Решение № 4635 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1690/2021 г.

Решение № 4635 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1690/2021 г., IV о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Й. Ж. от град П. против решение № 2268/09.12.220 г., постановено по административно дело № 1994/2020 г. на Административен съд-П.. Ответникът по касационната жалба- кметът на район "Източен", община П., не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу решение, което подлежи на касационно оспорване, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № ЖИ-10/30.07.2020 г. на кмета на район "Източен", община П., с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е наредено изземването на недвижим имот- частна общинска собственост- апартамент № 6/38, находящ се в град П., [адрес], от Й. Ж. от град П., който държи имота без правно основание. Първоинстанционният съд е установил, че имотът, обект на заповедта, е частна общинска собственост съобразно представения акт за частна общинска собственост № 1411/18.12.2001 г. С влязла в сила заповед № 3 РИ-517 от 01.11.2017 г. е прекратено наемното правоотношение между общината и Й. Ж. по договор за наем № И-1862/23.11.2005 г. на описания общински имот поради неплащане на наем или консумативните разноски за повече от три месеца. В констативен акт № 10/09.07.2020 г., съставен от общински служители, е установено, че имотът се държи от Й. Ж. без да има правно основание за това. С писмо изх. № 9400/1959/13.07.2020 г., връчено на Ж. на 15.07.2020 г., на основание чл. 26 от АПК жалбоподателят е уведомен за започването на процедура по издаване на заповед за изземване на общинското жилище и е поканен да освободи същото доброволно. Въз основа на установеното в акта е издадена и обжалваната пред Административен съд- П. заповед. Първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличието на материалните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Обсъдил е събраните доказателства относно направените от Ж. плащания, преценил е и липсата на нарушение по чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Поради това е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Направените от съда правни изводи се обосновават от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. Заповедта за изземване е издадена от компетентен орган съгласно правилото на чл. 65, ал. 2 от ЗОбС и приложимата Наредба на Общински съвет- П.- кметът на района, в който се намира имота. Налице са сочените от нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС материални предпоставки. Наредено е изземването на имот, който е частна общинска собственост и се владее или държи от Ж. без основание, тъй като съществуващите между него и общината наемни правоотношения са прекратени с влязла в сила заповед от 2017 година. Оплакването, че касационният съд не е съобразил несъответствието на оспорената заповед с целта на закона и конкретно наличието на нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, е неоснователно. В изложените мотиви съдът е обсъдил съответствието на атакуваната заповед с целта на закона и е приел, че няма нарушение на принципа на съразмерност, както и на чл. 8 от Конвенцията. Засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Направените от съда изводи в тази насока се обосновават от доказателствата по делото, съобразно които общинското жилище се обитава от Ж. и още едно лице. Няма данни правото на обитателите по § 8 от ЕКЗПЧОС да доминира над обществения интерес. И в касационната жалба се поддържат оплаквания най-вече във връзка със съществувалото между Ж. и общината наемно правоотношение и плащането на наем и разходи за консумативи, което продължава и до момента. Това обаче са въпроси, относими към законосъобразността на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, която е влязла в сила. Тези възражения засягат обстоятелства извън предмета на настоящия правен спор, поради което не следва да се обсъждат. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,