Решение № 319 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2009 г.

Решение № 319 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП). Образувано е по касационна жалба на "Бетаком" ООД, гр. София, против решение от 19.03.2009 г. по адм. дело № 4689/2008 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 11-28-3289/14.07.2008 г. на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", потвърждаващо заповед № РД-03-53 от 10.06.2008 г. на директора на дирекция "ДАИ" за налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗАвП - временно спиране от движение на товарен автомобил марка "Мерцедес 1722, с рег. № СА 7455 ВТ, собственост на търговеца, поради това, че е пренасял опасни товари без да има издадено "удостоверение за одобрение за превоз на опасни товари". Поддържа се оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна не е изразила становище пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е правилно установена пред първата съдебна инстанция и не се оспорва. Към датата на констатиране на нарушението - 26.05.2008 г., провереното от компетентните за това органи ППС (автомобил - цистерна) не е имало валидно издадено удостоверение за одобрение на превоз на опасни товари, а е превозвало пропан-бутан. Видно е от представените писмени доказателства, че издаденото предходно такова удостоверение е от 13.09.2007 г. със срок до 29.03.2008 г., а следващото е издадено на 5.11.2008 г. със срок до 16.07.2009 година. При това положение са били налице материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗАвП за издаване на заповедта за налагане на ПАМ, потвърдена при административното й обжалване пред по-горестоящия орган - спиране от движение на ППС, превозващо опасни товари, до отстраняване на нарушението. Органът в случая действа при обвързана компетентност и не би могъл да наложи друга ПАМ - като например "забрана за превоз на опасни товари", което би позволило на жалбоподателя да използва същото ППС, но с друга цел, тъй като такава мярка в закона не е предвидена. Правилно е прието в решението на съда, че заповедта е надлежно мотивирана. Същата освен правното основание, на което е издадена, съдържа и фактическо такова, а освен това е налице изрична препратка към констатациите от проверката на 26.05.2008 г., когато е съставен АУАН № 055951 на водача за извършено нарушение по чл. 93, ал. 1 от ЗАвП, въз основа на което е издадено и НП № ДАИ-006838/10.06.2008 година. Във връзка с доводите на касатора, че административнонаказателната отговорност на самото дружество не е била ангажирана, следва да се отбележи, че законът не предвижда такава предпоставка за налагането на ПАМ по чл. 106, ал. 1 от ЗАвП, а що се касае до цитираната разпоредба на чл. 106а, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1, тя се явява неотносима за случая. И на последно място, отстраняването на нарушението към момента на съдебното оспорване пред АССГ не е основание за отмяната на заповедта предвид правилото, че законосъобразността на административния акт се преценява към датата на издаването му. Както е отбелязал съдът, за жалбоподателя е възникнала възможността да се обърне към органа за отмяна на наложената ПАМ, още повече, че при евентуален отказ отговорността му срещу неоснователно бездействие може да бъде ангажирана по реда на АПК. Предвид изложеното няма основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,