Решение № 10564 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14639/2010 г.

Решение № 10564 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14639/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Велико Търново моли да бъде отменено решение № 402/13.10.2010 г. по адм. д. № 294/2010 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № 4900600/13.01.2010 г. на ТД на НАП-Велико Търново, с който е начислен ДДС 228 183,55 лв с лихви за м. 4 и 6.2009 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Старт-78" ЕООД по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 4900600/13.01.2010 г. на ТД на НАП-Велико Търново, с който е начислен ДДС 228 183,55 лв с лихви за м. 4 и 6.2009 г. на основание чл. 82, ал. 1, чл. 17, ал. 2, чл. 37, ал. 2 ЗДДС чл. 21, ал. 1 ППЗДДС. В РА е прието, че по доставки на метални отливки от злато за Истанбул не са представени изискуемите по чл. 21, ал. 1 ППЗДДС документи за доказване на износа, поради което не е налице хипотезата на чл. 28, ал. 1 ЗДДС, за да се приеме, че доставката е облагаема с нулева ставка. По чл. 37, ал. 2 ЗДДС, ако доставчикът не се снабди с документите, доказващи износа до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите, доказващи наличие на обстоятелства по тази глава, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Страните не спорят, че е подадена износна ЕАД в Митница-Пловдив, като изходно митническо учреждение е Митница-Аерогара София по чл. 606, ал. 1, т. 1 ППЗМ. Върху ЕАД не е направена заверка от изходното митническо учреждение, че износът е осъществен. Съдът е приел, че са изпълнени условията на чл. 21, ал. 1 за доказване на доставка по чл. 28, т. 1 ЗДДС, като е цитирал редакцията на чл. 21, ал. 1 ППЗДДС от ДВ бр. 10/2011 г., която не е приложима за процесните доставки от 2009 г. В ЕАД като превозно средство е посочен номер на самолетен полет, не е подадена декларация по чл. 5 от Валутния закон от лицето, придружаващо отливките. Според съда декларирането на износа чрез ЕАД по чл. 59 от Регламент № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на общността /МК/ е достатъчно като деклариране и по Валутния закон. Представено е писмо изх. № 2-2400-0332/18.12.2009 г. на Митница-Пловдив, според което износът по спорните ЕАД е осъществен. Писмото е оспорено от касатора и съдът е открил производство по оспорването му по чл. 193 ГПК. Според съда не са представени доказателства, оборващи оспореното писмо и предвид неговия характер на официален документ е приел, че е изпълнено изискването на чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС да е представен документ установяващ износа. По чл. 5, ал. 2 от Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила при международен въздушен превоз неиздаването на въздушна товарителница не засяга нито съществуването, нито валидността на договора за превоз, който и в този случай ще бъде подчинен на правилата в тази конвенция. Предвид цитираното правило съдът е приел, че съставянето на въздушна товарителница не е задължително и не може да послужи като основание да се приеме, че не е осъществен износа. Съдът е приел, че износът е осъществен както поддържа ревизираното лице - златните отливки са пренесени като ръчен багаж на упълномощения Радослав Енев Балджйиски и е уважил жалбата против РА. Съдът е нарушил чл. 28, т. 1 и чл. 37, ал. 2 ЗДДС и чл. 21 ППЗДДС като е приложил чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС в редакция, приложима за 2011 г. и неотносима към процесните доставки от 2009 г. Материални права се уреждат от закона, действащ по време на възникването им. За 2009 г. чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС изисква за доказване на доставка по чл. 28, т. 1 ЗДДС доставчикът да разполага с писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение. По т. 2 и 3 от чл. 21, ал. 1 ППЗДДС доставчикът следва да разполага с фактура за доставката и с документ за превоза на стоката. В случая ЕАД е заверена в Митница-Пловдив и няма заверка на изходното митническо учреждение - Митница-Аерогара София, поради което не е налице условието на чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС. Не е изпълнено и условието по чл. 21, ал. 1, т. 3 ППЗДДС - да е представен документ за превоза на стоката. Представено е писмо на Турските авиолинии, според което Радослав Енев е пътувал с полет № ТК 1428 на тази компания на 15.04.2009 г., 29.04.2009 г. и 9.06.2009 г. като е посочено допустимо тегло на ръчния багаж на пътниците - 8 кг, което е около два пъти по-малко от теглото на фактурираните отливки от злато. Цитираното писмо не представлява документ за превоза на стоката по чл. 21, ал. 1, т. 3 ППЗДДС. Превозния договор се удостоверява с товарителница при превоз на товари. Несъставянето на въздушна товарителница за превоза на стоката има за последица по чл. 21, ал. 1, т. 3 ППЗДДС невъзможност за ревизираното лице да докаже основание за приложение на чл. 28, т. 1 ЗДДС и до неоснователност на претенцията му за облагане на доставката с нулева ставка предвид чл. 37, ал. 2 ЗДДС. Доводът на ревизираното лице, че по чл. 793а § 6 от Регламент (ЕО) на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на общността /Регламент за прилагане/ не е необходима заверка от изходното митническо учреждение за извършения износ е неоснователен. По чл. 793а § 6, ал. 1 от Регламента за прилагане изходното митническо учреждение заверява формуляр 3 от декларацията за износ с текст "Export" върху транспортния документ и поставя своя печат. С ал. 2 от § 6 на цитирания чл. е разрешено да не се заверява транспортния документ, но не отпада изискването по ал. 1 за заверка на формуляр 3 от декларацията за износ, каквато заверка в случая не е направена от изходната Митница-Аерогара София в отклонение от чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати на касатора 5013,67 лв юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,