Решение № 6732 от 20.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2479/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" (ОПИК), чрез пълномощник, против решение 2025 от 21.06.2024 г. по адм.д. 194/2024 г. на Административен съд - Благоевград, с което съдът е отменил издадено от органа решение РД-02-16-19/ 24.01.2024 г. за отказ от верификация на разходи, предявени за плащане от бенефициера "Викварт" ООД. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че безспорно е удстановена недопустимост на предявени за верификация разходи, тъй като не съответстват на условията по процедурата. Твърди, че съдът необосновано е обвързал и изследвал основанията за отказ единствено и пряко с целите на проекта, без да обсъди в съвкупност констатациите на органа относно претендираните разходи, относимостта им към проекта с оглед постигане на заявените цели, за които средствата са отпуснати. По подробно изложени в жалбата мотиви иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Викварт" ООД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноските по делото. "Викварт" ООД е подало частна жалба против определение 3109 от 11.10.2024 г., постановено по адм.д. 194/2024 г. на Административен съд - Благоевград, с което съдът е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с твърдение за неговата неправилност. Ръководителят на УО на ОПИК, чрез пълномощника си, оспорва частната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура "Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност". Бенефициерът "Викварт" ООД е подал на 14.09.2023 г. искане за плащане във връзка с изпълнение на договор, сключен с "Л. дизайн" ЕООД след проведена процедура с предмет "Изграждане на система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт, състояща се от хардуерна и софтуерна части", с приложен пакет отчетни документи. Ръководителят на УО на ОПИК, след преглед на представената документация, поискани допълнителни разяснения и документи, както и извършена проверка на място, е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-16-19/ 24.01.2024 г. за отказ от верификация на разходи в общ размер на 128 000 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ. За да обоснове този извод, административният орган е приел, че предвидената за изграждане по проекта система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт не може да послужи за целите, предвидени в проекта и да обследва енергийното потребление, съответната неговата ефективност, което предполага цялостна недопустимост на дейността. В този смисъл е приел, че закупуването на оборудване, което не отговаря на изискванията на т. 13.1. от Условията за кандидатстване, води до неизпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Установил е, че изградената система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт се състои от 80 броя датчици за измерване на температурата на въздуха на околната среда и два броя напълно идентични софтуерни системи, като 80-те броя измервателни точки са разположени на малки разстояния една от друга в помещения със смесено предназначение. В едно от битовите помещения с квадратура не по-голяма от 10 кв. метра са разположени 7 измервателни датчика за температура. Производственото помещение се ползва при отворени портални врати, които по своята характеристика предполагат ниска енергийна ефективност. Органът е приел, че производствените дейности не са свръхчувствителни към температура на околната среда и следенето на температурата в помещенията през такива малки разстояния не носи никаква добавена стойност и не е мотивирано по никакъв начин. Бенефициентът не е представил пояснение за потребността от две абсолютно идентични софтуерни платформи и как това би довело до минимализиране на енергийните разходи и повишаване на енергийната ефективност. След преглед на документите и проверка на място органът е заключил, че системата измерва параметър температура на околния въздух. Предвид техническата специфика на предмета ръководителят на УО е съобразил становище на АУЕР, съгласно което ако системата измерва само температура, тя не дава никакви енергийни параметри и в този смисъл не е система за енергиен мониторинг или енергиен мениджмънт. Въз основа на направените констатации е обосновал извод, че изпълнената дейност по проекта не съответства на целта на АДБФП. Също така е посочил неизпълнение на дейности по въвеждане на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 (Energy Management System)/EN ISO 50001 и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 (Energy Management System)/EN ISO, като в хода на изпълнение на проекта бенефициерът не е представил искане за изменение на административния договор за БФП и пояснение по какъв начин неизпълнението на тези дейности се отразява на постигането на целите на проекта. Според органа бенефициерът е допуснал нарушения на чл. 2.2.2 и чл. 2.4 от АДБФП, както и чл. 1.1 от Общите условия към АДБФП, сочещи на нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ и чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ. Според УО бенефициерът не го е уведомил своевременно за проведен избор и сключен договор за изпълнение на дейностите по проекта с "Л. дизайн" ЕООД в нарушение на т. 1 от Условията за кандидатстване - при избор на изпълнител от бенефициера се изисква, в случаите когато предвидената стойност за процедура за избор на изпълнител с предмет "доставки или услуги, в т.ч. съфинансирането от страна на бенефициера, е по-ниска от 273 812 лв., към първичните платежни документи да се приложат поне две съпоставими оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници на производители/доставчици или комбинация от посочените, съдържащи цена, характеристика/функционалност/описание, които не противоречат на заложените в административния договор цели, както и на чл. 2, т. 2.4 от Общите условия - бенефициерът се задължава в срок до пет работни дни след сключването на договор с избрания изпълнител да уведоми писмено УО за подписания договор, както и да представи документите от провеждането на процедурата, указани в Ръководството за изпълнение на договорите за безвъзмездна финансова помощ. УО е посочил, че след приключване срока на договора е прикачен сключеният договор с изпълнителя без прилагане на документи от избора. Такива са изпратени след поискване и органът не е одобрил проведения избор. С това бенефициерът е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с т. 1.1 от Условията за изпълнение на АДБФП и чл. 3.8.1 от АДБФП. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което го е отменил. Съобразил е т. 13.1 от Условията, в която са посочени допустимите за финансиране по процедурата дейности, а именно дейностите, насочени към подобряване на енергийната ефективност в предприятията съобразно заложената в т. 6 от Условията за кандидатстване цели. Кандидатите могат да придобиват по проекта активи, които са сред посочените в Списъка на допустимите категории активи (Приложение 18.1). Бенефициерът трябва да заяви активите си за придобиване съобразно Списъка на допустимите категории активи. Допустима за бенефициера е и дейността по въвеждане и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 (Energy Management System)/EN ISO 50001. В т. 24 от Списъка на допустими активи е включена и Автоматизирана система за мониторинг на енергопотреблението. Условията за изпълнение предвиждат задължение на бенефициера при избор на изпълнител по процедура на стойност под 273 812 лв. да представи към първичните платежни документи поне две съпоставими оферти, съдържащи цена, характеристика, функционалност, описание, както и обосновка в свободен текст за направения избор. Първоинстанционният съд е посочил, че тежестта за доказване недопустимостта на разходите е на Управляващия орган и е обосновал извод, че органът не е доказал по категоричен начин наличието на посочените основания за отказ от верификация на поисканите разходи. Според съда неправилно е заключението на административния орган, че поставената цел не е постигната, защото процесните системи за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт не отговарят на заложеното, т.е. изпълнението по проекта не е довело до въвеждане на система за подобряване на енергийна ефективност, защото постигането на целите, респективно, изпълнението на заложените и одобрени индикатори, не е основание за допустимост на разходите съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Приел е, че органът не е изяснил в достатъчна степен всички факти и обстоятелства от значение за случая. Обосновал е извод, че разходите са доказани с приложени фактури за извършено плащане, приемо-предавателни протоколи и договор за изпълнение, приложени по преписката. Според съда няма никакви мотиви, доказателства, дори и индиции, че разходите за претендираните дейности не са реално извършени. Приел е, че бенефициерът е представил всички изискуеми документи за извършени по проекта разходи, от които е видно, че системи за енергиен мениджмънт и мониторинг са изработени, т. е. изпълнени са дейностите по проекта, закупените активи са включени в Приложение 18.1 и 18.2 към АДБФП, въведените системи са разработени съгласно проектното предложение. Съдът е посочил, от една страна, че по проекта не са заложени конкретни цели, липсват конкретно заложени индикатори, в административния договор липсват конкретни, измерими, относими и обвързани със срок цели и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели, които да бъдат съпоставени с предприетите дейности и по този начин да се оцени степента на постигане на целите. Според съда обстоятелството, че процесните системи измерват единствено параметър температура на околния въздух е възприето безкритично от органа и без мотиви, обосноваващи този извод, доколкото в протокол от извършена проверка е отразено, че от софтуерната система е видим и разходът на електроенергия, мощност и честота на електрозахранването, отчетени на една входна точка. Съдът е приел, че тъй като предметът на договора е строго специализиран и изисква специфични технически познания в областта на технологиите и други свързани области, доколкото се касае за системи за енергиен мониторинг и мениджмънт, органът не е ползвал специални знания, а с такива самият той не разполага.Приел е позоваването от страна на органа на становище от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) за неотносимо. Според съда изводите на ръководителя на УО са недоказани, тъй като не е извършена експертна оценка на въведените системи, а изводът, че изградените системи не отговарят на целите на проекта, са декларативни. От друга страна, съдът е извел заключение и за неяснота на мотивите на органа, тъй като посоченото в акта правно основание на отказа по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ не съответства на фактическите констатации. От трета страна съдът е посочил, че дори да се приеме за установено частично неизпълнение на предвидени в проектното предложение поддейности, това не може да бъде основание за отказ от верификация поради недопустимост на разхода, тъй като неизвършването на посочените дейности не означава, че не е постигната завършеност на проекта. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд не е извършил задълбочен анализ на приетите от органа факти и обстоятелства във връзка с проведената процедура по верификация, подведени под посочените от органа правни основания по чл. 57, ал. 1, т. 2 и чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ. Смесил е в изводите си твърденията за недопустими дейности и недопустими разходи, изложил е мотиви относно измерими, относими и обвързани със срок цели и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели, каквито твърдения органът няма, а изследването им е неотносимо към основанията за постановения отказ. Съдът не е изследвал приложимостта и съдържанието на Общите условия към финансиране по ОПИК, по-специално изпълнението на изискването на чл. 1.1.1 от ОУ, които са част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Относно допустимите дейности, в каквато насока са конкретните мотиви на органа и неговите констатации, съдът неправилно е приел, че не са изследвани в достатъчна степен в административното производство. Органът се е позовал на компетентно становище от специализиран орган, а ако за съда този въпрос е останал неизяснен, именно той в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 2, пр. второ АПК е следвало да предприеме процесуални действия по доказването му с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна. Касаторът твърди, че по проекта са доставени две идентични софтуерни платформи, което не постига целите на проекта и която констатация изобщо не е проверена от съда. Условията за кандидатстване в настоящата процедура, Общите условия при предоставяне на БФП, както и посоченото от органа Ръководство за изпълнение на договорите са част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и са задължителни както за органа, така и за бенефициера съгласно сключения АДБФП. Постигането на целите на проекта се проверява именно чрез точното и пълно изпълнение на заложените в проектното предложение дейности и закупените активи, за които бенефициерът представя доказателства към искането за плащане. Ето защо липсата на установеност на фактическото основание за издаване на административния акт прави съдебното решение неправилно. Първоинстанционният съд е изложил вътрешно противоречиви мотиви, като не е изяснил спора от фактическа страна, проверявайки всяко едно от конкретните фактически установявания в акта. Касаторът твърди, че основанието за издаване на акта е именно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 13.1 от Условията за кандидатстване, а съдът е направил извод за неправилно приложение на материалния закон от ръководителя на УО без да анализира от фактическа страна съдържанието на административиня договор. Липсват установявания по фактите въз основа на анализ на доказателствата относно разходите в процедурата по верификация във връзка с приложената от органа правна квалификация. Тя изисква проследимост на допустимостта на дейностите и предявените в тази връзка разходи за възстановяване съобразно документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект категории разходи. Издателят на административния акт е изложил мотиви и във връзка с твърдяно от него несъответствие с изискването на чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, доколкото въз основа на извършените проверки в хода на изложението по акта органът прави изводи относно непостигане целите по проекта като основание за отказ по чл. 64 ЗУСЕСИФ. Контролът за законосъобразност върху акта предполага изследване на фактите и с оглед субсумирането им в състава на така посочената квалификация. Такъв анализ не е извършен от съда. Относими към използваната квалификация за недопустимост на разходите изводи на административния орган са свързани с факта, че в действителност разходите по проектите не са самоцелни, а се правят за постигане на целите по проекта. Органът е направил анализ на представените от бенефициера доказателства, които съдът не е проверил с всички допустими доказателствени средства. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по фактите за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно, би ги лишило от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Поради това решението на съда следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, очертани от съдържанието на оспорения административен акт. Този изход на спора обосновава неправилност и на обжалваното определение 3109 от 11.10.2024 г., постановено по адм.д. 194/2024 г. на Административен съд - Благоевград, с което съдът е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд