. Видно от данните в констативния протокол от 24.08.2020 г. /л. 24 гръб/, телефонът на който е направен неуспешен опит за телефонен разговор с адресата на акта е различен от този посочен в заявлението за подпомагане, предвид което не е спазена и процедурата по чл. 18а, ал. 4, т. 3 от АПК. При нередовно съобщаване на административния акт, срокът за обжалването му по чл. 149, ал. 1 АПК не е започнал да тече. По делото е безспорно установено, че Кръстанова е поела многогодишен ангажимент по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони с подаване на заявление за подпомагане УИН: 13/230512/63690. По силата на това заявление е поела петгодишен ангажимент за извършване на земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район, като за кампания 2012 г. е получила сума в размер на 2079,80 лв., за кампания 2013 г. - сума в размер на 1973,01 лв. и за 2014г. сума в размер на 3272,25лв, или общо изплатена сума по мярка 211 в размер на 7325,06 лв. Безспорно е също така и че при извършената по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП административна проверка е установено, че за кампания 2015 г. кандидатката не е подала заявление за подпомагане, с което е нарушила изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба да извършват земеделска дейност в съответния неблагодетелстван район най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и в чл. 4, ал. 2, т. 3 - да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Последицата от неподаване на заявление е предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. изключване от подпомагане и задължение за лицата да възстановят съответните суми в размер в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В конкретния случай не е подадено заявление за подпомагане за 2015 г. (след третата година на поетия ангажимент), като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3, възстановяването е в размер на 50 % от получените компенсаторни плащания. Актът е издаден на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/03.04.2008 г., като в съответствие с този текст от наредбата с АУПДВ земеделският стопанин е изключен от подпомагане и е задължен да възстанови 50% от общата изплатена сума, тъй като е прекратил участието си в мерките след третата година. Фактическото и правно основание за изключването от подпомагане и за установяването на дължимо публично държавно вземане, свързано с възстановяването на част от изплатената вече сума, е неподаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, което обуславя прилагането на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/03.04.2008 г. Именно поради тази причина не е необходимо да бъде издаден нарочен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, противно на изложеното от касационния жалбоподател. Неподаването на заявление представлява самоволен отказ на бенефициента от подпомагане за кампания 2015 г., което има за последица не само неотпускането на директно плащане, но и изключването от подпомагане и задължението за възстановяване на получените компенсаторни плащания по чл. 14, ал. 1 от Наредба 11. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Неоснователни са наведените от касатора възражения за изтекла погасителна давност. За публичните задължения в ДОПК е предвиден петгодишен давностен срок, който съгласно чл.172, ал. 1 ДОПК започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок. В процесния случай лицето не е подало заявление за подпомагане с декларирана мярка 211 за кампания 2015 г., като АУПДВ е издаден на 23.04.2020 г. в рамките на петгодишния давностен срок. Неподкрепено от доказателствата по делото е и изложеното твърдение, че касаторът не е бил надлжено уведомен за началото на производството по издаване на АУПДВ. Видно от Констативен протокол 43 от 12.08.2019 г. е осъществен разговор на посочения в заявлението за подпомагане телефонен номер със съпруга на кандидатката, с оглед на което е налице редовно уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 7 АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова следва да се присъди в размер на 100,00 лв. на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,