Решение № 4097 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13719/2013 г.

Решение № 4097 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13719/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Анели Гинчева Чобанова срещу решение № 10 от 21.06.2013 г. по адм. д. № 130/2013 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена подадена от нея жалба срещу наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Излагат се касационни основания за недопустимост и неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е конституирал страна срещу която не е заявена претенция. Заявява се, че с жалбата до административния съд не е оспорена приложената принудителна административна мярка, а издадената ценна книга под формата на 2 бр. билети за вход, претенцията е, че издадените билети не съответстват по форма и съдържание на изискванията за индивидуален административен акт, съдържащи се в чл. 146 АПК. Липсата на каквато и да е информация за основанието за издаването на тези билети в самите тях или в придружаващ документ прави дължимото вземане необосновано и неоснователно. Принудителната продажба на такъв вид ценна книга и то срещу заплаха, че ако не бъде закупена, приобретателят няма да получи собствеността си, е недопустимо. Върху билетите за вход е поставен печат на Община Русе, поради което претенцията е насочена срещу Община Русе. Счита се, че административният съд е подменил предмета на спора и неправилно е конституирал ответната страна. Излагат се доводи, че неправилно е присъдено юрисконсултско възнаграждение на Община Русе, ако ответната страна ОП "Комунални дейности" е самостоятелен административен орган, то този административен орган освен права следва да е носител и на задължения. Заявява се, че в жалбата до съда не се оспорва нито наложената принудителна административна мярка, нито заплатената сума, предмет на оспорване е липсата на основание за извършеното вземане, поради липса на формална връзка между т. н. услуга репатриране на автомобил и издадените за това два броя ценни книжа. Недопустимо е присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на страна, която не е била участник в процеса. Постъпило е писмено становище от Община Русе, претендира се юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че сумат 40 лв., която е заплатила жалбоподателката, няма санкционен характер, а представлява такса за извършеното репатриране на автомобила. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. С издадените билети е удостоверено заплащането на разходите, които община Русе е направила за репатрирането на автомобила и които, съгласно чл. 29, ал. 2, б. "б", пр. последно и чл. 30, ал. 3, пр. първо от Наредба № 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на община Русе, са за сметка на собственика. Дали сумата е определена основателно и законосъобразно и с какъв документ е удостоверено нейното събиране е въпрос, който не касае административноправния спор. Отделен е въпросът, ако жалбоподателката има възражение срещу самата Наредба и начина, по който са уредени съответните обществени отношения. Неоснователно жалбоподателката твърди, че не знае и не разбира от какво произтича събраната сума, независимо от вида на издадения документ, при наличие на изрични разпоредби в цитираната наредба и отказ от нейна страна да й бъде издадена фактура. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по съображения, различни от изложените в нея. С жалбата подадена до административния съд жалбоподателката е заявила, че оспорва на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 146, т. 2 АПК извършените на 28.03.2013 г. спрямо нея действия на администрацията на Община Русе, като е поискала да бъдат обявени за нищожни, поради това, че произтичат от неизпълнено задължение за издаване на административен акт, съответстващ по форма и съдържание на императивните разпоредби на чл. 59, ал. 2 АПК, от лица с неясно длъжностно качество и в изпълнение на разпореждания с неясен източник. Същевременно е поискано да се постанови връщане на неоснователно взетата сума от 40 лв. и присъждане на обезщетение за причинените притеснения и неудобство в размер на 100 лв. Съдът е приел, че делото е образувано по жалба на Анели Чобанова срещу принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, приложена спрямо лек автомобил "Pegeot 406" с рег. № С 1721 НК, по ул. "Г. С. Раковски" в гр. Русе, на 28.03.2013 г. със съображения за нищожност на оспорения акт поради липса на компетентност на издателя, форма и съдържание на административния акт. Съдът е конституирал служебно като ответник оператора на специализиран автомобил при общинско предприятие "Комунални услуги" към Община Русе, който е издал устно разпореждането за налагане на принудителната административна мярка. Установил е, че всеки месец се съставя график от служител на ОП "Комунални дейности", който се съгласува от Директора на общинското предприятие и началниците на РПУ, от който е видно, че дейността по преместване на неправилно паркирано МПС без знанието и съгласието на неговия собственик се извършва от съвместни екипи на Община - Русе /служители на ОП "Комунални дейности"/ и служители на I-во или II-ро РПУ, с репатриращ автомобил на община-Русе. От приложените графици е установил, че на 28.03.2013 г. в съвместния екип са били оператор на специализиран автомобил и полицай от I и II РПУ /по изготвен график/. Съдът е приел, че мярката е наложена от компетентен орган - оператор на специализиран автомобил. Служителят на ОП "Комунални дейности", Водач/оператор на открита платформа с повдигащо устройство", съгласно Заповед № РД28-01- 3171/28.12.2013 г. на Кмета на Община Русе, изд. на основание чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Видно от втората хипотеза, визирана в посочената норма, длъжностни лица от администрацията, стопанисваща пътя са компетентни да "преместват" или "да нареждат" преместване. В случая общински съвет-Русе е възложил дейността на ОП "Комунални дейности", а от длъжностната характеристика и трудовия договор на ответника се установява, че на него са възложени именно такива функции Съдът е направил извод за неоснователност на доводите на оспорващата за нищожност на действията на ответника поради това, че произтичат от неизпълнено субективно задължение за издаване на административен акт, съответстващ по форма и съдържание на императивните разпоредби на чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочил е, че по аргумент на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП може да се наложат и без да има издадена мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП. За прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП в закона не е предвидена писмена форма. Приети са за неоснователни доводите на оспорващата за липсата на връзка между издадените два броя билети за вход и извършената услуга по репатрирането на автомобила. ОП "Комунални дейности " не е упълномощено да издава санкциониращи документи /актове, фишове/ за нарушенията по Закона за движението по пътищата, а само да извършва дейност по преместване на нарушилите правилата за движението по пътищата МПС. Решението е недопустимо. След като касационната жалбоподателката заявява, че не е оспорила наложената принудителна административна мярка, постановеното съдебно решение следва да се обезсили и производството да се прекрати. С разпореждане от 25.04.2013 г. на Административен съд Русе по същото дело е отделено производството по предявения иск за заплащане на обезщетение от незаконен административен акт за имуществени вреди в размер на 40 лв. и неимуществени вреди в размер на 100 лв. в отделно производство, поради което не е предмет на производството по оспореното съдебно решение. Не е допустима заявената от жалбоподателката претенция срещу незаконни действия на Община Русе /по повод налагане на заплащане на сумата 40 лв. за репатрирането на автомобила, преди да бъде върнат/. В случая е наложена принудителна административна мярка с устно разпореждане, която жалбоподателката заявява, че не обжалва. Действията на администрацията не могат да се обжалват като незаконосъобразни и нищожни, може да се иска прекратяване на действия, които не се основават на административен акт или на закона. Претенция за неоснователно обогатяване срещу Община Русе също не подлежи на разглеждане по административен ред. Разноски на ответника по настоящото дело не се присъждат, тъй като Община Русе не е била конституирана като страна по делото. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение