Решение № 315 от 25.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2013 г.

Решение № 315 от 25.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 16.10.2012 г. по гр. д. № 13136/2011 г., с което ГС София, в частта му, с която ГС София е уважил иск с правно основание чл. 42, б. "б" ЗН. С определение от 23.05.2013 г. е допуснато касационно обжалване по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства и за задължението на съда да обсъди заключение на графологична експертиза в съвкупност с останалите доказателства по делото. Жалбоподателят - И. А. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно и моли да бъде отменено като бъде отхвърлен предявения иск. Ответницата Е. И. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е признал за установено по иск на Е. И. срещу И. А., с правно основание чл. 42, б. "б" от Закона за наследството, че саморъчно завещание от 15.09.2008 г на Х. Д. И., починал на 25.10.2008 г., е нищожно поради неспазване на законоустановената форма по чл. 25, ал. 1 ЗН. Със същото решение въззивният съд, като е отменил решението в останалата му част, е оставил без разглеждане искове на Е. И. срещу И. А. с правно основание чл. 43, б. "а" ЗН и чл. 43, б. "б" ЗН за унищожаване на саморъчно завещание от 15.09.2008 г. поради това, че същото е съставено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и поради грешка и насилие и в тази си част решението като необжалвано е влязло в законна сила. За да уважи иска с правно основание чл. 42, б. "б" ЗН въззивният съд е изложил съображения за това, че е трайна практиката на ВС и ВКС за това, че при оспорване на саморъчно завещание или при иск за нищожност на същото поради неспазена форма в тежест на лицата, които се ползват от саморъчното завещание и /или твърдят спазване на формата му/ е да докажат при условията на пълно доказване, че завещанието е истинско и че в него са вписани от завещателя всички необходими реквизити по чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството, като е посочил решение от 28.02.2011 г. по гр. дело № 1062/2010 г. на ВКС, IV г. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК. Приел е за установено от заключение на тройна съдебно-графологична експертиза, която е ползувала по-широк сравнителен материал, че датата 15.09.2008 г. не може категорично да се потвърди, че е изписана от Х. Д., а от приета от първата инстанция графологична експертиза, че текста на завещанието и подписа са изпълнени от Х. Д. При тези данни е приел, че има неосъществено доказване от страна на ответницата по иска на факта, че датата е написана от завещателя, независимо, че свидетел, присъствувал при изготвяне на завещанието е потвърдил, че тя е положена от завещателя. Счел е, че е нарушено изискване на чл. 25 ЗН водещо до нищожност на завещателното разпореждане. Допуснато касационно обжалване по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства и за задължението на съда да обсъди заключение на графологична експертиза в съвкупност с останалите доказателства по делото. Настоящия съдебен състав намира, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС не е обсъдил всички доказателства по делото в съвкупност и не е преценил графологична експертиза в съвкупност с останалите доказателства по делото. В трайната практика на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения от 19.01.2011 г. по гр. д. № 645/2009 г., от 28.02. 2011 по гр. д. № 1062/2010 г. IV г. о на ВКС и от 29.09.2010 г. по по гр. д. № 629/2009 г., III г. о на ВКС, която настоящия състав споделя, е прието, че при въззивното производство въззивния съд при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Посочва се, че заключението на вещото лице е доказателствено средство, което служи на съда за разкриване истината по делото, като съдът не е обвързан със заключението на вещото лице и го обсъжда наред с всички събрани по делото доказателства, като го преценява заедно с установените по делото факти по свое вътрешно убеждение. С оглед на установените данни по делото Върховния касационен съд, състав на IV г. о. намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК настоящия състав следва да постанови решение по съществото на спора. В случая съдът е анализирал експертното заключение без да го съпостави с данните от целия доказателствен материал и следва да се приеме, че при преценка на доказателствата са допуснати нарушения на процесуалния закон и че изводите са изградени на предположения. Правилно е прието в решението, че датирането е вторият съществен елемент от завещателните разпореждания, тъй като законът изисква дата на завещанието, под страх от недействителност, по следните причини: да се знае точно в кое време е направено завещанието, за да може да се знае, способен ли е бил завещателят по това време да завещава, или пък завещателните разпореждания са недействителни по някоя причина, която е правила завещателя в това време неспособен да завещава и ако има две завещания, които съдържат противни и несъвместими разпореждания, да се знае, кое от тях е последното, което отменя по-рано написаното. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е достигнал до извод, че в случая установената от закона форма не е спазена, тъй като завещанието не е датирано от завещателя. От една страна по делото е бил изслушан свидетел - Б., присъствувал при изготвяне на завещанието, който категорично потвърждава изготвяне на цялото завещание от завещателя /включително и датата/, а от друга тройната съдебно-почеркова експертиза изрично посочва, че изследваните в датата числа са твърде малко като количество и не съдържат достатъчен на брой индивидуализиращи ги признаци за извеждане на категоричен извод, поради което заключава, че датата вероятно е изписана от Х. Д. Преценени в съвкупност тези доказателства сочат на извод, че завещанието е написано, подписано и датирано от завещателя Х. Д. Изискванията за форма са гаранция за сериозността и истинността на завещанието и свободното изражение на волята на неговия автор. Всяка последна воля на завещателя се изразява и доказва само с писмен акт, извършен по предписаните от закона под страх от недействителност форми; без такъв писмен акт няма завещание. Саморъчното завещание е това, което е цяло написано, датирано и подписано с ръката на завещателя, какъвто е конкретния случай. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 42, б. "б" ЗН следва да се отхвърли като неоснователен. На жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като не е представил списък на същите с оглед разпоредбата на чл. 80 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът