Решение № 471 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12627/2015 г.

Решение № 471 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12627/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1317/31.07.2015 г., постановено от Бургаския административен съд по адм. д. № 2461/2014 г. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Д. Я. Г., обезщетение в размер на 4050 лв. за претърпени неимуществени вреди - преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване и лишаване от едночасов престой на открито в периода 11.04.2014 г. - 25.05.2014 г. и в неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 20,30 ч до 6 ч. всеки ден в периода от 26.06.2014 г. -10.12.2014 г. и неосигуряване на нормална жилищна площ за същия период, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 10 000 лева. Касационната жалба, подадена от Д. Я. Г. е насочена срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване изцяло на предявения иск в размер на 10 000 лева. Касационната жалба на ГДИН е срещу осъдителната част на съдебното решение. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението в обжалваната му част, както и допуснати от съда нарушения на процесуалния закон при обсъждане и преценка на доказателствата по делото. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на жалбата на ГДИН и неоснователност на другата касационна жалба. Според прокурора, от установената по делото фактическа обстановка, касаеща битовите условия в затвора, не може да се приеме, че е налице такова ниво на суровост, че да обоснове нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Според прокурора относимо за случая е решението на ЕСПЧ по делото Георгиев срещу България. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадени от надлежни страни по съдебния спор и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността им приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди през посочените периоди, в резултат на бездействието на ответника да осигури на ищеца едночасов престой на открито, пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване по време на престоя му в следствения арест и след това в затвора в Б., както и неосигуряване на минимална площ в затвора в Б., неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода през нощта. Съдът е посочил, че вредите, чието обезщетяване се претендира се изразяват според твърдения на ищеца в сериозно засягане на личността и достойнството му и преживяване на страдания. Съдът подробно е отразил в решението си информацията от събраните по делото писмени доказателства (справки, изготвени от мл. инструктор по охраната в А. Б. и от ИСДВР, доклади на КПИ за 2012 и 2014 г.), както и свидетелските показания на разпитаните свидетели-Б., Ц. и В. Съдът се е позовал и на относима съдебна практика, както национална, така и на ЕСПЧ. Въз основа на възприетата информация от посочените доказателствени източници, съдът е формирал извод, че искът е доказан по своето основание. Съдът е констатирал, че килията, в която е бил настанен ищецът, както и всички килии на етажа не отговаряли на нормативноустановените изисквания. Съдът е преценил в съвкупност обстоятелствата, че през нощта в продължение на 9,30 часа, ищецът е бил принуден да удоволетворява естествените си нужди в кофа, намиращи се в спалното помещение, населено с други, лишени от свобода, в което помещение те спят и се хранят. Въз основа на данните от справката, изготвена от ст. инспектор в затвора в Б. и св. Показания на св. В., съдът е установил, че през периода от 26.04.14 г. до 10.12.14 г. ответникът не е изпълнил задължението си за осигуряване на минимално необходимата свободна жилищна площ на лишения от свобода, посочвайки, че в случая не се касае за жилищна площ, надминаваща изискванията на ограниченията, които самото наказание поставя. Въз основа на показанията на св. В., съдът е установил, че общата площ на прозорците в килията на ищеца била 1,5 кв. м., която била значително под изискването на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Въз основа на установеното и предвид констатацията, че в килията са пребивавали между 15 и 17 души, съдът е заключил, че притокът на дневна светлина не е бил достатъчен, както и възможността за адекватно проветряване е била силно ограничена Въз основа на тези констатации, съдът е формирал извод, че тези неблагоприятни условия, освен че поставят лишените от свобода в унизително отношение са опасни и за здравословното им състояние. Съдът е формирал извод, че липсата на елементарен битов стандарт, свързан с принудата да се облекчава в кофи в същото помещение, където спи, без преграда, пред очите на всички обитатели на килията и липсата на течаща вода, са от такова естество, че предизвикват у всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания. По този въпрос, административният съд се е позовал и на съдебна практика . Съдът е преценил като доказани твърденията на ищеца относно условията в следствения арест в Б. В. е по този въпрос показанията на св. Ц. За да определи размера на обезщетението за претърпените от ищеца вреди, съдът е преценил периода, в който ищецът е бил поставен в установената неблагоприятна среда, като се е съобразил и с размера на обезщетенията, присъдени от ЕСПЧ при аналогични казуси. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като необосновани част от формираните изводи на административния съд. Административният съд неправилно е преценил, че в резултат на неосигурена достатъчно жилищна площ жалбоподателят е преживял неудобства и страдания по-големи от присъщите на ограничението във връзка с наложеното му наказание. По този въпрос, съдът не е съобразил някои относими обстоятелства. От справката, изготвена и подписана от началник затвора град Б. (лист 22-25 по делото) се установява, че на 03.07.2014 г. ищецът е настанен във втора група -109 килия, в която обитаемата жилищна площ на едно лице отговаря на 3,20 кв. м.. Размерът на таци площ се приближава до установения стандарт от 4 кв. м. От същата справка се установява, че от тази килия ищецът е изведен по негово желание и по негово желание е настанен в 9-та група, където са настанени преобладаващо работещи затворници с тенденция самият той да работи. Установява се от съща справка, че в килиите, в които ищецът е настаняван в 9-та група обитаемата жилищна площ на едно лице е значително по-малка. Изводът, който се налага е, че ищецът сам е предпочел да изостави удобството да разполага с по-голяма жилищна площ пред възможността да бъде настанен в група, където би имал перспективата да работи. От друга страна, както се посочва в справката, в 9-та група са били настанени преобладаващо работещи затворници, което означава, че през работните дни, населеността в килиите на тази 9-та група не е била в пълен обем. Също така, административният съд не е взел предвид и обстоятелството, отразено в същата справка, че ищецът е за осми път в затвора, и че вече е излежавал наказание лишаване от свобода в затвора Б., по време на което е бил настаняван в килии, с по-малка жилищна площ, полагаща се на едно лице, отколкото тези, в които е настаняван в процесния период. Следователно, не може да се приеме, че размерът на жилищната площ, с която той е разполагал по време на процесния период е внезапен стрес за ищеца, с което той е трябвало да свиква, тъй като е обстоятелство, с което той не се е сблъсквал до този момент. При тези данни, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като недоказано твърдението на ищеца, че през целия исков период жилищната площ на ищеца е била твърде ограничена и това е резултат единствено и само от бездействието на ответника. Недоказано е и твърдението, че твърдяната липса на достатъчна жилищна площ е провокирала в ищеца страдание, което той не е могъл да очаква с оглед ограниченията, които съпътстват изтърпяването на наказанието му. Необоснован, поради което и неправилен е изводът на административния съд, че по време на престоя му в затвора в Б. през процесния периода, ищецът е бил лишен от приток на светлина и възможност за адекватно проветряване на помещенията, в които е бил настаняван. Съдът е приел, че размерът на прозорците в килията на ищеца през този период е бил 1,5 кв. м. според показанията на св. В. Съдът не е обърнал внимание на показанията на този свидетел, в частта им, в която той свидетелства единствено и само за килия 506, но не и за другите, в които ищецът е бил настаняван. Също така от показанията на този свидетел става ясно, че ищецът е в тази килия от м. 09. 14 г., а не от началото на сочения от ищеца период - 26.06.14 г. Също така, съдът необосновано е дал предпочитания на показанията на св. В. относно размера на прозорците, а не на показанията на св. Б., чиито показания съвпадат относно размера на светлата част на прозорците с отразеното в справката от началника на затвора Б. Н. се изводът за недоказаност на твърдението на ищеца, че през процесния период в затвора в Б. не е имал достатъчен приток на светлина и възможност за проветряване на помещенията, в които е бил настаняван. Обосновани и верни са изводите на административния съд, че през процесния период по време на престоя му в затвора в Б., през нощта ищецът е бил принуден да облекчава естествените си нужди в кофа, която е била в помещението, в което той заедно с останалите лишени от свобода са спали и са се хранели. Подобно положение правилно е квалифицирано от съда като унизително отнасяне, уронващо достойнството на лицето и само по себе си способно да предизвика неприятни изживявания. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е направил верни констатации относно ситуацията, в която ищецът е престоял в следствения арест в Б. за период от 2 месеца и 15 дни. Установено е, че макар и сам, в килията, в която е бил настанен, ищецът не е имало много свободно място, тя е била без прозорец, а с малък отвор на вратата откъм коридора. Ответникът не е ангажирал доказателства да е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 268 от ППЗИНЗС за осигуряване на пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. От друга страна, съгласно чл. 276, ал. 1 и 2 от ППЗИНЗС, ищецът е имал право на престой на открито с продължителност не по по-малко от един час на ден. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства такъв да е осигуряван на ищеца. При тези данни, обосновано е да се приеме, че липсата на естествена светлина и възможност за проветряване на килията, в която е бил настанен ищецът в ареста в Б., съчетана с невъзможността за ежедневен престой на открито, както и обстоятелството, че ищецът е бил сам в тази килия, са обстоятелства, които в своята съвкупност са причинили страдание на ищеца, което надхвърля неизбежната степен на неудобство, присъща на задържането му в ареста. Във връзка с гореизложените съображения, настоящият съдебен състав преценява, че ищецът в продължение на 5 месеца и 14 дни е претърпял страдания, изразяващи се в унижението да уринира в кофа пред очите на останалите лица, настанени в килията, както и нечовешките условия да спи и се храни в помещението, в което се намира тази кофа, а така също и във връзка с условията при които е престоял в ареста в Б. в продължение на 2 м. и 15 дни. Като се вземат предвид конкретните обстоятелства на настоящото дело, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца вреди е в размер на 500 лева, до който размер следва да се потвърди решението на административния съд, а за разликата до пълната присъдена сума решението се отмени като неправилно. По тези съображения, съдът преценява като неоснователна касационната жалба на Д. Г. и като частично основателна касационната жалба на ГДИН. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд