Решение № 3572 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10848/2010 г.

Решение № 3572 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10848/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Регионалния съвет на Конфедерацията на независимите синдикати в България - гр. Монтана чрез председателя му Мария Лазарова против решението от 15.VII.2010 г. по адм. д. № 297/2010 г. на Административен съд-Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № РД-08-88/28.V. 2010 г. на Областния управител на област Монтана, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е разпоредено изземването по административен ред на имоти-частна държавна собственост, предоставени му по реда на чл. 46 от Кодекса на труда за извършване на синдикална дейност, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът - редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адвокат Сотиров, който от негово име поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - Областния управител на област Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в писмено възражение процесуалния му представител от негово име оспорва основателността на касационната жалба. Ответникът - Конфедерацията на независимите синдикати в България, се представлява от адвокат Сотиров, който от негово име поддържа жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирани страни, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че жалбоподателят държи процесните недвижими имоти без правно основание и ги използва не по предназначение, тъй като не развива в тях синдикална дейност, за каквато са му били предоставени по реда на чл. 46 от КТ, а ги е отдал под наем на трети лица за извършване на търговска дейност, от което за административния орган е възникнало правото по чл. 80, ал. 1 от ЗДС да приложи административна мярка, позволена от закона-принудително изземване на имотите. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че процесните недвижими имоти са частна държавна собственост тъй като за тях са били съставени актове за частна държавна собственост. На касаторите тези имоти са били предоставени за безвъзмездно ползване по реда на чл. 46 от КТ за осъществяване на синдикална дейност. От извършените няколко проверки от специално назначени за целта комисии и от представените писмени доказателства - договор с д-р Гиздов и снимки на помещенията е било установено по безспорен начин, че тези имоти не се използват по предназначение, а в тях се осъществява търговска дейност-открит е мебелен магазин и частен лекарски кабинет. Следователно, като е констатирал, че касатора държи частни държавни недвижими вещи без правно основание и не ги използва по предназначение, съдът правилно и в пълно съответствие със закона е преценил, че областния управител правилно е приложил принудителната мярка на чл. 80, ал. 1 от ЗДС по отношение на него и е отхвърлил жалбата му против оспорения административен акт като неоснователна. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение