Решение № 4371 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11563/2020 г.

Решение № 4371 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11563/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация-Сливен" ООД, чрез пълномощника адв. Р. против решение № 176/24.08.2020 г., постановено по адм. д. № 294/2019 г. по описа на Административен съд - Сливен, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 70/26.06.2019 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да се отмени оспорения акт и да му се присъдят сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" в представен писмен отговор, чрез процесуалния представител ст. юрк. Г., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С решението в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на "В и К Сливен" ООД против акт за установяване на публично държавно вземане № 70/26.06.2019 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който са установени задължения, представляващи такси за водовземане за периода 1.01.2017 г. - 31.12.2017 г. по разрешително за водоползване № 01410005 от 15.05.2008 г. в общ размер на 397 444, 20 лв. и лихва за забава в размер на 49 905, 32 лв. С решението на АС-Сливен, установените с АУПДВ задължения за лихва по разрешителното в размер на 49 905, 32 лева са намалени на 49 238, 92 лева, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата в горепосочената част, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за процесния период. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, съставена въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно изпълнение, е издаден оспореният АУПДВ, като не са налице визираните в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За неоснователни са приети твърденията на оспорващото дружество, че същото не дължи посочените в акта задължения за такси. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество справки за използваните количества вода за 2017 година. Същите са били представени от "ВиК Сливен" ООД на БД ИБР, поради което и въз основа на тези справки от самия оспорващ количества са изчислени и задълженията за периода 01.01.2017 г. - 01.12.2017 г. Приетата в оспорения акт стойност на таксата за процесната 2017 г. се потвърждават изцяло и от приетата по делото съдебно икономическа експертиза. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Не е било спорно, че касаторът е титуляр на Разрешително № 01410005 от 15.05.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, съгласно което на дружеството е предоставено право на водовземане от повърхностен воден обект язовир "Асеновец", изграден на река Асеновец, с цел на водоползването: питейно-битово водоснабдяване, с разпределение на разрешеното водно количество до 22, 0 м3/год., в съответствие с месечния график за използване на водите, срок на действие на разрешителното до 15.05.2023 г. Развитите в жалбата възражения са аналогични с тези изложени пред първоинстанционния съд. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, обсъдил е подробно възраженията на страните и при изяснена фактическа обстановка е формирал съответстващи на нея и на материалния закон изводи. Разпоредбата на чл. 194 от ЗВ установява заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водоползване по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г. отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отм. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г. в сила от 01.01.2017 г.). Тези такси, съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г. са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г. е следвало да се заплатят не по-късно до 31 март на следващата година. При извършената от БД ИБР проверка на 20.11.2018 г. във връзка с Разрешително № 01410005 от 15.05.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, обективирана в Констативен протокол № СЛ 484 е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане за 2017 г. Дължимата такса е определена въз основа на представените от ВиК дружеството пред административния орган справки за иззети водни количества и декларация по чл. 194б ЗВ за 2017 г. Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Съгласно ал. 2 Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата. Това е сторено с подадените справки към административния орган за 2017 г. Посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с АУПДВ. Първоинстанционният съд правилно се е позовал и на извършената по делото ССЕ. Видно от заключението на вещото лице, размерът на задълженията е правилно определен въз основа на подадените от дружеството справки и декларация. Обоснованите фактически констатации на административния акт не са опровергани, а в подкрепа на жалбата не са представени доказателства, които да ги оборят с насрещно доказване. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, решението в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,