Решение № 572 от 17.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1918/2012 г.

Решение № 572 от 17.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1918/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С решение № 75 от 15.06.2012 г. по внход № 106/12 г. Апелативният съд - гр. Варна потвърдил присъдата на Окръжния съд-гр. Варна, постановена по нохд № 1891/11 г., с която подсъдимият А. Г. П. е признат за виновен в извършването на две престъпления - по чл. 196, ал. 1, т. 2 и чл. 249, ал. 1, НК, за които са му определени наказания лишаване от свобода, съответно - за първото в размер на четири години, а за второто две години и шест месеца, и глоба от 600 лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание, а именно - четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на 600 лева. Със същата присъда подс. П. е осъден да заплати на Н. Е. Н. сумите - 328 лева и 400 лева, представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбата се поддържа от защитника на подс. П., който претендира да е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и иска намаляване на наказанията при условията на чл. 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55 НК. Частният обвинител и граждански ищец не взема участие в касационното производство, а прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе, ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в частност по чл. 372, ал. 4, във връзка с чл. 371, т. 2 НПК, като подс. П. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а ВОС, като установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за признатите от подсъдимия факти. Данните, съдържащи се в протокол от съдебно заседание от 23.02.2012 г. (л. 27 и сл.), както и тези от досъдебното производство, не дават основание да се приеме, че не са били налице предпоставките за прилагане на особената процедура (действително направено безпротиворечиво волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка на решаващия съд); редът за допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие, регламентиран в глава двадесет и седма от НПК е спазен, а присъдата на ВОС е постановена в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК. Наказанията на подсъдимия са индивидуализирани по реда на чл. 58а, ал. 1 НК. Въззивното производство е иницирано по жалба на подс. П., с която оспорил признатите от него факти, заявявайки наличието на различни такива, указващи на участието и на други две лица в инкриминираната престъпна дейност. Отделно от това поискал намаляване на наложените му наказания. Мотивите на посоченото по-горе решение на ВАС указват, че направените от подсъдимия възражения са получили отговор, съответен на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Пред настоящата инстанция подс. П. поддържа, че е бил подведен от защитата си да направи признанието по чл. 371, т. 2 НПК, като отново заявява факти, различни от отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт, с които, без да отрича собственото си участие, претендира да е налице такова и на други лица, и поради това иска връщане на делото за ново разглеждане - за техния разпит и изясняване на обективната истина по делото. Макар директно да не е заявено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, от съображенията, изложени в саморъчната касационна жалба на подс. П., добре е видно, че тъкмо размерът на наложените му наказания е в основата на недоволството му от постановения съдебен акт. В тази връзка, няма как да се приеме, че поддържаното от служебния защитник искане за приложението на чл. 55, във връзка с чл. 78а НК, надхвърля пределите на касационната проверка, очертани с жалбата на подсъдимия. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Най-напред следва да се отбележи, че възражението на подсъдимия, свързано с взаимоотношенията му с неговия защитник, не намират опора в данните по делото. Цитираният по-горе съдебен протокол сочи, че в открито съдебно заседание, съдът по същество е изпълнил задължението си по чл. 372, ал. 1 НПК, като разяснил на подс. П. правата му по чл. 371 НПК и го уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. От друга страна, твърдяните от жалбоподателя взаимоотношения с неговия защитник, не са обстоятелства от кръга по чл. 102 НПК, от значение за правилното решаване на делото и поради това няма как да бъдат предмет на изясняване в наказателното производство. Евентуални претенции за нарушения от вида на тези по чл. 132 от Закона за адвокатурата, подсъдимият може да отправи по предвидения в същия закон ред - чл. 136 и сл. Що се отнася до оспорването на признатите от подсъдимия факти, към казаното от ВАС, на плоскостта на изложеното по-горе и в съответствие с указанията, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, т. 8, може да се добави, че допустимата защита на подсъдимия е ограничена в рамките на признатите от него фактически положения по обвинителния акт, тъй като той доброволно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира доказателственото им обезпечаване, в настоящото производство. Друг е въпросът, че същите обстоятелства, няма пречка да бъдат поставени на вниманието на съответния прокурор, с оглед на възможното осъществяване на правомощията по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Правната оценка на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, приети за установени по реда на чл. 373, ал. 3 НПК, е правилна и законосъобразна. Налице са признаците от обективна и субективна страна на престъпните състави по чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 1, т. т. 3 и 4, чл. 194, ал. 1, чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 249, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. Данните за съдебното минало на подс. П. указват на наличието на условията на чл. 29, ал. 1, б. "а" НК. Кражбата, предмет на настоящото производство е извършена, след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено (съвкупността от престъпленията, предмет на влезлите в сила присъди по нохд № № 5743/07 г., 5931/07 г., 2660/08 г., 3380/08 г. и 6124/09 г.). Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 55 НК. Не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Още по-малко може да се направи положителен извод за това, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Направените от подсъдимия, на досъдебното производство, самопризнания, с които е спомогнал своевременно и съществено за разкриване на престъпните посегателства и техния извършител (л. 12), здравословното му състояние - синдром на зависимост към хероин и вредна употреба на кокаин, са отчетени от решаващия съд адекватно на обективното им значение. Същите обстоятелства не са изключителни, по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК, нито многобройни. Паралелно с тях са налице множество обстоятелства, отегчаващи отговорността на дееца - съдебното минало, необхванато от квалификацията на извършеното - шест осъждания в периода от 1998 до 2007 г., в голямата им част за престъпления срещу собствеността, с ескалация на санкционирането от 3 месеца до 3 години лишаване от свобода, за първоначалните прояви и с приложението на института на условното осъждане, както и това, че деянията, предмет на настоящото производство са извършени в изпитателния срок, определен по реда на чл. 70, ал. 6 НК. При изложеното, правилно наказанията на подсъдимия са индивидуализирани по реда на чл. 58а, ал. 1, във връзка с чл. 54 НК, като по вид и размер те са съответни на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такива са справедливи. Правилно и законосъобразно е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия за причинените с престъпленията имуществени вреди. Предвид горното, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение