Решение № 1302 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8468/2015 г.

Решение № 1302 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8468/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново срещу решение № 176 от 28.04.2015 г., постановено по адм. дело № 176/2015 г. по описа на административен съд - В. Т.. С него по жалба на Е. Д. Г., едноличен търговец с фирма ЕТ "Е. Г." е отменен частично ревизионен акт № 041300816 от 24.06.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 439 от 30.09.2013 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново относно определени по реда на чл. 124а от ДОПК задължения за задължителни осигурителни вноски и лихви за забава за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., както и относно определени за 2007 г. задължения за лихви за авансови вноски в размер на 52.35 лв. В другата неоспорена част от решението жалбата на търговеца е отхвърлена. С решението са определени дължими съдебни разноски от страните, като на органа по приходите те са в размер на 1 236.85 лв., присъдени в полза на жалбоподателя. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение в конкретна негова част, и те съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на решението в конкретно посочени от касатора части относно определените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2008 г. и за лихва за забава; относно определените задължителни осигурителни вноски, социални и здравни за 2006 г. и за 2010 г. в конкретно посочени размери и лихва за забава. По повод останалата част на решението относно отменен ревизионен акт по повод определени задължения за задължителни осигурителни вноски за 2006 г., за 2007 г., за 2009 г. и за 2010 г. се излагат съображения за неправилност на съдебното решение. Решението се обжалва и по повод присъдени съдебни разноски. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни производства, първоинстанционни и касационни. Ответната страна по касационната жалба - Е. Д. Г., едноличен търговец с фирма ЕТ "Е. Г." не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: Административният съд - В. Т. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 041300816 от 24.06.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 439 от 30.09.2013 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от 1.03.2008 г. до 30.11.2009 г., на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2006 г.; на чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетни 2007 г., 2008 г., за 2009 г. и 2010 г. Определени са допълнителни, изравнителни, задължения за осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по КСО, за здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице по ЗЗО, за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) за Универсален пенсионен фонд (УПФ) за самоосигуряващи се лица за конкретни години от общ ревизиран период от 1.01.2006 г. до 31.12.2011 г., респ. и лихви за забава. При административното разглеждане на законосъобразността на ревизионния акт е потвърден в част то относно отказаното право на данъчен кредит по ЗДДС, относно определените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и ЗДДФЛ за 2007 г., за 2009 г. и за 2010 г. Актът е потвърден и в частта относно определените задължения по КСО за 2006 г., 2007 г., 2009 г., за 2010 г. и за 2011 г. и лихви за забава; за вноски за ДЗПО за 2006 г., 2007 г., 2009 г., 2010 г. и за 2011 г. и лихви за забава, и за здравноосигурителни вноски за 2006 г., 2007 г., 2009 г., за 2010 г. и за 2011 г. и лихви за забава. След отменително решение № 2572 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 7074 по описа за 2014 г., на Върховния административен съд, първо отделение предмет на обжалване пред административния съд - В. Т. е ревизионния акт относно задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер над 52,64 лв. и лихви върху него в размер на 91,04 лв.; за задължителни осигурителни вноски (КСО) за 2006 г. в размер над 64,04 лв. за ДОО, 1,84 лв. за ДЗПО, 20,22 лв. за ЗО (ЗЗО) и лихви в общ размер върху тях от 127,01 лв.; определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 52,35 лв. и осигурителни вноски, ведно със съответните лихви; за 2009 г. за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер над 156 лв. и лихви от 50,68 лв., и осигурителни вноски, и за 2010 г. допълнителни осигурителни вноски (по КСО и по ЗЗО) в общ размер над 1 079,13 лв. (ДОО - 494,60 лв., ДЗПО - 224,82 лв. и ЗО - 359,71 лв.), ведно със съответните лихви в общ размер от 421,52 лв., както и в частта за разноските в размер на 1 010,87 лв. В мотивите на сега обжалваното решение административният съд изрично е посочил, че това е и предметът на спора пред него, като това е съобразено частично от него при постановяването на същото. По повод на първото касационно възражение относно недопустимост на съдебното решение на административния съд в частта за отмяната с него на ревизионния акт относно допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2008 г. и лихвата за забава, то същото е неоснователно. Касаторът твърди, че спорът е решен с влязъл в сила акт, а именно решението на Върховния административен съд при първото разглеждане по касационен ред на спора относно дължимостта за посочената година на тези публични задължения. Това е така, но следва да се отчете от една страна, че съдът правилно в мотивите си е отразил предмета на спора пред него, като 2008 г. е изключена като предмет на контрол и обсъждане от него. Същата обаче е цитирана в диспозитива на съдебното решение. Налице е очевидна фактическа грешка допусната от съда, поради което делото следва да се върне на административния съд - В. Т. за осъществяване на производство по реда на чл. 175 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, а именно за поправката й. По повод на второто касационно възражение относно недопустимост на съдебното решение на административния съд в частта за отмяната с него на ревизионния акт относно допълнително определените задължения за осигурителни вноски, социални и здравни, за 2006 г. и за 2010 г. в конкретно посочени размери и лихва за забава, то същото е частично основателно. При първото разглеждане на спора относно законосъобразното определяне на задълженията за осигурителни вноски, социални и здравни, административният съд - В. Т. е отменил същите за сумите над тези задължения за главниците (виж решение № 156/15.04.2014 г. по адм. дело № 963/2013 г.). Конкретно в диспозитива му е записано за сумите "над 97.74 лв. (ДОО в размер на 64.04 лв., за ДЗПО в размер на 13.84 лв., за ЗО в размер на 20.22 лв.) и лихви върху тях в общ размер от 127.01 лв. за 2006 г. и за задължителни осигурителни вноски, социални и здравни, за 2010 г. в размер над 1 079.13 лв. (ДОО - 494.60 лв., ДЗПО - 224.82 лв., ЗО - 359.71 лв). и лихви върху тях в общ размер от 421.52 лв. Така формираните задължения са по определени по силата на събраното доказателствено средство - съдебно-счетоводна експертиза. В диспозитива на решение № 2572 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 7074/2014 г. на ВАС, първо отделение е записано, че решението се отменя в тази част и се връща за ново разглеждане. При постановяване на сега обжалваното решение съдът като се е позовал на неприложимост на чл. 124а от ДОПК за ревизирани данъчни периоди преди влизането в сила на тази норма, която действа от 15.02 г. 2011 г. Отменил е ревизионния акт и за 2006 г., без да отчете, че за сумата от 97.74 лв., главница, както и за 2010 г., за сумата от 1 079.13 лв., той е влязъл в сила, понеже първото съдебно решение на АС-В. Т. не е било обжалвано по касационен ред от ревизираното и задължено лице пред ВАС в тази му част, а именно до размера на задълженията за осигуровки, социални и здравни, определени като главница. Това е видно и от мотивите на постановеното решение № 2572 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 7074/2014 г. на ВАС, първо отделение, в което обаче задълженията за лихви за 2006 г. и за 2010 г. по така дължимите главници за вноски, са отменени, а именно в размер на 127.01 лв. и на 421.52 лв. и делото е върнато за ново разглеждане. В тази част е постановено недопустимо решение, понеже се обжалва ревизионен акт в част, която е влязла в сила и е налице стабилен административен акт, с който са определени по основание и размер дължими публични задължения за 2006 г. и за 2010 г. в размер от 97.04 лв. и от 1 079.13 лв, поради което то следва да се обезсили като такова. Дали в тази част административният акт е законосъобразен или не, то този факт не може да бъде преценяван, понеже правото за това е преклудирано, макар и на формално основание, поради което за двете спорни години 2006 г. и за 2010 г. остават задълженията за осигурителни вноски - главници за размерите от 97.04 лв. и 1 079.13 лв. По повод на третото касационно възражение относно неправилната отмяна на оспорения ревизионен акт по повод определените по основание и размер задължения за задължителни осигуровки, социални и здравни за 2006 г., в посочените размери за главница (над 97.04 лв.) и за лихва в размер на 127.01 лв., за 2007 г., за 2009 г. и за 2010 г., в посочените размери за главница (над 1 079.13 лв.) и за лихва, то същото е неоснователно. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна и законодателят не й е придал обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски в извършената ревизия по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК. Въпросът за установяване на задължителни осигурителни вноски в ревизия по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК е разрешен с тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. Законосъобразни са изводите на съда за характера на правната норма на чл. 124а от ДОПК, която е с материалноправен, а не с процесуален характер. Тази разпоредба макар да препраща към процесуални правила определя възникването, съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на субективни права и задължения за осигурителни вноски, но не може да се прилага с обратно действие към 2006 г., 2007 г., 2009 г., 2010 г., както е в процесния случай, понеже нейното действие се разпростира след 15.02.2011 г. В този смисъл е и посоченото решение по тълкувателното дело. При този изход от делото съдебните разноски остават в размерите, присъдени с обжалваното решение. По повод искането на касатора за присъждане на съдебни разноски в размер на 3 261.44 лв., то същото е неоснователно. При първоначалното разглеждане на делото, както и при последващото произнасяне по спора относно законосъобразното определяне на задължения на ревизирания субект, а именно касационно производство не са присъждани съдебни разноски. С оглед на изискванията на чл. 226, ал. 3 от АПК, административният съд в мотивите си подробно е посочил, че се присъждат съдебни разноски съгласно приложимата редакция на чл. 161, ал. 1 от ДОПК за една съдебна инстанция. Тези съображения се отнасят и за настоящото производство, като при определянето им по размер е направена преценка на уважената, респ. отхвърлената част от жалбата и материалния интерес при оспорването. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция, на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК