Решение № 10587 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1900/2017 г.

Решение № 10587 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1900/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. С., гр. С., ж. к. "Д.", бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. ... срещу Решение № 7534 от 30.11.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 8735/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-жа С. срещу принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" приложена на 03.02.2016 г. на лек автомобил, марка "Пежо", модел "306", регистрационен № ********.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Г. С. С., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилно съдът приема, че са налице предпоставките за прилагане на принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). По делото е представено уведомление от Постоянната комисия по транспорт, организация и безопасност при Столична община, че съгласува демонтажа на знаци В-28 и Т-17 на бул. "К. П." след кръстовището с ул. Кап. Д. С." в посока ул. "Тирана". Позовава се на чл. 3, ал. 1 ЗДвП и на чл. 6, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) и сочи, че без правно значение е кога сектор "Общинска полиция" е уведомен за съгласуването от постоянната комисия и кога ще отстрани знаците.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени приложената принудителна административна мярка. Касаторът се представлява от адв. Н. Й., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - старши полицай в сектор "Общинска полиция" в отдел "Охранителна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице са предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, а доводите на касатора са неоснователни, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 03.02.2016 г. управлявания от г-жа С. лек автомобил, марка "Пежо", модел "306", регистрационен № ********, е бил паркиран на бул. "К. П." след кръстовището с ул. "Кап. Д. С." в посока на ул. "Тирана" след знак В-27 и Т-17.

1. По разпореждане на старши полицай в сектор "Общинска полиция" в отдел "Охранителна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи паркираният автомобил е преместен без знанието на водача на наказателен паркинг.

1. В хода на съдебното производство органът представя:

а) Заповед № СО15-РД-09-407 от 16.03.2015 г. на кмета на Столична община, с която определя звено "Общинска полиция" за служба за контрол по смисъла на чл. 165 ЗДвП и оправомощава служителите на звеното да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 5, б. "а" и "б" ЗДвП;

б) докладна записка от полицая със скица на разположението на знаците и паркирания автомобил и две снимки;

в) Заповед № 513з-2374 от 16.04.2015 г. за преназначаване на държавни служители

1. В хода на съдебното производство г-жа С. представя решение по т. ХХVII от Протокол № 48 от 08.12.2015 г. на Постоянната комисия по транспорт, организация и безопасност на движението при Столична община, с което комисията съгласува демонтажа на пътните знаци В-27 и Т-17 на бул. "К. П." кръстовището с ул. "Кап. Д. С." в посока на ул. "Тирана".

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената принудителна мярка е приложена от компетентен орган, в исканата от закона устна форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че мярката е и материално законосъобразна. От доказателствата по делото е безспорно, че процесният автомобил е бил паркиран в зоната на действие на знак В-27 и Т-17. С оглед на разпоредбите на чл. 3 ЗДвП и Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване (Наредбата) пътните знаци, спомагащи за организиране на движението по пътищата, действат от момента на тяхното поставяне до момента на тяхното фактическо демонтиране. С оглед на това наличието на решение на Постоянната комисия за демонтиране на знак В-27 и знак Т-17 не води до извод, че знаците са престанали да действат.

Съдът приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, тъй като превозното средство, по отношение на което мярката е приложена, е паркирано в зоната на действие на знак В-27 и знак Т-17.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената мярка и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа и на двата твърдяни порока сочи фактически един и същ довод - решението на Постоянната комисия, което довело до отпадане на действието на знак В-27 и Т-17.

Този довод на касатора е неоснователен.

Пътните знаци, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДвП, служат за предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на предписания към тях - относно предимството, забраните, специалните правила, действията със задължителен характер, за указване и допълнителна информация - чл. 13, ал. 1 ЗДвП. В съответствие с това им предназначение те са квалифицирани в чл. 38 ППЗДвП и са регламентирани правните последици от неизпълнението им.

Пътният знак е правило за поведение, установено в правна норма, но неговото действие по отношение на конкретния участък от движението по пътищата е само тогава, когато е поставен на платното за движение и то по начин, съответен на изискванията на чл. 9 и сл. от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (Наредба № 18). Това негово действие започва от момента, когато той е поставен на съответното място - защото тогава участниците в движението научават за него и са обвързани от действието му, и трае дотогава, до когато знакът бъде премахнат. Това е изрично регламентирано в чл. 6, т. 1 ЗДвП, който задължава участниците в движението по пътищата да съобразяват своето поведение с пътните знаци.

Ситуацията, в която един пътен знак, който се намира на платното за движение, не е задължителен за участника в движението, е изрично регламентирана от законодателя в разпоредбата на чл. 7 ЗДвП. И двете разпоредби - на чл. 6 и на чл. 7 ЗДвП, не допускат изключения, защото това би компрометирало целта на регулацията на движението по пътищата - да се опази живота и здравето на участниците в движението, да се улесни тяхното предвижване и да се опази имуществото.

С оглед на това, както правилно и обосновано приема съдът, дотогава, до когато на платното за движение има поставен пътен знак участникът в движението е длъжен да съобрази поведението си с него.

С оглед на горното факта, че Постоянната комисия на Столичния общински съвет е съгласувала предложение за демонтиране на един пътен знак по никакъв начин на води автоматично до извод за отмяна на неговото действие. Следва изрично да се посочи, че постоянните комисии, съгласно чл. 41 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет (Правилника) са помощни органи на съвета. Те имат за задача да проучват потребностите на населението в съответната област и да правят предложения за решаване на конкретни проблеми, да подпомагат общинския съвет при подготовка на решения и да осъществяват контрол за изпълнение на решенията на съвета - чл. 42, ал. 1 от Правилника.

С оглед на тези нормативно установени правомощия на постоянната комисия какво точно тя е съгласувала е ирелевантно за действието на един пътен знак, който се намира на платното за движение.

Горното прави извода на съда за осъществен състава на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП обоснован и правилен. Безспорно от доказателствата по делото е, че касаторът е паркирал в зоната на знак В-28 "Забранено паркирането" и на знак Т-17 табела с текст "нарушителите се отстраняват принудително" и пиктограма.

Видно от изложеното съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд