Решение № 2287 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9614/2011 г.

Решение № 2287 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9614/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 292/10.06.2011 г., постановено по адм. д. № 686/2010 г. Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на "ДКЦ - I - Велинград" ЕООД гр. Велинград, представлявано от управителя д-р Георги Ангелов Дошев против писмена покана изх. № 13/29-04-740 от 31.08.2010 г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик. Осъдил е "ДКЦ - I - Велинград" ЕООД гр. Велинград, представлявано от управителя д-р Георги Ангелов Дошев да заплати в полза на РЗОК гр. Пазарджик съдебно-деловодни разноски в размер на 867 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "ДКЦ 1 - Велинград" ЕООД гр. Велинград, представлявано от управителя Георги Ангелов Дошев с оплакване, че е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на процесуалния закон и при необоснованост. Моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което оспорената писмена показа бъде отменена. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на АС за правилно. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и страните не оспорват фактите, при които е постановено обжалваното решение. Предмет на делото е изпълнението на сключения между "ДКЦ 1 - Велинград" ЕООД и НЗОК, чрез директора на РЗОК гр. Пазарджик, договор № 13/РД-29-418 от 30.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. В раздел IV-ти от договора "Цени, ред и условия за заплащане на изпълнителя", страните са уговорили условията, реда и правилата, при които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава специализирана медицинска дейност и медико-диагностична дейност. Със заповед № РД-09-622/18.06.2010 г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик е наредено да бъде извършена финансова проверка на жалбоподателя със задача: пълна медицинска и финансова проверка по изпълнение на договор № 13/РД-29-418/30.03.2009 г. и по изпълнение на Регулативните стандарти за III-то и IV-то тримесечие на 2009 г. За резултатите от извършената проверка е съставен констативен протокол от 20.07.2010 г., в който е отразено, че "ДКЦ 1 - Велинград" ЕООД е допуснал превишение на определените му регулативни стандарти както следва: за направления за медико-диагностична дейност /бл. МЗ-НЗОК № 4/ за III-то тримесечие превишение в размер на стойност 4 947,40 лв. и за IV-то тримесечие на стойност 15 914,06 лв. Съставен е и Протокол за неоснователно получени суми № 29/20.07.2010 г., в който е отразено, че сумата 20 861,46 лева е заплатена неоснователно на изпълнителите на специализирана медицинска дейност за III-то и IV-то тримесечие на 2009 г., поради което на основание чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор следва да бъде възстановена. В законоустановения срок не е постъпило възражение против двата цитирани протокола и директорът на РЗОК гр. Пазарджик е издал оспорената писмена покана. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд гр. Пазарджик е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване и на материалния закон - Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. и клаузите на чл. 42 и чл. 43 от договор № 13/РД-29-418/30.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Съдът законосъобразно е приел, че на основание чл. 43, ал. 3 от ИД за 2009 г. изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности, назначени извън разширените надвишения и задължението за компенсиране. По делото не е спорно, че сумите по депозираните фактури за процесния период са били изплатени. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства и констатациите на назначената по делото експертиза, обсъдил е всички релевантни възражения на жалбоподателя и изложил обосновани мотиви по спора. Настоящата инстанция счита за неоснователни твърденията на касатора за неправилно определяне броя на предоставените му РС, с което се нарушавали правата на здравноосигурените лица при ползване на медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности. Въпросът относно правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Прието е, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравно-осигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Народното събрание всяка година със закон одобрява средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности. Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му брой и стойност, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания над отпуснатите средства с бюджета на НЗОК. В мотивите на обжалваното решение съдът е обосновал материалноправното основание за издаване на акта с клаузата на чл. 43, ал. 3 от ИД за 2009 г., съгласно която изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за СМД и МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Посочил е, че на основание на цитираната договорна клауза при превишаване на регулативните стандарти изплатените от НЗОК средства се събират от изпълнителя на медицинска помощ, който с нарушаване на задължението да назначава МДД само в рамките на определения му лимит е причинил преразход на средства от бюджета на НЗОК. Установяването на вземането на НЗОК по реда на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване гарантира правата на защита на изпълнителя в административното производство. Нарушението на поетото задължение по чл. 42, ал. 1 и 2 от ИД за 2009 г. за назначаване на СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове в рамките, определени с подписаните протоколи за съответното тримесечие, поражда отговорността на изпълнителя на медицинска помощ по чл. 43, ал. 3 от ИД за 2009 г. за възстановяване на заплатените от НЗОК средства в нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,