Решение № 8930 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4681/2015 г.

Решение № 8930 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4681/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна против решение № 442/4.03.2015 г. по адм. д. № 2927/2014 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно и постановяване на друго, с което оспорването на "Диканиа" ООД, представлявано от Радостина Георгиева Денчева срещу Ревизионен акт № 081303789/16.01.2014 г., издаден от началник сектор в отдел "Ревизи" възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП-Варна се отхвърли изцяло. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2162,64 лв. Ответникът, "Диканиа" ООД не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционната производство е образувано по оспорване на "Диканиа" ООД срещу Ревизионен акт № 081303789/16.01.2014 г., потвърден изцяло с решение № № 344/18.07.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 20256,70 лв и лихви в размер на 5417,62 лв и по ЗКПО в размер на 185,84 лв. и лихви в размер на 47,95 лв. С постановеното по делото решение оспорването е уважено с отмяна на обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗДДС за заплащане на данък в размера на ползван данъчен кредит не са налице, тъй като данъчният кредит е бил ползван правомерно от дружеството-оспорващ, а придобитите в ревизирания период стоки и услуги са използвани във връзка с извършваната търговска дейност. По отношение допълнително установения корпоративен данък съдът е приел, че не са налице предпоставки за корекция на финансовия резултат по чл. 78 ЗКПО и непризнаване декларираните годишни загуби, тъй като правилно водената счетоводна отчетност е посочила макар и минимални приходи от дейността и съпоставимост между приходите и разходите. Обсъдени в мотивите на решението са данните относно естеството на тази дейност, която е приета като реално извършвана, макар в ограничени параметри. Решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Първоинстанционният съд е обсъдил констатациите на ревизиращия орган в съвкупност с приобщените в съдебната фаза писмени доказателства, вкл. писмено заключение на съдебно-икономическа експертиза. Обосновано в тази връзка е приел липсата на фактически установявания, че дружеството е преустановило упражняваната от него търговска дейност, свързана с ескплоатация на наета по договор учебна база /почивна станция/. Към изложените в тази насока съображения следва да се имат предвид и следните обстоятелства- протоколът, приложен на л. 239, от административната преписка установява състоянието на сградата към датата на съставянето му, 20.03.2013 г., предвид което констатациите в него не могат да бъдат отнесени безрезервно към целия ревизирания период - м. 02.2009 г. -края на 2012 г., нещо повече ползването на сградата в случай, че действително е опасна за експлоатация, би следвало да е забранено по предвидения в специалния устройствен закон ред. Тези обстоятелства, обсъдени в светлината на действащия договор за наем и данните за внесен през 2012 г. туристически данък, налагат обоснованост на извода, че сградата се използва по предназначение, т. е дружеството упражнява търговска дейност по предлагане на туристически услуги. Именно поради недоброто състояние на сградата дейността е крайно ограничена, обстоятелство, обуславящо показания финансов резултат. В тази връзка следва да се има предвид, че в мотивите на ревизионния акт, противно на решаващия извод, е залегнала констатация че дейността не се упражнява редовно. Именно нередовното упражняване на дейността е обусловило лошите финансови резултати на дружеството, което обаче не е основание за начисляване на допълнителен ДДС по реда на чл. 79, ал. 1 ЗДДС и допълнителен корпоративен данък по чл. 78 ЗКПО. Тези обстоятелства, преценени в съвкупност с писменото заключение на съдебно икономическата експертиза за правилно водена счетоводна отчетност, налагат извод за извършвана търговска дейност в съответствие със състоянието на материалната база, финансовите възможности на дружеството и управленския капацитет на управляващите го лица. Установяването относно липса на декларирани нощувки би могло да обуслови нарушение по друг специален закон, но не и извод, че такива не са предлагани и съответно осъществявани в обекта. Изложеното налага извод за неоснователност на касационните доводи за неправилност на обжалваното решение. По единствения спорен по делото въпрос дали дружеството е извършвало търговска дейност в почивната база по делото са налице безспорни установявания, че такава, макар и в изключително ограничени параметри е извършвана през ревизирания период. Счетоводната отчетност, при липса на констатации относно неправилно водене, показва съответстващия на тези параметри финансов резултат. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, при който резултат претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение