Решение № 1548 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10286/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д., гр. Пловдив, чрез проц. му представител адв. Л. Карамитева, против решение 881/08 юли 2024 г., постановено по адм. д. 643/2023 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна Касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Д. Д. против заповед 316/11 април 2023 г. на кмета на Община Елин Пелин, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ на Н. Д. е разпоредено премахването на незаконен строеж "Дървен навес с ограждаща тухлена стена на регулационната граница с УПИ XII - 1702, кв. 49 по плана на гр. Елин Пелин. Незаконната част от тази стена обхваща изграденото. над цокъла от 0,60 м., а именно тухлена зидария 11 реда тухли и стб. пояс, както и стб. колона в началото", находящ се в УПИ XXIV - 1586, кв. 49 по плана на гр. Елин Пелин, изграден на две странични регулационни линии с УПИ XII - 1702 и Х-94, кв. 49, гр. Елин Пелин. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно установено, че е предметът на заповедта е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, който е изпълнен без да са налице съответните строителни книжа, съобразно разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Постройката се състои от навес и ограда и представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗУТ, като е изградена в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, тъй като за изграждането й е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото не е издавано за навеса, а оградата е построена в отклонение от издаденото разрешение за строеж. Съображенията на съда съответстват на събраните по делото доказателства, в частност - на приетото заключение по изслушаната СТЕ. Изложените с касационната жалба възражения, че се установява неяснота по отношение на вмененото задължение, каква част от обекта следва да се премахне дали целият обект, обявен за незаконен, ограждащите стени, за които има издадени разрешения за строеж за огради или само дървените колони с покрива, са изцяло неоснователни. В диспозитива на заповедта ясно е посочено, че следва да бъде премахнат незаконният строеж Дървен навес с ограждаща тухлена стена на регулационната граница , като е уточнено коя част от оградата е незаконна - изградената тухлена зидария над цокъла, т.е. задължението е за премахване на навеса и на частта от оградата, изградена в отклонение от разрешението. Важно е да се подчертае, че частичното съответствие на оградата не променя факта, че строежът е незаконен. Също така, въпреки че в заключението си вещото лице е посочило възможността за коригиране на оградата в съответната й част, това не засяга навеса, който също трябва да бъде премахнат. Т.е при изпълнението на заповедта, след премахването на незаконната тухлена зидария, оградата ще бъде приведена в съответствие с издаденото разрешение, което е и целта на същата. Периодът на изграждане на обекта е също безспорно установен 2019/2020 г., поради което правилен е и изводът за неприложимост на разпоредбите относно търпимите строежи - § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Община Елин Пелин ще следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав